Всички ли мъже изневеряват в определен период от живота си?

Може да искат най-доброто, което не значи, че знаят, кое е най-доброто. Особено предвид разликите във времената, в които живеят родители и деца. Включително предпазването от лошото, не винаги е добра услуга - човек се учи и израства, справяйки се с проблеми, а не бягайки от тях.

Аз не разбрах кое му е доброто да се омъжиш непременно до 30.

Че не трупаш голям километраж и после не говориш как няма свестни мъже/жени, колко ти е хубаво да си си самодостатъчен просто щото вече никой не те иска и си тотално изхабен от многото разочарования и бройки, и накрая запълваш емоционалните липси с домашни любимци и чести пътувания, или други празни работи

Т.е тезата е по-добре разочарован и нещастен, но в брак.

Тезата е жените да не гледат много да знаят. 🥱

И че само жените имат километраж, мъжете си седят все на първия километър ))

А защо бракът преди 30 е задължително да е разочароващ?

Не е задължително да е разочароващ. Но хората често са незрели.
А защо задължително да си навъртял километраж и изхабен и нещастен, ако си се оженил след 30/ повторно?

Че аз май знам повече изхабени, разочаровани и вечно изнервени, които са в кофти връзки.
Да не говорим, че някои от омъжените/женените също трупат километраж... Точно по темата....

Поставянето на deadlines когато става въпрос за емоционалното здраве на човек е пагубното. До 15 г. трябва това и това, до 20 това и това, до 30 това и това. И накрая се получава едно нищо. Нищо не трябва в тоя живот. Личи си по хората колко масово се живее в нездравословна среда, именно заради тези deadlines. И тази нездравословна среда произвежда още нездрави емоционално индивиди.

Някои действително си поставят някакъв график и си действат според него. Но е тъпо да искаш от други хора, познати или не, да живеят живота си така, както на теб ти харесва. И като при тях животът се развива по различен от твоя начин, да ги съдиш...

Те тия дето не са узрели на 30, не ги чакай да узреят и на 50. Компромисните бракове с хващане на последния влак са далеч по често неуспешни, от колкото започнали връзки в средата на 20-те когато имаш далеч по голям избор от потенциални партньори и хормоните те карат да се влюбваш силно, като цяло всичко се случва по лесно в тази възраст. А и като цяло качествените се обират рано от пазара

Гаранции няма и планове, не можеш да си правиш за такива неща, като женитба.
Едни се срещат на 25, други след 30,дори и 40 г. И възрастта не ти дава гаранция за успешен или неуспешен брак.
То горе оня, казва, на кой, кога и как.

Аз не се чувствам изхабена от никоя от връзките си От някои се чувствам заредена, от други - поумняла, от трети - задобряла. Сега го карам много по-леко и уверено, че като по-малка много се шашках, много го мислех, много се връзвах, негативните емоции ги преживявах по-силно, отколкото хубавите, попадах в каши, само от глупост. Определено с времето връзките ми станаха по-хубави и удовлетворяващи, а аз по-спокойна и позитивно настроена в тях.

Ти питаше за браковете на 20 годишни. Тях коментирах като незрели. Не 30годишните.
Според мен това са клишета. Ако трябва да се използва друго клише - да, по-евтиното, лесното, по-бързо се обира. Но пак да кажа - клишета. А колкото до хормоните - те имат и една друга страна - карат те да не мислиш много рационално. По тази логика, дай на тийновете да правят избори. Чудесни са!

Компромисните бракове се случват на всяка възраст - и причината далеч не е само заради възрастта. Много от браковете са компромисни от финансова гледна точка. Студенти се женят, убеждавайки се че като са делили наема на квартирата например, защо пък да не изтеглят кредит и да не пробват така да стартират и семеен живот. При някои се получава. При много други - не. Компромис е и да се жениш точно под натиска на това, че ТРЯБВА да се ожениш преди 30. Особено влияние има това в малките градове. Така че много от "младите" бракове всъщност са компромисни.

Хващането на последния влак е от ваша гледна точка. Ако имате притеснения и такива са ви убежденията, че нещо изпускате. Много хора не го виждат така, не всеки иска да е семеен на 20-30. Това все пак колкото радост, толкова и отговорности и съобразяване носи. Такива хора често намират спокойствие в избора си на по-късна възраст. Финансова свобода и повече оцененост дават и получават след натрупан житейски (не задължително сексуален) опит.
Мое лично наблюдение е че втори бракове на зрели индивиди са всъщност много хармонични.

Останалото съм го казала  с предния си коментар по темата.

Не знаех, че бракът е като да се продадеш на търг
Ок, ще използвам други думи - тези, които могат да поддържат трайни отношения и да преценяват правилно отсрещния човек дали става или не, рано си намират точния човек. Всички сме го виждали, особено тези търсещи на пазара в по късна възраст, знаем какво се предлага.