Ми така де, всички го правят. Ако аз съм изключение, значи нещо ми има... 
- Публикувана: 31 юли 2024, 13:13 ч.
- Последно мнение: 21 авг. 2024, 00:45 ч.
Всички ли мъже изневеряват в определен период от живота си?
Много ми е любопитно защо всички сте захапали сексуалната изневяра като най-ужасното нещо на света, когато много по-страшна е психическата изневяра? Или както там наричат това човекът до теб да те предава в извънсексуалните отношения и още по-страшното – да предава децата си.
Много важно, че мъжът ти/жената ти не е спал/а с друг/а, когато те предава по куп други начини и дори си позволява да ощетява децата ви заради странични за семейството ви лица.
Много важно, че мъжът ти/жената ти не е спал/а с друг/а, когато те предава по куп други начини и дори си позволява да ощетява децата ви заради странични за семейството ви лица.
Огромна. Ама това вие, мъжете, не можете да го разберете.
Скрит текст:
Когато жената стане майка, за нея децата ѝ стават най-важното нещо на света. Т.е. тя, в името на децата, може и да прости изневярата на мъжа си, но няма да му прости, ако ощетява децата им за сметка на други роднини (например свекърва и зълва), приятелите или любовницата. Справка: темите в СО. И примери от живия живот, разбира се.
Докато за мъжа най-важно е дали жена му не му слага рога, а не дали не неглижира децата му.
Докато за мъжа най-важно е дали жена му не му слага рога, а не дали не неглижира децата му.
Много ми е любопитно защо всички сте захапали сексуалната изневяра като най-ужасното нещо на света, когато много по-страшна е психическата изневяра? Или както там наричат това човекът до теб да те предава в извънсексуалните отношения и още по-страшното – да предава децата си.
Много важно, че мъжът ти/жената ти не е спал/а с друг/а, когато те предава по куп други начини и дори си позволява да ощетява децата ви заради странични за семейството ви лица.
Много важно, че мъжът ти/жената ти не е спал/а с друг/а, когато те предава по куп други начини и дори си позволява да ощетява децата ви заради странични за семейството ви лица.
Ами важно е, че е таковал друга, да. Емоционалната по-мога да я разбера - на всеки се случва да се влюби. Физическата вече е съзнателен избор. Ощетяването на децата вече го прави жалкар, но това е по съвсем друга линия, не тази на изневярата.
Тези, които могат и искат.
Емоционалната по-мога да я разбера - на всеки се случва да се влюби.
Да, на всекиго може да се случи да се влюби. Но дали ще се поддаде, или не – това е нещото, което го различава от животните. Кое е по-силното – нагонът или отговорността към човека, който споделя живота ти.
И да, виждала съм много случаи, в които хора и от двата пола, поддали се на сексуалния си нагон, пренебрегват по-важния природен закон – защитата на поколението.
Е, колко огромна да е... изневерил си. Щом не е насън, ми е все тая как си изневерил. Животът не е винаги чак толкова шарен.
Принципно на много хора сърцата им просто бият на (нали). В тва няма лошо, стига да не сме близки
Ся като се замисля, ако изневярата се е случила по време на няква мимолетна връзка (да речем 1-2-3 години), даже не е кой знае кво. На практика сте се опознавали и един от вас не е изтърпял изпитателния срок.
Принципно на много хора сърцата им просто бият на (нали). В тва няма лошо, стига да не сме близки
Ся като се замисля, ако изневярата се е случила по време на няква мимолетна връзка (да речем 1-2-3 години), даже не е кой знае кво. На практика сте се опознавали и един от вас не е изтърпял изпитателния срок.
И да, виждала съм много случаи, в които хора и от двата пола, поддали се на сексуалния си нагон, пренебрегват по-важния природен закон – защитата на поколението.
А, защитата на поколението е бабешка работа. Който има внуци, да си ги гледа!
Ами ето един мисловен експеримент: "Ако имаш възможност еднократно да спиш с изключително привлекателен партньор при 100% гаранция, че няма да има последици (никой няма никога да разбере, няма да хванеш полова болест, да има бременност), ще се възползваш ли?" Какво биха отговорили повечето хора според вас?
Аз не бих.
Допускам, че много хора мислят като мен, както обикновено си мислим хората. Спрямо себе си съдим и за другите.
Избирам да не изневерямам не защото ще се разбере или защото никой друг на тая земя няма да ме привлича освен мъжа ми.
А защото аз ще знам.
Ще изпитвам вина, срам.
Когато мъжа ми, когото обичам ми говори мили неща ще се чувствам гузна, ще ми е свито сърцето и на топка стомаха. Като се гледаме в очите в някой романтичен момент и мислите ще ме измъчват. Ще ми е криво, тъжно. Вероятно ще ми пречи на съня.
И дурги подобни
Не ми се е случвало, та кой зане може пък да съм гьон и окото ми да не мигне.
Но бих казала, че е малко вероятно
Смятам, че има много хора като мен, които вината ще ги изяде
Емоционалната по-мога да я разбера - на всеки се случва да се влюби.
Да, на всекиго може да се случи да се влюби. Но дали ще се поддаде, или не – това е нещото, което го различава от животните. Кое е по-силното – нагонът или отговорността към човека, който споделя живота ти.
И да, виждала съм много случаи, в които хора и от двата пола, поддали се на сексуалния си нагон, пренебрегват по-важния природен закон – защитата на поколението.
Те много нямат отговорност и без нагон. Други я спазват, въпреки че са се поддали на нагона. Затова и казвам, че е отделно нещо. Стигнало ли се е до секс преди раздяла - значи отговорността към партньора е приключила. Ако някой се влюби, има време да приключи с половинката достойно, преди да прави секс.
