НАБОР 2005 Юристи, медици, финансисти, инженери - всяко дете своя път към успеха да намери!

Чета ви и си мисля ,че аз определено не съм привърженик на "това не е моето"! Сам си го избирал и положи максимум усилия ,  не бягай по тъч линията с отговорка ,че "не е моето".  От опит знам как завършва това. Племенникът ми записа в Германия и хоп....на втората година "това не е моето" и записа друга специалност в друг град. Така с тази отговорка пообиколи Германия и   нещо диплом на хоризонта не се вижда. Стана гражданин на Германия и вероятно виси на социалната им система , защото все нещо не е неговото. Майка му се поболя от притеснения и вече я няма. Спря финансовия поток от Бг и ..... племенникът зачезна от полезрението на близките си.
             Другият пример е собствената ми дъщеря. След два положени държавни изпита / с отличен успех/ реши , че не е за нея и не пожела да се яви на последния изпит. Подозирах външна намеса в решението и и не отстъпих. Въпреки ,че вече имаше собствено семейство  я принудих да се яви на изпита. Платих таксата , ММ я закара с колата и я екскортира до залата , в която беше изпита.  Взе го без проблем почти без подготовка. Сега когато говорим тя казва ,че сме били прави и добре ,че сме настояли да се дипломира. Дори се чуди как е решила ,че това не е нейното. Няколко пъти сменя работата си и няма конкурс , на който се е явила и не е спечелила.
            Така ,че за мен "това не е моето " е  проява на безсилие и в известна степен мързел. Огъваш се при най-малката трудност. Завърши го и после учи , каквото искаш. Има бол възможности след дипломиране.

Има разлика от "Не е моето" при всяка трудност и редовно до грешно взето решение. Дали под външна намеса, дали под влияние на емоции. Хората са различни. Аз съм убедена, че моите деца не биха признали, ако образованието, което са избрали не е тяхното. По-скоро ще го завършат на инат и после ще запишат друго. Дано не ни се случва.

А моята бъдеща студентка ще ме умори... Отиде да си прави татуировка, всеки ден се вижда с приятели, уикендите работи. И изобщо, ама изобщо не е подготвена за заминаване. Вчера крещях, днес крещях, най-вероятно утре пак.... Хем да не губи форма, хем да й държи и след като се разделим. Jabanka ми изпрати страхотен спиък. Всичко е помислено, проверено... нас вятър ни вее на бял кон.

Дъщеря ми от 10 дни е във Финландия - гр.Лапеенранта. С багажа наблегнахме на дрехи и лекарства, но има още за изпращане/ с куриер/. Вече започнаха опознавателната седмица. Доволна е засега. Квартирата е близо до кампуса. Първия ден е паднало голямо чистене. Много е било мръсно, а те разбира се не си носиха почистващи препарати. Набързо посетили магазин и ми прати снимка как чисти плочки в банята с четка за тоалетна . Неволята учи.

Аз на моето дете съм казала, че може да смени посоката, ако не хареса първоначалния си избор. Животът си е неин, трябва да намери начин да го живее така, че да се чувства добре и щастлива. Разбира се, не означава да не полага усилия да постигне целите си, но виждам, че е сериозен човек и си дълбае нещата.
Аз с години се чувствах виновна, че не съм оправдала очакванията на нашите и не завърших започнатото. Но реално не ми е попречило на реализацията, само на психиката. Искам да го спестя това на децата си.

Приложна математика, за да му е лесно

Как става това кандидатстване/настаняване в общежитие на друг университет?

Обикновено е през м.ноември. Взима се “разменно писмо”.
Примерно ако са две приятелки - едната е в МУ, другата в УАСГ, а искат да са заедно. Едната взима писмо и се настанява в блока на другия ВУЗ.
Трябва да следите обаче кога ще пуснат местата. Обявяват ги като “трайно наличие на свободни места”.

Моля, споделете списъка на jabanka и с други бедни души, на които предстои отлитане .
Аз съм купила възглавница, спално бельо и едно одеалце, както и 2 буркана лютеница (това по изискване на студентката), които ще изпратя по приятели, мислим да пуснем и малко зимни якета и обувки по тях. Посудата ще купуваме от там.

Докато стягате багажа, по-точно за чужбина, дали сте научили вече за трика с пликовете за вакумиране на дрехи?
Спестяват от обема, само следите за килограмите. Поне при първото заминаване, особено, ако пътуват сами.

Относно правилния избор. Изобщо не знаем, какво ще им мине през умните главички, включително и отказ от избора, защото " не е моето" и после - защо го направих, това е най-голямата ми грешка. Дали ще настоявам, не, само ще изкажа собственото си мнение, няколко пъти. Пък, после, така или иначе ще стане, така, както те решат. И в двата случая, ние ще сме виновни.
Малко по-сериозно, изключително е трудно и мъчително, когато гледаш, как детето ти се лута и не може да намери пътя си, ако е щастливо, ок, но ако не е.... И другата опция, знае пътя, който иска да извърви, но не му се получават нещата, не успява по ред причини, независещи от него.
Много сложна тема подхванахте. Да я караме стъпка по стъпка.

Възглавници, завивки, спално бельо и посуда си купиха от там. И то главно от Икеа и Юск, защото от местните финлански магазини е доста скъпо. Лидл им е далеч, така че храната ще е каквото има наблизо. Много бяха щастливи, че си намериха българско кисело мляко/Bulgarian jogurtti/. Колко е кисело не знаят-още не са го опитали. Пиша в множествено число, защото замина с приятеля си/съученик/, и затова ме е по-леко на душата че не сама.
Опитахме с вакуумните пликове, но нещо не се разбрахме с твърдата буца която се получава. А и място имаше още, но килограмите свършиха. Затова пликовете така си останаха. Ще ги ползвам надявам се за багажа който ще изпратим другия месец по Спиди.

margo**, това според мен продължава да е мечтата на моята - да учи във Финландия, изобщо не се е отказала. Януари кандидатства за една дизайнерска специалност, прави някакъв проект, имаше задача, но уви, но не успя да си вземе С1 с 2 точки и отпадна. После го взе, но нямаше как да се върне в списъците..

Твоето дете какво ще учи? Супер, че си има приятелче, че тази мрачна, макар и чудесно уредена страна ми е трудно да си я представя за нашите деца. На добър час!

Супер, дано се чувстват добре във Финландия, ще кажеш зимата как им се отразява!
И моята дъщеря искаше и там, но в крайна сметка се отказа от толкова северните държави, защото ще е твърде далече от приятелите си.

Ние точно с вакуумни пликове опаковаме, преди малко свършихме с тъпкането на куфара. Като купувах, в Юск бяха останали само от най-големите, така че ги сгъвахме на две.

Дъщеря ми ще учи computational engineering.
Нещо и тя вкара приказка ако не е нейното дали да се откаже. Подкрепя ме я. Каквото такова.

Margo,  какво представлява това?

Ох, да ви кажа, че не мога да спра да се смея. Приятелката на моята хубостница замина за Нидерландия. И си купила краставици, които не ставали за нищо. Били воднисти и гадни. И моята сега яде краставици с всичко, защото после няма..... ох, не мога повече!