Идеално става за адвокат 😁!
- Публикувана: 31 юли 2024, 21:51 ч.
- Последно мнение: 15 септ. 2024, 07:57 ч.
НАБОР 2005 Юристи, медици, финансисти, инженери - всяко дете своя път към успеха да намери!
Ох, sanaka ама моят 9 за 10 клас, не е първолаче. Но в негова защита мога да кажа, че сорта на крушите е доста странен и са по-кръгли.
Вилиан, вие сте тежката артилерия. Колкото и списъци да имате, все са малко. Едно е да си хванеш самолета и за 2 часа да си в България, друго е да пропътуваш половината свят. Но твоето момче е страхотно и ще се справи на ниво.
Вилиан, вие сте тежката артилерия. Колкото и списъци да имате, все са малко. Едно е да си хванеш самолета и за 2 часа да си в България, друго е да пропътуваш половината свят. Но твоето момче е страхотно и ще се справи на ниво.
Zuzi, за квартирата не мога да помогна, но в София на бул. Стамболийски 34 има Център по главоболие, може да видите дали не могат да помогнат някак с мигрената, да не се мъчи цял живот.
Gorg0nzola, аз на дърти години една есен обрах гроздето на вилата и го дадох на съседа да си прави вино, пък той ме гледа едно вкиснато, чак се ядосах, че е неблагодарен. А то не било още узряло достатъчно. Аз така си го ядях и ми беше хубаво.
)) Та и твоят син - щом му харесват неузрели круши, да си ги яде.
Gorg0nzola, аз на дърти години една есен обрах гроздето на вилата и го дадох на съседа да си прави вино, пък той ме гледа едно вкиснато, чак се ядосах, че е неблагодарен. А то не било още узряло достатъчно. Аз така си го ядях и ми беше хубаво.
)) Та и твоят син - щом му харесват неузрели круши, да си ги яде. 
Дребната е на около 3-4 и сме на гости на свекър ми на село. Разхождаме се из градината, тя вижда чушки и с блеснал поглед пита:
- Ехааа, а вътре има ли ориз?
Толкова за градските деца.
- Ехааа, а вътре има ли ориз?
Толкова за градските деца.
Малкият на 3г 6м, отиваме на почивка в едно родопско село, къща за гости. Един ден собственикът на къщата ни води на мястото му, където има негови засадени малини. Даваме на детето, то гледа и "Бабонки" (бонбонк и) Оттогава така им казваме на малини те "бабонки". А пак на тема природа, веднъж гледам, цветята от вазата извадени и сложени до нея. Питам защо го е направил - "Да съживя цветята, да не се удавят"
На вилата бяха плъзнали голи охлюви - мутанти - дълги по педя. Под асмата - пясъчник, да играе детето на сянка. Поливам градината, а тя се залепва за мен и ме следва като кученце. Оставям маркуча, клякам и питам - кое те изплаши, защо не си играеш? Тя: - в пясъка има един голям гол охлюв. Аз - неприятни са, но са безобидни, сега ще го махна. Тя: - ама той много съска. Според съсед навъртяната в топлия пясък змия била смок. Така излезе домашния лаф като ходим по планините: "гледай в краката си за голи охлюви".
Вилиан, лек полет на младежа, бърза адаптация на новото място, много успехи в науката и спорта му пожелавам! И да го гледаме на почетната стълбичка на следващата олимпиада!
Моите са градски чеда, но с баба и дядо на едно "истинско" село, както му казвам - зеленчукова и овощна градина, животни всякакви - кокошки, пуйки, зайци, кози, овце, прасе. Чичото на съпруга ми все още има малко стадо с овце и кози, които пасе. Когато бяха малки, прекарваха по 2 месеца лятото там и участваха във всички дейности - бране и правене на консерви, хранене на животните, събиране на яйца, квасене на кисело мляко и домашно сирене. Имаше много деца наборчета - гостенчета като тях при баба. Ходеха с колелетата на реката да се къпят. Виждали са всичко - безценен опит. Сега за сметка на това едвам ги навиваме за един ден да идат да видят баба си .
Моите са градски чеда, но с баба и дядо на едно "истинско" село, както му казвам - зеленчукова и овощна градина, животни всякакви - кокошки, пуйки, зайци, кози, овце, прасе. Чичото на съпруга ми все още има малко стадо с овце и кози, които пасе. Когато бяха малки, прекарваха по 2 месеца лятото там и участваха във всички дейности - бране и правене на консерви, хранене на животните, събиране на яйца, квасене на кисело мляко и домашно сирене. Имаше много деца наборчета - гостенчета като тях при баба. Ходеха с колелетата на реката да се къпят. Виждали са всичко - безценен опит. Сега за сметка на това едвам ги навиваме за един ден да идат да видят баба си
.
Още нещо се сетих по природните теми.
Синът ми много, ама наистина много обича животните. Цял роман мога да напиша, не е обикновена обич, защото и в сравнително неприятни(гнусни и страшни за мен) ситуации подхожда с много внимание .
И така, отиваме една година на екскурзия из България и сме предвидили да минем през родното село на баща ми(отдавна покойник и не са се виждали в живота с детето, за жалост), а наблизо в съседно село живее семейството на братовчедка на баща ми. Имахме уговорка да гостува е за час, два. Хората сложили маса, чакат ни. Обаче моето се лепна да гледа животните, радва им се. И в един момент, като взе да прегръща и целува прасенцето, ама целувки, милувки, не можем да го откъснем.Хората хем се смеят, хем се притесниха. Да не казвам, че синът ми после така омириса себе си, че ако влезеш в колата все едно си в свинарник.
Синът ми много, ама наистина много обича животните. Цял роман мога да напиша, не е обикновена обич, защото и в сравнително неприятни(гнусни и страшни за мен) ситуации подхожда с много внимание .
И така, отиваме една година на екскурзия из България и сме предвидили да минем през родното село на баща ми(отдавна покойник и не са се виждали в живота с детето, за жалост), а наблизо в съседно село живее семейството на братовчедка на баща ми. Имахме уговорка да гостува е за час, два. Хората сложили маса, чакат ни. Обаче моето се лепна да гледа животните, радва им се. И в един момент, като взе да прегръща и целува прасенцето, ама целувки, милувки, не можем да го откъснем.Хората хем се смеят, хем се притесниха. Да не казвам, че синът ми после така омириса себе си, че ако влезеш в колата все едно си в свинарник.
Спунк, благодаря за темата!
Миналата май я изпуснах, сега вече гледам, че сме си като преди.
За мен вчера свърши най-накрая седмокласната епопея, надявам се окончателно. Чудих се, чудих се дали да си сипя, да се натъпча с Валидол или да се нарева, накрая реших, че е най-удачно да се тръшна с вирус. Та сега лежа с термометър , какво по-хубаво през август. Ходихме на море, върнахме се, ама не успях много - много да го усетя.
У нас аз държа приза за селско-градска идиотия. Още гаджета с мъжа ми пътуваме по Подбалканския, по едно време гледам на една ливада в далечината поне 100 добермана и викам - Абе какви са тия толкова много кучета тука? Оказаха се остригани овце.
Миналата май я изпуснах, сега вече гледам, че сме си като преди.
За мен вчера свърши най-накрая седмокласната епопея, надявам се окончателно. Чудих се, чудих се дали да си сипя, да се натъпча с Валидол или да се нарева, накрая реших, че е най-удачно да се тръшна с вирус. Та сега лежа с термометър , какво по-хубаво през август. Ходихме на море, върнахме се, ама не успях много - много да го усетя.
У нас аз държа приза за селско-градска идиотия. Още гаджета с мъжа ми пътуваме по Подбалканския, по едно време гледам на една ливада в далечината поне 100 добермана и викам - Абе какви са тия толкова много кучета тука? Оказаха се остригани овце.
Ох, Мартеа, значи си има вирус. И на мен нещо не ми е добре - втриса ме (в тази жега) - чудесно просто.
Аз моите деца (и двете) като малки ходех и ги учех - това дърво е това, онова - друго. Малкият нали късно проговори, бях като латерна - това е липа, това е кестен, това е нарцис - бля -бля непрекъснато. После го питах и ги беше научил.
Преди седмица пътуваме с колата. Синът - класика - със слушалки на ушите и поглед забит в телефона. Минаваме покрай нива слънчогледи (вярно попрегорели вече) и го питам какво е това. Много бързо се движела колата - не можел да разбере. Казвам като на бебе: "това е слънчоглед. Какво се прави от слънчоглед?". Отговорът не знам подигравка към мен ли беше или реално незнаие: "Слънчогледови дрехи". И като започнах: "А онова там е царевица, какво се прави от царевица? А онова там е пшеница, какво се прави от пшеница?" Е затова ме мрази тийна и поиска да остане сам. Успокоявам се, че скоро бях при един много добър лекар. Облякла съм си лятна рокля на слънчогледи. Идва моят ред и докторът казва: Заповядайте госпожо с тази прекрасна рокля на ъъъ ... (тук прави пауза и почва да върти очи, след което продължава)... на тези жълти неща. Пък моя близка ще наема програмист на работа, уговарят се да го посрещне пред бизнес сградата, за да не се лута между различните офиси на етажа. Казва му: "аз съм с рокля в цвят корал". Последвало мълчание и смутен отговор: "Съжалявам, но аз знам 3 основни цвята и корал не е между тях".
Аз моите деца (и двете) като малки ходех и ги учех - това дърво е това, онова - друго. Малкият нали късно проговори, бях като латерна - това е липа, това е кестен, това е нарцис - бля -бля непрекъснато. После го питах и ги беше научил.
Преди седмица пътуваме с колата. Синът - класика - със слушалки на ушите и поглед забит в телефона. Минаваме покрай нива слънчогледи (вярно попрегорели вече) и го питам какво е това. Много бързо се движела колата - не можел да разбере. Казвам като на бебе: "това е слънчоглед. Какво се прави от слънчоглед?". Отговорът не знам подигравка към мен ли беше или реално незнаие: "Слънчогледови дрехи". И като започнах: "А онова там е царевица, какво се прави от царевица? А онова там е пшеница, какво се прави от пшеница?" Е затова ме мрази тийна и поиска да остане сам. Успокоявам се, че скоро бях при един много добър лекар. Облякла съм си лятна рокля на слънчогледи. Идва моят ред и докторът казва: Заповядайте госпожо с тази прекрасна рокля на ъъъ ... (тук прави пауза и почва да върти очи, след което продължава)... на тези жълти неща. Пък моя близка ще наема програмист на работа, уговарят се да го посрещне пред бизнес сградата, за да не се лута между различните офиси на етажа. Казва му: "аз съм с рокля в цвят корал". Последвало мълчание и смутен отговор: "Съжалявам, но аз знам 3 основни цвята и корал не е между тях".
Ох, много сте забавни и се опитвам да не се смея много, че съм на работа.
Ние за съжаление си нямаме село и моите родители и тези на ММ живееха (остана само свекървата) тук в София и децата си израстнаха в апартамента. Селскостопанските култури със сигурност ги бъркат. Животните се опитах да ги науча кое кое е, но няма да се учудя ако объркат овца с коза.
Ние за съжаление си нямаме село и моите родители и тези на ММ живееха (остана само свекървата) тук в София и децата си израстнаха в апартамента. Селскостопанските култури със сигурност ги бъркат. Животните се опитах да ги науча кое кое е, но няма да се учудя ако объркат овца с коза.
Сиренце, много е сладко това с трите цвята. Прочетох го на глас. И понеже и друг път съм се изкушавала да чета споделено, дойде коментар: значи пораслите майки групово си пиете кафето и си лафите.
От времето в което живеехме в апартамент и животните край нас бяха уличните кучета и котки и тези на съседите. Младежът се страхуваш от всичко което срещне. Дребното точно обратно отиваме на езерото да ловим риба играеше си с червеите, гони жаби и пеперуди.
Та дребното е болно ( 3-4 годишно) гледат се с баща му. Прибирам се с баткото и от вратата:
- Батко, батко имаме си домашен любимец.
Почти не припаднах. Обиколих стаите няма нищо, мъжът ми се смее . Та по едно време виждам в ръцете му кутийка в нея жабче, ама току що изгубило опашка толкова малко. Е порадва му се още малко( беше спал и ял с него) и го изпратиха навън. Та това беше началото, на другата година купихме къща на село и вече зоопаркът е пълен.
Та дребното е болно ( 3-4 годишно) гледат се с баща му. Прибирам се с баткото и от вратата:
- Батко, батко имаме си домашен любимец.
Почти не припаднах. Обиколих стаите няма нищо, мъжът ми се смее . Та по едно време виждам в ръцете му кутийка в нея жабче, ама току що изгубило опашка толкова малко. Е порадва му се още малко( беше спал и ял с него) и го изпратиха навън. Та това беше началото, на другата година купихме къща на село и вече зоопаркът е пълен.
И аз да се включа в новата тема, но нямам интересни истории за флора и фауна (ние от 11 год. живеем в къща до София и може би заради това). Аз да питам - подадохме в НАП въпросната декларация за здравните осигуровки и платихме за два месеца (юли и август). При справка обаче за статуса излиза, че синът ми има един месец без осигуряване - август 2023 г. Чудя се това грешка ли е, що ли? Нали докато учат, не се плащат осигуровки. Вярно е, че той по това време вече е пълнолетен, но все пак е ученик. Не че няма да ги платя, просто се зачудих дали и при други е така.
И по въпроса с отлитането - моят заминава след две седмици. Само вика "Споко", а аз вече съм силно притеснена как ще бъде, ще се справи ли, как ще се оправи и т.н. Дано не ревна на летището само...
Успех на всички бъдещи студенти, много се радвам, че си избраха пътя в живота, стискам палци той да се окаже и правилният за всеки един от тях.
И по въпроса с отлитането - моят заминава след две седмици. Само вика "Споко", а аз вече съм силно притеснена как ще бъде, ще се справи ли, как ще се оправи и т.н. Дано не ревна на летището само...
Успех на всички бъдещи студенти, много се радвам, че си избраха пътя в живота, стискам палци той да се окаже и правилният за всеки един от тях.
Аз не съм имала село, моят мъж има и там е карал летните ваканции. Свекърва ми като се пенсионира и отиде да живее там. Преди години, децата малки, сме там един уикенд, решаваме да направим една идилична разходка до един баир, където на края на селото живеел някой си дедо Мишо, гледа крава, и да си купим мляко от него. Отиваме, то гледка, то въздух, то чудо, силуетът на дедо Мишо, който води кравата отнякъде на един синджир, се вижда контражурно на билото на тоя баир, само гайди липсват на тая селска идилия. Обяснява му мъжът ми, че за мляко сме дошли, дедо Мишо кима и вика - чекай само малко, че побием кравата и че влезем вътре за млеко. Бърка в пояса и вади един чук. Аз се облещих, реших, че тоя чук има някаква неясна за мен възпитателна функция, грабнах децата, обърнах ги с гръб и им закрих очите. И децата, и мъжът ми, и дедо Мишо и се почудиха какво ми става. Дедо Мишо се наведе, и заби с чука синджира в земята посредством някаква джаджа, дето си висеше на края му. После всички баби в селото, барабар с децата ми се смяха, че не знам какво значи "Да побием кравата".