Бъркане в дупето

Ако няма глисти, тогава аз бих я излъгала много сериозно, така че да я е страх да си пипне дупето дори.
Но всеки родител си познава детето и си има различен подход...

Благодаря Ви!
Няма глисти.

Т.е. ще вмениш някакви неверни вярвания, който един ден ще окажат влияние върху живота й. Това не е решение. На 9 г. е достатъчно голяма, но по-скоро защо го прави пред вас. От психологична гледна точка това е начин за успокоение и задоволява някакви нейни потребности. Това нещо е характерно за бебета също, които опознават тялото си, макар, че много родители от незнание изпадат в ужас, колко не е редно, но на 9 все пак трябва да има някаква граница, какво може и пред кого да го прави.

Никакво влияние няма да укаже след време, но за момента със сигурност ще ѝ се коригира поведението. Което е основния проблем. Ако не се коригира, си помисли за влиянието след време.

Лъжата не носи нищо добро, тя трябва сама да осъзнае и да разбере, че на 9 г. е достатъчно голяма за да не го прави пред чужди хора, за да се стигне на такава възраст да то прави открито, значи във времето не са поставяни "граници", в стил не прави това, прибери си краката и т.н. Лично аз бих работила с психолог, защото зад това се крие нещо много по-дълбоко, извън възпитанието.

И не само хигиената, то си е неприлично поведение и трябва да се предприеме действие да се коригира. Вярно е, че тя самата трябва да осъзнае, че не е редно да го прави, защото иначе ще го прави като се крие от вас. Само вкъщи ли се случва и само пред вас ли? Може би помислете за някое друго подобно неприлично поведение, което например някое друго дете е правило и тя осъзнава, че не е редно.

Въобще не бих я чакала да осъзнава нещо на 9 год. Бих скастрила веднага това поведение, за психолози ще има време през пубертета. Още какви глупости може да види и да чуе, ако чака да "осъзнава" сега...

Имате доста категорично мнение. Имате ли специалност по детска психология? Или сте детски лекар?

Между другото, пише се Окаже, от "оказва".

Трябва да се търси причината, а не с Макаренковски методи да се подхожда. Скастряне какво означава, да и "набиете канчето". Възпитанието, отношението към детето, всяко казано изречение, оставям жестоки следи върху нас. Тези дни слушах книгата "Четирите споразумения", вътре имаше следния пример: Майка обожава дъщеря си, прибира се след тежък ден изморена, дъщеря й скача, радва се и пее. Майката не издържа и казва на детето: Пееш ужасно, престани. Причината не е детето, то пее хубаво,  а тя реагира от позицията на моментното си състояние. Резултата е, че детето се затваря в себе си, отказва да пее повече в училище, наранено е, срам го е. Една на вид никаква ситуация с последствия за цял живот.
И всъщност четейки ви, вие ще реагираме още по-остро, нещо в стил: Какво правиш БЕ, не те ли е срам, ако правиш това...някаква зловеща лъжа казвате, намачквате го с още подобни неща и да предпоражим детето спира, родителя е доволен, целта е постигната. А колко цивилизовани начини има да кажеш нещо на детето ти да не го прави, без да го засрамиш и смачкаш. Ако вземем горния пример с пеещото дете, ако майката го беше прегърнала и му беше казала, като на "голямо момиче", днес имах много тежък ден, много ме боли главата, пееш прекрасно но не ми е добре, но ти обещавам утре да пеем заедно. Дали това дете в началните класове, достатъчно голямо нямаше да разбере, пак щеше да спре да пее, но нямаше поведението на родителя да остови такива последствия. Думата и отношението на родителя ни "програмират" за цял живот, а е толкова просто, да знаеш как да кажеш нещо, да постигнеш целта, но без да смачкаш някого. Препоръчвам горещо книгата "Поправителен за родители" на Мадлен Алгафари, прочитайки я човек осъзнава много неща и става поне малко по-добър в отношението към детето си.