Живот в големите градове....

Е, те и казината съществуват. И бързите кредити.

Според вас колко е ок за кино като цена?

В София киното е скъпо, театър -25-40 лв.
Но в София и разходите са големи, а заплатите не винаги.

Каролин, интересно ми стана с какво се занимаваш? Как успя професионално да се ориентираш в малкия град?

И в провинцията не са малки разходите. Ток, вода, храна, телефон, интернет,  заведения, са ти на еднакви цени. И тук театъра е 20-30-40 лв., зависи от постановката. В Стара Загора даже водата е 5.03 лв. за кубик. По-ниски са цените за квартира или за закупуване на жилище. Но и заплатите в провинцията не са софийски. Да не говорим, че на много места в провинцията осигуряват на минимална работна заплата и останалото в плик. Ама не си мисли, че в плика сумата е много голяма.

Аз пък, всеки път като се връщам в София, ми се струва по- хубава и уредена.

София има напредък, бавен, но го има. Съгласна съм с фрау, все пак някога коли минаваха по Графа, а по Витошка вървеше трамвай, нямаше синя и зелена зона, нямаше метро до много квартали.

Мини, разбирам, от една страна е така, от друга тук плащаш частна ясла, паркинг на работа и гараж. И тук има заплати по 1500 лв и с такъв доход не знам как се живее. Но темата не е за това.

Неслучайно ми е интересно какво работят хората в по-малките градове предвид по-ниското потребление. Изключвам държавна администрация, полиция, пожарна. Не всеки иска и може да работи подобно нещо.

Не всички плащат частна ясла в София, Хечи. Нито всички плащат паркинг за работа. И аз живях там до преди година и половина. Имам приятелки и познати с деца.
Има доход по 1500, но има и доход по 5-10 хил. лв. В Стара Загора и други градове в провинцията, предполагам, е много по-трудно да постигнеш такъв висок доход.

Дописвам. Като се преместихме тук, мъжа ми си договори да е изцяло хоум офис и да получава същите пари, каквито и в София. Аз в момента съм безработна, тъй като ходим по инвотро процедури и е трудно да си търся работа. Преценихме, че можем да си го позволим.

Е, разбира се, че не всеки плаща частна, но като гледам около мен и кореняци софиянци плащат. Аз този разход си го имам като почти задължителен при наличие на бебе, защото няма как да знаеш дали ще ти го приемат, дали няма.

Аз съм противник на това да ползваме кола за всяко нещо, ако мога бих ходила с ГТ. Не за да пестя толкова, колкото да не мисля за паркиране, да се пестят вредни емисии и пр. Но понякога се налага, зависи къде работиш. На много места паркингите са ограничени за служителите и е сложно.

За съжаление не всички сме с доход 5-10 хиляди. Има, разбира се, но понякога мисля, че се преекспонират заплатите в столицата. Понеже не всички сме дивелъпъри, финансови директори или лекари в частни клиники.

Доставчика от еконт, касиерката в Била и подобни не плащат паркинг, ама и тяхното дете ако не е прието в дг, ще плащат частна.

За съжаление, дори и в столицата (уж с най- големите заплати) много хора работят за под средната.

Е, не казах че всички взимат такива заплати, а че в столицата е много по-вероятно да взимаш толкова висока заплата, за разлика от провинцията. Критериите за градина, доколкото знам не са дали си кореняк софиянец, а съвсем различни. Ти защо мислиш, че като имаш дете и няма да има място в държавна за него? Не го мисли от сега. Тя рибата още в морето, а ти слагаш тигана на котлона.

А проблема с детските градини е повече от 10 години и все по- често хората са принудени да плащат над 1300 лв.за частни.
В моя квартал има 1 държавна градина и вече над 10 частни и майките се оплакват, че и там нямало достатъчно места.

Знам, че и в София не всичко е идеално, момичета. Все пак живеем в България. Просто битува мнение, че видиш ли в провинцията е по-евтино, ами не е. В същото време, ако искаш да имаш достъп до добро здравеопазване, не във всеки провинциален град можеш да го получиш.

Не мисля, че заплатата е до вероятност, а до умения и възможности, образование, умение да се реализираш, да се продаваш, да се доказваш.

Няма как касиерка в Била да взима 5 к, разбира се. Но в други сфери това е възможно. Просто в малките градове няма такива големи технологични компании, които да изкривяват средната работна заплата. Тя заплатата на доставчика и касиерката си е същата и в София. Обаче ай ти в село или в малко градче няма какво да търси (освен ако не е изцяло хоум офис и не е решил сам да ходи там).

Мини, за мен планирането е важно. Да, критериите не са да си кореняк, но го казах, защото майка ми едно време не е имала драма да ме запише на ДГ.

Мисля за частна ясла, защото трябва да съм сигурна, че преди да имам деца, можем да я подсигурим. Яслата е около 800-1300лв на месец. Ами това си е разход. Ще е много неприятно да родя, да доживеем момента с яслата и да се окаже, че не можем да си я позволим.

Реално в малкия град няма нужда от частни ясли, защото държавните са достатъчни. Ако на месец не плащаш 1000 лв за този разход си е направо прекрасно.

Хечи, не мисля че ме разбираш какво искам да ти кажа. Вероятност за единия и другия град при едни и същи условия. В провинцията колкото и тесен специалист да си, каквито и умения и възможности да имаш, може и да не успееш да намериш толкова високо платена работа, каквато може да имаш в София. Дори и касиерката в Била, Лидъл и Кауфланд в София взима по-висока заплата от същата в провинцията.
Разбира се, ако смяташ, че в провинцията ще взимаш висока заплата, пък разходите ще са ти къде къде по-ниски, живеем в свободен свят, та може да се преместите. Бонус няма да плащаш за детска градина.

Nevena,
Други времена, други нрави.. 🙂
Летните кина и на мен ми харесваха много - да гледаш филм под открито небе, под звездите на прохлада, е емоция, която трудно може да си представят хората днес. (Всъщност не знам дали съществуват още тези кина)
Киното до гарата в Ст. Загора си го спомням много добре, имаше и балкон, нали? Кефехме да гледаме оттам.
До киното непосредствено, имаше зала, направо залепена до касата, с пиано. Имах ключ за нея от моята учителка и понякога ходех да си дрънкам. (Ако съм знаела, че си в оня гардероб, щях да те поканя нашироко 😁).
На човека с бобините му казвахме "кинаджията", но може да е било жаргон.
Живеех на 100 м по диагонал от това кино, прекрасна беше градинката до него, както и другите две в посока халите.
В едната имаше и лебеди за деца мисля. Или лодки?..
Българските градове имаха очарование, което днес се е загубило.
В Пловдив си спомням шадравана в центъра с водоскоци и музика със светлини.
Всички градове, в които съм живяла, малки и големи, имаха своите плюсове, разбира се и минуси.
Вече е друго. София също. Последния път, преди няколко дни, водех с мен приятели и роднини от чужбина. Накрая ги питах кое най-много им е харесало. Един ми каза: "Терминал 2"..
Разбира се, харесаха им много неща, но както ми обясни, омръзнало му да си гледа в краката да не се спъне, в центъра на София. И на летището вече се почувствал както трябва. Как да не го разбереш.. Плочки липсващи или отиващи всяка в своя посока, корени на дървета, повдигнали терена 20-30 см, а и повече. И то в центъра на София - например участъка от 5-те кьошета до Руски паметник в уличките. Същото е и в кварталите.

Подобни неуредици има сигурно и в малките и средни големи градове. И това е много жалко.

Заплатите в София и в провинцията на едни  същи позиции, тези които е споменала Мини, наистина са разични. В София взимат повече.

Аз си признавам, че си представям живот в малък град през част от времето и ми се вижда супер, но би бил супер само ако си запазя сегашния доход, не да си търся тепърва работа там.
Дано повече работни места се преустроят към дистанционна работа, макар да се твърди, че в момента тенденцията била обратната.

Наскоро пътувах с автобус към малко населено място редом до жена от друго малко населено място в Западна България. Оплакваше се, че нямало при тях работа и ако имало, била за минимална заплата. Може да е случайно или субективно, може да е до среда - моята е от работещи предимно, но в Пловдив скоро точно такова оплакване не бях чула, без всички да са цъфнали и вързали, карат някак, работят.

То е и логично на място, където няма хора, да няма и особено предлагане на работа, за съжаление. Като кокошката и яйцето е.