Живот в големите градове....

Точно така се чувствам и аз. За това мисля за нещо на Запад от типа на Копенхаген, хем голям грам, хем с усещане за малък.
На село и много малък град АБСУРД да живея, в мегаполиси като Истанбул и Лондон същото.

Относно преместването в села около Пловдив да кажа нещо. Ние търсим в село около Пловдив да закупим нещо за летен дом. В полските села е същото като в Пловдив+ комари и махали с недотам приятно население. Транспортът до Пловдив е зле уреден за доста от селата, които не са на няколко километра. Трябва непременно кола и всеки да е шофьор. Имат проблеми с водата, тока и какво ли не, дори в богатите села. В посока към Родопите има  села, които са екстра, но цените не са за всеки джоб. Не знам дали авторката живее в собствен апартамент в Пловдив или са под наем. Ако нямат хубаво собствено жилище в града, което да се продаде и евентуално да се доплати за прилична къща, няма как да стане преместването на по-добро място в близко село, на по-хладно.  Под наем се намира, но също е по-скъпо да наемеш къща, отколкото апартамент в града. Хубавите къщи са на цени за милионери, наемите също изискват сериозна заплата. Авантюрата с преместване на по-хубаво и по-широко изисква дебел портфейл. В малките градчета в Северна България цените вероятно са съвсем други, както за покупка, така и за наем. Може би затова авторката обмисля такава опция......

Асеновград, Пещера, Батак, Карлово не са ли опция около Пловдив?

От Асеновград може да се пътува за работа до Пловдив, обаче не виждам разликата с по-големия град, която авторката търси. Другите не стават да се пътува всеки ден, за да се ходи на работа в Пловдив. Цените не знам какви са, предполагам е по-евтино, но не знам какво се предлага за покупка или под наем.

Кричим, Стамболийски, Пещера, Брацигово са малки и хубави градчета, с канализация, училища, болници и детски градини. В Стамболийски има Т-маркет и Била. В Пещера също има голям магазин мисля че Лидъл. И са на 20-30 минути с кола до Пловдив. Децата пътуват до Пловдив на училище с автобуси.
Щом авторката иска и обмисля живот в Северна България едва ли ще и е до кино.

Нещо по морето?

Бургас, Поморие, Несебър, Созопол, Обзор
На север - Варна, Каварна, Балчик, Шабла - колко откъснато и спокойно се търси?
Добрич - на има-няма 50 км е от морския бряг, едва ли е повече от 100 000 жители, но пък е областен център и е близо до Варна.

В Добрич е хубаво да, имат много хубава градска градина, зоопарк. Сега правят основен ремонт на центъра.. е, малко изсякоха почти всички дървета там, че не били за градска среда.. но като цяло много хора живеят там, а работят във Варна. То от град до град в Северна България има голяма разлика...

Стана ми мъчно да го прочета и ме обзе носталгия. Не ходя на кино, но кумеца на баба ми и дядо ми работеше в киното до гарата, а баба ми заместваше по кината като касиерка и работеше в лятното кино лятото. Забравих как се казва работата на кумеца им, която беше в тъмно помещение зад салона. Слагаше лентите на въртящите се колело и ако някоя лента се скъса, спираше прожекцията и я залепяше и връщаше. Някой помни ли оператор ли се казваше или друго? Оставяли са ме при него като им трябваше да идат някъде без мене. Също и при други. Баба ми ме тропваше в салона като работеше и нямаше хора. Като имаше хора и нямаше места, ме слагаше да седна в един гардероб, на кочани билети. Доста ми убиваха. Помня кино Септември срещу градската градина, кино Гео Милев срещу Верея, едно до пазара, на което не се сещам името и това до гарата + лятното кино. Желю Диманов беше едното, а Никола Вапцаров другото. Сигурно е имало и други. Тези бяха недалеч от нас. Помня свирукането като се скъса лентата. Като дете исках да ставам разпоредителка в кино (човек, който проверява и къса билетите при влизане, показва точните места и след прожекцията почиства леко в салона и изправя седалките.

Нормално е да са закрити кината, защото в днешно време няма интерес, а и телевизорите ни са с размер колкото половината екран в тогавашните кина (преувеличавам леко). Аз не обичам да гледам филми и от 40г съм ходила на кино само за да заведа децата и с мъжа ми 5 пъти.

В градовете, дори да няма кина, има избор, много избор, много повече избор, отколкото в селата и малките градчета. В Стара Загора има прекрасна опера, театър, детски театър. Това в малък град го няма.

Някой писа за атентати и протести. В това отношение Париж е ужасен, обаче и в предградията не е розово, особено близките. Аз в центъра не бих живяла, както и в софийския, но не искам и краен квартал с къщи.

А за дюнерите - До нас от 17г го гледам дюнера и не бях яла там. Не е моето, но състудентите на децата ми основно това ядат навън. По обед има 200м опашка от млади костюмари. Че и елегантни!!!!! Пък ние с Магдена рупаме марулята и дебелеем. 🤭 Нека да има и дюнери!

В средноголемите градове има кино/а, не е като да няма. Особено ако има някакъв МОЛ или търговски център. Но в по-малките едва ли. Но, факт е, че хората нямат пари и желание за кино.

Миналата година водих децата на кино в Ахтопол. Е, бяха два филма може би за седмицата, цените като на намаленията в Русе, т.е наполовина - 6 и 8 лева.  2Д, ама на мен от 3Д ми става лошо и ходим на 2Д.

Да, хубава е операта в Стара Загора. Обаче жалко, че няма къде да слушаш класическа музика. И на кино обичам да ходя. В онези зали, с големите седалки, тип фотьойл, където може да си полегнеш и да си гледаш филма.
Мисля че в Стара Загора специално, проблема не е че няма желаещи да посещават, а няма желаещи да работят. Говорих наскоро с позната, която има заведение. Не можела да си намери читав персонал. Предполагам, че е заради заплащането. Та и това трябва да помисли авторката. Ще може ли да намери работа в избрания град и дали заплатата ще й е достатъчна.

Интересно ми стана какво работи авторката?

Дали има как да се премести и да се реализира на пазара на труда в новия град?

За мен това би било трудно в момента, примерно. Като стана пандемията и с мм много мислехме за морски дом, преди имотите да поскъпнат така лудо. На този етап не би било добра инвестиция ако сме там само лятото, но дори се колебаехме да се изместим там за постоянно.

Обаче моят хоум офис стана хибриден модел, имах мераци да се пробвам за фрилансър в нещо, но не ми се случиха нещата. В крайна сметка сигурно нямаше да издържа там да живея постоянно. Наистина зимата няма живот и за всичко се ходи до Бургас.

Живея в малък провинциален град.
Живяла съм в столицата около десет години.
В голям град, говорим от рода на София или Пловдив категорично не бих живяла.
Провинциалистка съм по душа.
На мен големият град ми взе много, а нищо не ми даде(почти).
Не ми харесва голям град, освен за няколко дни на екскурзия в чужбина.
В България бих живяла само във Варна или средно голям град(и то споменавам Варна, защото не я познавам истински, а само романтично и в моите представи е хубаво да се живее там).
Не мога вирея в голям град.
Разбрах го по трудния начин, на висока цена.
Но го разбрах навреме🙂
Не е моето и никога не е било.
Не обичам да пътувам по половин час, че и повече до работа.
Не обичам да живея в блокове и да виждам насреща си само бетон.
Не обичам тълпи, градски транспорт, прахоляци, мръсотия.
Живот от офиса в панелката и обратно не е за мен.
Не обичам молове.
Заведения и магазини не са ми важни.
Не обичам мръсен въздух, комшиите да са ми непознати, да ми е далече всичко.
Мразя големите градове.
Освен ако не са Истанбул или Виена, примерно, на ексурзия(и там не бих живяла).
Затова напуснах с чиста съвест София преди няколко години.
Не искам да работя в офис в голяма компания, не искам да се прибирам в 19 вечерта, не искам за детето си живот в голям град.
Опитах, не се получи.
Говоря по темата само от опит.
И работа в голяма компания минах, и пътуването по два часа до градината на детето, и физическото изтощение сред сивота и прахоляк.
Не е такава представата ми за живот.
А имам само един.
Обичам бавен и спокоен ритъм, чаровността всеки да те познава, да си купувам хубава храна.
За себе си и за нашето семейство живот в голям град-твърдо не.
Единствено бих сменила града, в който сега съм с Велико Търново с кеф примерно или с някой друг средно голям областен град.
Бих живяла в областен град от калибъра на 50-70 хил жители макс.
За мен живот в малък град има редица предимства.
Хич не гледам недостатъците, защото съм на такова място, че мога да отскачам до двата най-големи български града ако искам и всеки ден.
За мен предимствата да имам двор, чист въздух, да съм в позната  и неанонимна среда, да ми е чисто и спокойно, просторно и зелено, да няма много хора, да съм близо до близките си,до гората ми е много важно.
Всичко ми е на една ръка разстояние и най-вече да съм там, където принадлежа е свобода.
Недостатъците са в пъти по-малко от предимствата за мен.
Мъчно ми е, че в много хубави български градове няма развитие и, че всичко се централизира в тази държава и хората са принудени да се тъпчат само в София и тя не печели от това.
Не, не ми е мъчно, направо си ме е яд от дън душа и го смятам за светотатство и въпрос на скапана държавна политика.
А от година на година столицата става по-гадна, мръсна, грозна и губи всякакъв чар.
Това не е само мое мнение, а на много мои познати и близки.
Мечтая си някога да се направи нещо и за другите градове, за да може хората да не ги напускат.
Живот и здраве, като остарея ще си купя жилище в някое морско градче (Несебър би било идеално) и ще си карам там.
Всичко е според това на теб налице те тегли и какъв живот си представяш.

Как да съществуват кината в малък град като билета на 2д е 16 лв, за 3д и разни там измишльотини отива към 30 понякога... това в малък град кой би си го позволил... даже на мен ми се струва скъпо и за Варна..