А, дюнер в Париж си струва да се изяде, дано имам път някой ден. 
Скрит текст:
Мило, искам да ме целунеш там, където още не си. - ? - На Малдивите. 
- Публикувана: 1 авг. 2024, 16:40 ч.
- Последно мнение: 28 авг. 2024, 16:32 ч.
Живот в големите градове....
Всеки е с различен бекграунд и виждане, но ще дам пример с моя случай - Времето за път от селската къща на баба до близкото градско кино е същото като времето за път от жилището ми в крайните квартали на София до близкото кино в мола. 
Е, ясно е, че има разлики. В малкия град няма да чакаш толкова често на светофар, за да се разходиш, но пък за 10-15 минути ще обиколиш всичко по-интересно. Та, единия минус компенсира другия.
Магдена, покрай шегата да си кажем и истината.
Е, ясно е, че има разлики. В малкия град няма да чакаш толкова често на светофар, за да се разходиш, но пък за 10-15 минути ще обиколиш всичко по-интересно. Та, единия минус компенсира другия. Магдена, покрай шегата да си кажем и истината.
Да, ама в Стара Загора, която е пети или шести по големина в страната има само едно кино. В София колко са?
Много, много зависи от хората. Аз примерно не бих могла да живея в София, софиянци не са мой тип хора, искрено ме дразнят с държането и отношениято си, да се забия там доброволно - никога.
Живяла съм в други столици и това, което ми харесваше беше достъпа до всичко - кеф ти еди-какво-си, кеф ти-еди-що-си, повече събития, дето се вика хващам си юбер-а и съм там. Но пък има специфични проблеми - 90% от протестите са там, както и атентатите, цените бяха по-високи от другите градове.
В малкия град пък имах невероятно спокойствие, тишина и зеленина. Всичко ми е на 5 минути път, винаги някой познава някой и може да се помогне.
Сега във Варна съм намерила средното положение, защото съм в спокоен квартал, ако ми залипсва данданията до 10 минути съм там.
За мен е невярно, че в големия град имаш анонимност. Може да е малко по-голяма от малкия, но отново социален ли си, ще те надушат. Движих се в определени кръгове - чужденци, работещи в големите компании, които са 1000+ човека и за отрицателно време време се разбираше и майчиното мляко. Получавала съм така рандъм и покани, понеже еди-кой-си ме бил споменал, те били чували за България и ала-бала. Анонимност можеш да имаш само ако не говориш с ниой и директно към вас.
Живяла съм в други столици и това, което ми харесваше беше достъпа до всичко - кеф ти еди-какво-си, кеф ти-еди-що-си, повече събития, дето се вика хващам си юбер-а и съм там. Но пък има специфични проблеми - 90% от протестите са там, както и атентатите, цените бяха по-високи от другите градове.
В малкия град пък имах невероятно спокойствие, тишина и зеленина. Всичко ми е на 5 минути път, винаги някой познава някой и може да се помогне.
Сега във Варна съм намерила средното положение, защото съм в спокоен квартал, ако ми залипсва данданията до 10 минути съм там.
За мен е невярно, че в големия град имаш анонимност. Може да е малко по-голяма от малкия, но отново социален ли си, ще те надушат. Движих се в определени кръгове - чужденци, работещи в големите компании, които са 1000+ човека и за отрицателно време време се разбираше и майчиното мляко. Получавала съм така рандъм и покани, понеже еди-кой-си ме бил споменал, те били чували за България и ала-бала. Анонимност можеш да имаш само ако не говориш с ниой и директно към вас.
Зависи от професията. Ние сме по 3-4 колежки на обект. Клюкарим си, но не всичко. Изляза ли от работа, вече никой не ме знае коя съм и що съм.
В почти всеки панелен квартал в София през седмицата е супер спокойно. И тихо, ако не правят ремонти по улиците. В момента си пия кафето и слушам птичките.
Преди 2 години се въртях в един град близо до София. Ами за нула време се оказа, че магазинерката познава ония от сандвичите, пък те познавали един кой си, който го били видели с мен и ала бала интрига....
В почти всеки панелен квартал в София през седмицата е супер спокойно. И тихо, ако не правят ремонти по улиците. В момента си пия кафето и слушам птичките.
Преди 2 години се въртях в един град близо до София. Ами за нула време се оказа, че магазинерката познава ония от сандвичите, пък те познавали един кой си, който го били видели с мен и ала бала интрига....
Имаш анонимност, много ясно. Ако не си разказваш историите, никой няма да те разбере, нито пък да те одумва. Опитай се да се скриеш в град с 20ина хил. души население. Може би не всички, но поне съседите от два-три блока в близост, ще те надушат и ще ти разкостят живота.
10 години живея в това ми жилище, преди още 10 в друг квартал. Познавам/х само съседите си по етаж и още няколко по физиономия. Нито ме интересува кои са, какви са, какво работят или друго. Влизам, излизам, правя си, каквото си реша, но никой не те коментира, просто, защото за тях си само едно лице, не се интересуват от теб. Животът е много забързан и всеки си с проблемите, няма нужда да се разчепкват и чуждите.
До 20 г. съм живяла в средноголям град....е, клюкарско място си е. Вярно, че е било отдавна, но още помня лелките по пейките да обсъждат този-онзи. Лошото е, че и младите прихващат този манталитет.
Изпревари ме. Точно.
10 години живея в това ми жилище, преди още 10 в друг квартал. Познавам/х само съседите си по етаж и още няколко по физиономия. Нито ме интересува кои са, какви са, какво работят или друго. Влизам, излизам, правя си, каквото си реша, но никой не те коментира, просто, защото за тях си само едно лице, не се интересуват от теб. Животът е много забързан и всеки си с проблемите, няма нужда да се разчепкват и чуждите.
До 20 г. съм живяла в средноголям град....е, клюкарско място си е. Вярно, че е било отдавна, но още помня лелките по пейките да обсъждат този-онзи. Лошото е, че и младите прихващат този манталитет.
Зависи от професията. Ние сме по 3-4 колежки на обект. Клюкарим си, но не всичко. Изляза ли от работа, вече никой не ме знае коя съм и що съм.
В почти всеки панелен квартал в София през седмицата е супер спокойно. И тихо, ако не правят ремонти по улиците. В момента си пия кафето и слушам птичките.
В почти всеки панелен квартал в София през седмицата е супер спокойно. И тихо, ако не правят ремонти по улиците. В момента си пия кафето и слушам птичките.
Изпревари ме. Точно.
Добро утро!
От снощи Пловдив е обгазен и тази сутрин бая си покашляхме.
Областният сложил едно - Внимание!!! Излизайте навън с маски, въздухът е вреден и има няколко пъти завишение на ФПЧ. Гори сметището в Цалапица.
Слава на Бога не съм на работа, но имам излизане навън и перспективата да ходя по жегите с маска ме изнервя до крайност.
В плоскодънна паница, каквато е Пловдив, където не е вее ветрец, до утре може да се разкарваме с маски.
Явно отгоре ми се пусна отговора на моята дилема.
От снощи Пловдив е обгазен и тази сутрин бая си покашляхме.
Областният сложил едно - Внимание!!! Излизайте навън с маски, въздухът е вреден и има няколко пъти завишение на ФПЧ. Гори сметището в Цалапица.
Слава на Бога не съм на работа, но имам излизане навън и перспективата да ходя по жегите с маска ме изнервя до крайност.
В плоскодънна паница, каквато е Пловдив, където не е вее ветрец, до утре може да се разкарваме с маски.
Явно отгоре ми се пусна отговора на моята дилема.
Всеки е с различен бекграунд и виждане, но ще дам пример с моя случай - Времето за път от селската къща на баба до близкото градско кино е същото като времето за път от жилището ми в крайните квартали на София до близкото кино в мола. Е, ясно е, че има разлики. В малкия град няма да чакаш толкова често на светофар, за да се разходиш, но пък за 10-15 минути ще обиколиш всичко по-интересно. Та, единия минус компенсира другия.
Магдена, покрай шегата да си кажем и истината.
Е, ясно е, че има разлики. В малкия град няма да чакаш толкова често на светофар, за да се разходиш, но пък за 10-15 минути ще обиколиш всичко по-интересно. Та, единия минус компенсира другия. Магдена, покрай шегата да си кажем и истината.
Да, ама в Стара Загора, която е пети или шести по големина в страната има само едно кино. В София колко са?
В София са доста кината, но 90% са в центъра. В югозападната част на София има кино само в Люлин, в северозападната такова няма, а в целия район източно от центъра има две, като едното е на околовръстното в Рингмол и ако нямаш автомобил градският транспорт не е хич удобен до мола - може да ти отнеме до час път и 30 минути висене по спирките. Много е приятно на 37 градуса да си го причиниш. За това съм с кола почти навсякъде, уви. Киното в Младост не работи от 10 и повече години и остава това в The mall на Цариградско.
Замени думата "кино" с каквото пожелаеш и отговорът ще е сходен. С повечето неща в българския голям град е така - трябва да биеш яко път, ако живееш извън центъра. Ако със съедката искам да ида на сладкарница, ще трябва да вземем метрото за 4 станции.
Градовете ни са големи само откъм едно нещо - демография и център. Пак ми се подигравайте, но извън центъра кварталите на големите ни градове имат удобствата като на един малък град или даже едно село.
Авторката на темата, много си черногледа. Като търсиш и намираш само недостатъци тъй ще бъде и занапред. Нищо не е идеално в този живот. Странно, мислех, че хората на средна възраст го знаят.
Лунна соната, колко често ходиш на кино? За веднъж месечно си има доста голям избор, пък, ако решиш ще отидеш в центъра или до МОЛа.
Малкият град почти по нищо няма предимство пред големия. Може би спокойствието, което пък на мен ми е изнервящо и кратките разстояния. Като си с кола и в София всичко ти е на половин час разстояние.
Малкият град почти по нищо няма предимство пред големия. Може би спокойствието, което пък на мен ми е изнервящо и кратките разстояния. Като си с кола и в София всичко ти е на половин час разстояние.
Аз живея в квартал, който е сравнително близо до центъра на София. Бързо стигам, особено с метро, докато се кача и трябва да слизам. Не харесвам масовите кина и не ходя почти, сигурно веднъж годишно. Интересните кина са в центъра, така че там си ходя.
В големия град имаш анонимност, разбира се. Честно казано не съм усетила клюкарщина в София, почти не общувам със съседи. С някои се поздравяваме и до там. Нямаме пейки пред блока, а вече и бабки и лелки няма, защото се промениха поколенията.
Виждам колко е модерно да си купиш къща до София и да ползваш уж удобството на големия град, но същевременно да си в къща в близост. Общо взето започваш да работиш и като шофьор. Първо на децата ако са малки, защото ходят на училище в големия град, както и други събития и занимания. Ходиш на работа в големия град, освен ако не си изцяло хоум офис. Е тука вече тотално ми умря коня, само да си представя още по-ранно ставане за да зависна в задръстване и това години наред. В селата около София няма никакви удобства, гт е зле, големите магазини (хипермаркети) са пак в града.
Наши приятели си купиха къща в едно село, което се води вече квартал. Хубава къща, хубав двор, прекрасно за детето им. Обаче ако трябва да отида на един рожден ден или вечерно събитие не бих могла да се прибера с такси, примерно. Нещо, което ми се случва редовно в големия град. До 12 ч метрото работи и си хващам последното влакче, ако окъснея - такси и просто не го мисля.
В големия град имаш анонимност, разбира се. Честно казано не съм усетила клюкарщина в София, почти не общувам със съседи. С някои се поздравяваме и до там. Нямаме пейки пред блока, а вече и бабки и лелки няма, защото се промениха поколенията.
Виждам колко е модерно да си купиш къща до София и да ползваш уж удобството на големия град, но същевременно да си в къща в близост. Общо взето започваш да работиш и като шофьор. Първо на децата ако са малки, защото ходят на училище в големия град, както и други събития и занимания. Ходиш на работа в големия град, освен ако не си изцяло хоум офис. Е тука вече тотално ми умря коня, само да си представя още по-ранно ставане за да зависна в задръстване и това години наред. В селата около София няма никакви удобства, гт е зле, големите магазини (хипермаркети) са пак в града.
Наши приятели си купиха къща в едно село, което се води вече квартал. Хубава къща, хубав двор, прекрасно за детето им. Обаче ако трябва да отида на един рожден ден или вечерно събитие не бих могла да се прибера с такси, примерно. Нещо, което ми се случва редовно в големия град. До 12 ч метрото работи и си хващам последното влакче, ако окъснея - такси и просто не го мисля.
На мен пък ми липсват малко пейките пред блоковете и клюкарките. Цял живот съм им се дразнела, ама сега пък по улиците е толкова стерилно - бетон, коли, блокове, без дървета, без трева, без пейки, без хора... добре, че се мярка някоя котка за цвят. Иначе си е кошмарно да те одумват, да клюкарят, ама на мен и не ми дреме де. Аз лично не мисля, че съм интересна с нещо, че някой да ме обсъжда в който и град да съм.