Живот в големите градове....

Много си обичам София с нейната анонимност. В момента имам нужда точно от това, ще се преместя в още по-спокоен квартал, в свободното ми време ще се разхождам в парка и това ми стига.

Невена, в Русе открай време си е най-горещо лятото. Задушаваш се. 40 градуса. Нощем не спиш.
В младините обичах шума и суматохата на големия град. Вече ги ненавиждам. Прилошава ми. Сядам на кафе сред зеленина и бързам да се върна на село

Някой писа, че големия град е супер за интровертите. Ами то и за екстровертите е супер. Аз съм екстроверт, но не ми харесва клюкарщината и манталитета в малкия град.

Наскоро ходих в близък до София малък град, майка ми е от там. Ами.. бях по работа, вадих документи. То беше чудоо… да не ти се налага работа да свършиш.

Особено като си пришълец те гледат лошо, най-вече като си от София. Ходих по държавна администрация, различни служби. Всеки се чуди как да те върне, как да те отложи. Лелята в данъчното си отворила фейсбук на служебния компютър, докато ми обяснява колко е затрупана с работа и цяла седмица работи моите 27 документа!

Едно оплакване, едно пуфтене! И тук не са цвете, особено служителките из общини и администрация, но все пак са свикнали на някакъв по-голям обем от работа.

Честно казано не знам какво бих правила в по-малък град ако нямам среда. Имам нужда от хора на моята възраст, приятели, обичам да общувам. Без среда ще се побъркам.

Също така да се случва нещо интересно в града, да има живот. И разбира се, възможности за развитие. Ако си със свободна професия може да е по-лесно в малкия град, защото не си зависим от пазара на труда там.

Потвърждавам за болницата. С мъжа ми се преместихме от София в село до Стара Загора преди година и половина. Не мога да си намеря гинеколог тук. Всички работят в частни кабинети и не ти водят история на посещенията. Има една частна АГ болница и там не ме записаха. Институциите тук не работят в полза на гражданите. Кметът дава напразни обещания. Честно казано съжалявам за преместването. По принцип не ни харесва как се управлява държавата и ако ни се получат нещата, мислим да се преместим в друга държава.

Аз съм родом от Русе, като студентка дойдох в София и останах вече безброй години. В началото столицата ми допадаше горе-долу, докато не се роди детето ни и не започнах да се сблъсквам с купища проблеми. Напоследък все повече неща ме дразнят, напрягат и така нататък. И то все неща, които преди не ми правеха впечатление. Или поне не толкова голямо. Може би от възрастта или заради децата, но с времето става сложно да живееш в голям град. Да, имаш среда, но с времето всеки започна да се вижда по-рядко с теб, особено ако сте в различни квартали. Приоритетите се променят, ежедневието също. Мечтая си за морска гледка и бриз, но засега не се очертава. Моето мнение е, че в различни етапи от живота си човек търси различни места, на които се чувства добре. София е чудесен град за развитие на кариера, за млади хора, за активни. За такива с деца е доста сложно, поне по мое наблюдение. Режими, графици, постоянни пътувания и т.н. изтощават и отнемат и от малкото свободно време, което имаш.
Хубаво е, че в големи град имаш много избор за различни неща - образование, здравна грижа, курсове, всичко е достъпно, но пък времето, което прекарваш в пътуване и в разни ежедневни задачи никой не ти го връща за съжаление.
Русе е много красив град, но наистина последните години е адски горещо лятото. Миналата година едвам издържах една седмица там. Просто не става за излизане през деня, тежко, задушно. През другите сезони е приятно и красиво да се разхождаш, но лятото е мор.
Може би решението във вашия случай е да се преместите в някое село или градче, в близост до Пловдив. Така хем ще сте на спокойствие, хем ще ползвате опциите на големи град и няма да се лишавате от нищо.

Преместете се в село или малък град в близост до Пловдив или до друг голям град. Така ще се ползвате от предимствата на двата типа селища.
Аз съм кореняк пловдивчанка, обичам си града, взимам най-доброто от него така да се каже. Да, има си и проблемите. Като ми писне - ей къде са Родопите - на 20-30 мин. София - на час и половина. Летище - на 15 мин. едно, на час и половина (отново) - още едно.

София дава големи възможности, факт. Ето ние от Варна да идем до Рим, трябва да изгубим два дена, за да стигнем до София например. От Варна за Италия няма полети. Но пък от друга страна масово познатите ми в София са като някакви заложници на големия град, на ужасния трафик и разстоянията. Стоят си по кварталите, рядко се виждат с приятели и познати. Едвам се навиват да ходят до работа, че то е 1 час пътя с кола или сменят 2 автобуса и метро. Като отида в София и се почва едно голямо уговаряне къде и кога да се видим, защото аз отсядам в центъра като цяло и голяма драма настава как да дойдат... и за какво ми е да живея в такъв град, като все ще се съобразявам какво и как да го правя.

За това съм си избрала Варна. Има много от предимствата на големия град тип София, но е доста малък и спокоен. Освен, че е и на морето, лятото е хладно, зимата е топла.

Някой беше написал, че не се кефи на София, ама стои там и всеки уикенд гледа да се махне на някъде. Че как се живее така? Не се заяждам... постоянно да ти е неприятно да си в този град и да мислиш къде да избягаш. За мен няма сума пари, която да ме накара да си го причиня..

През времето, в което живеех в София, не ми е пречело колко време пътувам от точка А до точка Б, нито задръствания, нито съм стояла само в квартала, нито съм съобразява работата с местоживеенето към момента. И аз не знам как се живее на място, което не ти харесва.

Какво ще рече голям град в България? Нещо като София ли? Не мисля, че имаме голям град в страната като в държавите в Западна Европа, в които съм била. Тук имаме център, в който се случва всичко и левитиращи квартали без нищо интересно и необходимо в тях. За да идеш до центъра са ти необходими 20-30 минути, а на места и до час, ако няма метро и трябва да се съобразяваш с трафика. Същото е да живееш в някое село до големия град.

Като излезем от центъра на големия град и влезем в някой краен квартал, то в тях няма нищо освен училище, детска градина, магазини и заведения за бързо хранене - мазен дюнер или гадна пица на парче.
Липсват: хубав ресторант с градина, бар, галерия, кино, приятен парк далеч от автомобилния шум, места за културни мероприятия, места за привличане на туристи. Детските площадки са кът, доста често са една-две катерушки между блоковете. Не може да караш и велосипед, защото няма велоалея и трябва да се буташ по малките улици с автомобилите. На всеки 20-30 секунди разходка спираш, за да чакаш светофар от порядъка на минута-две. Та, дали ще си на село, в малък град или в големия град - разлика (за мен) няма.

Последното изречение е пълна глупост.

Ти сега не разбра - в България всичко е едно никакво и има само села и едно малко градче - София, затова няма разлика.

Всеки е с различен бекграунд и виждане, но ще дам пример с моя случай - Времето за път от селската къща на баба до близкото градско кино е същото като времето за път от жилището ми в крайните квартали на София до близкото кино в мола. Е, ясно е, че има разлики. В малкия град няма да чакаш толкова често на светофар, за да се разходиш, но пък за 10-15 минути ще обиколиш всичко по-интересно. Та, единия минус компенсира другия.

Магдена, покрай шегата да си кажем и истината.

Аз пък бих казала, че ако има интерес, ще има и ресторанти, и кино, и галерии. Живея доста близо до центъра на София, при нас няма магазини, защото така е строен квартала. Във всеки краен квартал има по няколко супермаркета, при нас има няколко магазинчета, които продават на поне двойни цени. Но пък и не ми пречи, че няма камиони, които зареждат и тълпи от хора. Когато искам, отивам до някоя верига.

Зависи от предградието в парижкия район. Някои са много оживени  Нашето е малко предградие, но долепено до съседните. Имаме театър, медиатека/библиотека, много детски площадки, които обаче ги заключват в 19ч. Пълно е с всякакви ресторанти. В съседния квартал се намира класирания като 7ми ресторант в света за най-добри пици. На 2 км е квартала с небостъргачите и гара, през която транзитират 23 милиона пътници дневно.

Не ми харесва това, че бутат къщи и строят високи сгради, но това се случва във всички големи градове.

Старият квартал ми харесваше повече, но не ни беше удобен откъм училища, работата на мъжа ми и се преместихме.

С деца е трудно да живеем точно където искаме. Важно е да е близо до училищата им. В квартала ни няма гимназия. И двете ни деца завършиха гимназии в съседния квартал. И двамата ходеха с автобус на училище в гимназията, а прогимназията, основното училище и детската градина са ни на 2 и 3 преки.

За мене село и квартал не са едно и също, ако и разстоянието до центъра да е едно и също. От селото би ме било страх да ида пеша до центъра, особено нощем. В селото винаги е едно тихо. Само от кръчмата се чува глъч.

Моите деца искат да идем да живеем във ферма или на село, но никога не са живяли на такова място.

Аз обичам да ходя пеша. Обичам около мене да е шумно, да има заведения, хора по улиците 24 часа. Тишината на предградието, особено с къщи, направо ме плаши. Същото със селце или малко градче.

А, и дюнер си имаме на кръстовището. Децата ме почерпиха веднъж. То било много вкусно! От над 30г не бях вкусвала дюнер. Магденаааааа 🐸, ако дойдеш, ще те водя и тебе 🌞.

Даа, предимството на големия град - има дюнерджийници навсякъде! Яжте дюнери, хора, не си пропилявайте живота