Според вас, какво дава и какво взема животът в градовете над 200 000 души?
Вие в какъв град искате да живеете и защо?
Аз съм от Хасково, там съм родена и живяла до 12-та си година. Сега живея в Пловдив. И както ми беше добре и нещата уж бяха приятни. След пандемията всичко се промени. Започнаха да преиждат още хора от всичко страни и градове - хасковлии, кърджалийци, от Смолян, огромно количество украинци и руснаци. И вече не съм ОК с живота в този град. Настанаха огромни задръствания, климата също се промени и лятото Пловдив е като една фурна, защото е на ниска надморска височина, в равно поле и е заграден в Тр. низина от Родопи, Средногорие и Стара планина. Сняг не сме виждали от години. Това лято едва оцелявам в града - жега и задух. Захлажданията, които си ширят по другите места, просто не идват тук. И решихме семейно, че така не се живее и трябва да напуснем града. Разходихме се из Северна България, за да усетим атмосферата на градовете там, но моя син упорства, че те са заспали и пълни със стари хора, които въобще не им се живее там, т.е. нещастни са. Той учи за IT и често ходи и в София, свикнал е с такава отмосфера, пълна с млади хора. Но аз съм на мнение, че това не е най-правилното от здравословна гледна точка и трябва мъдрост и аналитичност, за да си съставиш правилно мнение и отношение.
От друга страна съзнавам, че в по-малките населени места хората нямат конкуренция и нямат причина да се развиват и учат нови неща. В големия град всекидневно си изправен пред предизвикателства и проблеми, които трябва да бъдат решени. Срещаш хора, които са интелигентни и ерудирани и не можеш да си позволиш да смъкнеш нивото. Усещам се, че когато чета коментари или изказвания на хора от дълбоката провинция, си мисля, че те разсъждават така, защото сетивата и умовете им са ограничени в ежедневието. И да различно е. Понеже аз подминавам средна възраст, остарявам, и ми омръзна от стреса и напрежението в града, на работното място, целия шум вечерно време, защото градът не спи.
Много ще се радвам да споделите и вие вашата гледна точка.
Вие в какъв град искате да живеете и защо?
Аз съм от Хасково, там съм родена и живяла до 12-та си година. Сега живея в Пловдив. И както ми беше добре и нещата уж бяха приятни. След пандемията всичко се промени. Започнаха да преиждат още хора от всичко страни и градове - хасковлии, кърджалийци, от Смолян, огромно количество украинци и руснаци. И вече не съм ОК с живота в този град. Настанаха огромни задръствания, климата също се промени и лятото Пловдив е като една фурна, защото е на ниска надморска височина, в равно поле и е заграден в Тр. низина от Родопи, Средногорие и Стара планина. Сняг не сме виждали от години. Това лято едва оцелявам в града - жега и задух. Захлажданията, които си ширят по другите места, просто не идват тук. И решихме семейно, че така не се живее и трябва да напуснем града. Разходихме се из Северна България, за да усетим атмосферата на градовете там, но моя син упорства, че те са заспали и пълни със стари хора, които въобще не им се живее там, т.е. нещастни са. Той учи за IT и често ходи и в София, свикнал е с такава отмосфера, пълна с млади хора. Но аз съм на мнение, че това не е най-правилното от здравословна гледна точка и трябва мъдрост и аналитичност, за да си съставиш правилно мнение и отношение.
От друга страна съзнавам, че в по-малките населени места хората нямат конкуренция и нямат причина да се развиват и учат нови неща. В големия град всекидневно си изправен пред предизвикателства и проблеми, които трябва да бъдат решени. Срещаш хора, които са интелигентни и ерудирани и не можеш да си позволиш да смъкнеш нивото. Усещам се, че когато чета коментари или изказвания на хора от дълбоката провинция, си мисля, че те разсъждават така, защото сетивата и умовете им са ограничени в ежедневието. И да различно е. Понеже аз подминавам средна възраст, остарявам, и ми омръзна от стреса и напрежението в града, на работното място, целия шум вечерно време, защото градът не спи.
Много ще се радвам да споделите и вие вашата гледна точка.
