За вече порасналите осиновени деца, станали на свой ред майки...

Скъпа Кристал,
чета и имам чувството, че в голяма степен аз съм автора на написаното В моето семейство аз също не намерих топлина и любов Бях третирана също като слугиня и длъжница Много болка изтърпях и много обида преглътнах, станах значима една когато остаряха и трябваше да се грижа за тях Сега, когато баща ми е покойник, съм подложена на непрестанни притеснения от майка ми и ме има длъжна да се занимавам поне половината ден с нея и глупостите и Аз обаче не позволих това да ме сломи и изпълни с горчилка, напротив, винаги съм го казвала, че ако мога да нарека чувството обич, то ги обичам заради факта, че ми дадоха шанс и възможности, от които правилно се възползвах и извлякох максимума Това хич не е малко и заради това мълчаливо им търпях свинщините За да се отърва от тях аз също се омъжих на 19 години, беше ми фикс идея да го направя максимум до 20 годишна възраст и стана, но не извадих твоя късмет със съпруг Такава ми била орисията, но успях и от него да се отърва Не бива да таиш болка и озлобление към тях, не си струва, защото тези чувства неминуемо тровят душата ти А душата е важна, нека я съхраним чиста за децата си и хората, които заслужават и могат да я оценят Миналото трябва да се загърбва, това правя аз, иначе рискувам болката да ме задуши Естествено, че се сещам за безпричинният бой, обидите, безхаберието, това че на рожденните ми дни дори забравяха да ми честитят, така е и с децата ми, няма поздравления, няма подаръци-нищо На фона на тази слаба памет, техните рожденни дни са били грандиозни празници, с множество гости, трапези, подготовки седмица преди великото събитие и други Не искам да описвам случки, толкова са щокиращи, че съм убедена всички ще разстроя страшно много Нали съм го преодоляла някак, другото няма значение Щастлива съм, че имах дядо си, когото не мога да прежаля никога, такъв невероятен човек не се ражда често Той беше моята опора, търпях и мълчах, само и само да не разбере душичката, защото изживяваше отношението им невероятно болезнено
Имала съм такива фрапиращи случки, че не зная дали ще повярва някой Само една по-приемлива ще ви опиша-за бала ми получих подарък от приятел на баща ми, консул на Сирия едно сребърно сърчице, много красиво, явно от Кореком и сладка химикалка След бала понечих да си ги взема и отнеса в стаята си, но баща ми ме спря и пита защо ги взимам и какво си мисля, че са за мен ли Отговорих, че имат дори картичка и човекът ми ги е подарил Милият ми татко, отново порядъчно пийнал ми хвърли такъв як бой и каза *Кой ще ти подари на тебе нещо бе, коя си ти, плужек, изрод мръсен, животно, мекотело, аз съм те създал и аз ще те убия ако ми лазиш по нервите* Доста често използвани спрямо мен епитети, нищо ново, само дето винаги ми е било чудно защо все казваше, че ме е създал, при положение, че той е напълно бездетен Дали от комплекс за това? Не зная, но вече не ме интересува
Не биваше да пиша, връхлетяха ме спомени, които не допускам по принцип
Въпреки всичко не ги мразя, не зная дали съм простила, нямам представа, но съм благодарна за възможностите, които са ми дали с осиновяването ми, което пак е нещо по-добро от това да бях насилена на 10 години и да завърша на Околовръстното


Не съм писала подробности за преживяното с осиновителите, защото подробностите не стават за пред хора...


Утеха е да знам, че не съм сама и има и други като мен.

Miraetta
как да разбирам поста ти? Навсякъде отговаряш с цитати, но прикрепени към ред-два лично мнение.Тук няма нито дума от теб, а цитата не би могъл да изразява ничие мнение, освен на автора, сиреч моето.
Ще те помоля да поясниш, тъй като написаното е изключително лично и болезнено за мен, поради което не мисля че така публикуваният гол цитат е уместен.Надявам се без задни мисли....................................