Честно казано с възрастта доста се усложнява комуникацията с децата.Аз имам дъщеря на 17 години, мисля си видяла лентичката.Макар да имам много силна връзка с нея, в никакъв случай това не ми помага да минава всичко безоблачно при нас, само с един-два разговора.Напротив, има кошмарни моменти, когато и аз ставам жертва на пуберитетските изблици и на способността на децата да ни наранят, удряйки безмилостно по най-болните места, съвсем съзнателно и целенасочено.Особенно във възрастта на синът ти, която явно е най-критична, сме имали страхотни проблеми-лоша компания, желание за бързо съзряване, нежелание за учене, довело до поредица от попавителни изпити в три поредни години, както и други много по-опасни ситуации, на които не им е тук мястото.Като капак, точно тогава се разделихме с баща и, което тя използва по болезнено подъл начин.Макар да попремина този кошмарен период, макар да осъзна, че бунта на хормоните води до резултати, които могат да и костват бъдещето, че благодарение на жертвата на този бунт-майка и, на косъм успява да избегне изключване от училище и разни непоправими последици.Та с две думи никъде не са розови нещата с деца, особенно в тази отвратителна тийн възраст.Дори в момента сме в обтегнати отношения, обидена съм и, не говоря, освен по задължение.Повярвай-това я убива, мълчанието, разочарованието на лицето ми, сълзите ми /ако ситуацията е такава, че не се сдържа/, всичко това и действа много по-силно, отколкото боят или наказанията.На времето баща и си позволи и пробва на два пъти да я напердаши-нулев резултат, освен че го няма за нищо и се озлоби срещу него.Наказваше я нон-стоп, стояла е цяла лятна ваканция у дома, без дори да роптае, но резултат нямаше.Аз не съм посягала никога, дори не наказвам и не забранявам, напротив, когато упорства неимоверно, дори предлагам да опита и да види , да усети последствията на гърба си-ето това дава реални резултати.
Това, че при мен описаната "тактика" помага, не значи че е сто процента резултатна, предполагам, че всяко дете реагира различно на различните методи на родителите и няма златно правило.Но въпреки това наистина мисля, че посягането е акт на отчаяние от наша страна, което децата усещат веднага и не прощават и най-малката слабост.Колкото и да ги обичаме, истината е, че могат да бъдат много жестоки и то съвсем съзнателно.
: korni6onko, не зная какво да те посъветвам, но от опит глава не боли, опитай с моята тактика, пък да видим, може и да има резултат.Като направи нещо, което не ти допада, например цигари-дай му да пробва пред теб, насърчи го, като обясниш колко ужасен навик е и как пушачите искат да го преборят.Говори му, но не го спирай със забрани и наказания, защото забраненият плод е най-желан и това неминуемо ще го подтикне да го опита, поне да е под твой контрол, така ще е като ваше съзаклятничество, ще си част от опита му и повярвай няма да го отмине ненаградено детското му все пак сърчице.
Успех и ако искаш съвет-насреща съм, като вряла и кипяла, с по-голямо дете, минало през вашата кошмарна възраст.
Това, че при мен описаната "тактика" помага, не значи че е сто процента резултатна, предполагам, че всяко дете реагира различно на различните методи на родителите и няма златно правило.Но въпреки това наистина мисля, че посягането е акт на отчаяние от наша страна, което децата усещат веднага и не прощават и най-малката слабост.Колкото и да ги обичаме, истината е, че могат да бъдат много жестоки и то съвсем съзнателно.
: korni6onko, не зная какво да те посъветвам, но от опит глава не боли, опитай с моята тактика, пък да видим, може и да има резултат.Като направи нещо, което не ти допада, например цигари-дай му да пробва пред теб, насърчи го, като обясниш колко ужасен навик е и как пушачите искат да го преборят.Говори му, но не го спирай със забрани и наказания, защото забраненият плод е най-желан и това неминуемо ще го подтикне да го опита, поне да е под твой контрол, така ще е като ваше съзаклятничество, ще си част от опита му и повярвай няма да го отмине ненаградено детското му все пак сърчице.
Успех и ако искаш съвет-насреща съм, като вряла и кипяла, с по-голямо дете, минало през вашата кошмарна възраст.
