Бебе на 10м. и куче

  • 1 756
  • 20
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 14 755
Тя авторката няма да се включи... Само пуска теми да пита и дотам.
Даже и да не влезе да прочете, темата е полезна за други потребители. За мен например. Разколебава желанието ми да си взема "някога" куче. Чудя се човек ако си вземе едногодишно куче, за да са минали тези страховити начални месеца, дали ще е по-лесно. Може би също не, защото пък не се знае на какво са научили кученцето в началото...

# 16
  • Мнения: 3 682
Предишното ми кученце го взех на 7 месеца, беше минала фазата със смяната на зъбки, беше с поставени всички ваксини и започнахме директно навън да се учим да пишка и ака. Отне му може би около месец докато спре изцяло да се изпуска в къщи. За хора без опит може би такъв вариант е по-лесен, но много зависи и на какво ще бъде научено кученцето преди това. Ако не е добре социализирано ще ви създава проблеми. Моят имаше страх от изоставяне.

Последна редакция: пн, 05 авг 2024, 23:42 от DreamingOfSummer

# 17
  • София
  • Мнения: 18 433
По-голямото куче много по-болезнено ще изживее раздялата с тези, които е считало за семейство и ще има много повече поведенчески проблеми.
Взимали сме по-възрастни куче на близък, който почина и първите 2-3 години у дома беше много трудно да го убедим, че няма и ние да изчезнем изведнъж.
Нещо като с децата е. Можеш да си го отгледаш от новородено и да си го познаваш изцяло, но можеш и да осиновиш направо тийнейджър,което няма да направи нещата по-лесно.
Домашен любимец, особено куче (котка, кон и всички "мислещи"), изисква голямо себеотдаване и отговорност за около 15-20 г., минавайки от бебешкия му период до старостта, която е още по-тежка, защото към физическите му нужди се присъединява и болката да го гледаш как се топи пред очите ти. Не е за всеки.

# 18
  • София
  • Мнения: 8 329
Бебето - куче, за което писах по-рано, е на 7 месеца и му търсеха спешно дом. Носи си багажа от преместванията, раздялата с предишните хора, недоверието към нас и т.н. Ние имаме опит с кучета, но няма как да се прескочи този транзитен период или да се съкрати. В момента и гризе, и хапе, и пишка, от две седмици е при нас. Ще мине, но докато свикне, ще му е зор.
Едното от кучетата ни, което умря наскоро, го бяхме намерили на около 3-4 годишна възраст. Изхвърлено, защото не става за лов. И пак имаше поне година период на напасване и свикване.
Човек трябва да е много търпелив, да обича животните и да има желание да се занимава, за да отдели времето и усилията за това. Просто трябва да е наясно с какво се захваща.

# 19
  • Мнения: 3 351
Френските булдози са изключително инатлива порода, много трудно се поддават на обучение. При тях е "каквото ти се падне". Някои са ултра спокойни, други са адски диви, енергични, изяждат де що има в къщата. Отделно си идват с коктейл от болести и ако изтеглиш късата клечка, тоест хранителна алергия, проблеми с кожата или недай си боже - дискова херния, са си едно огромно перо в бюджета. В групата за Френски булдог във фейсбук вечно събираме пари за ЯМР, операции, да не говорим и колко изоставени кучета има. Модерна порода са, неминуемо е.

В тази връзка имаме френчи на 8 години и бебе на 3 месеца. Той е хиперактивен покрай деца, като дойдат вкъщи се превъзбужда, те се плашат. Работихме дълго време с треньор, не мога да кажа, че има напредък. Бебето обаче като се роди, само първите два дни беше така, искаше да я души, търсеше я, нощем като ревне скимтеше и той. Вече не ѝ обръща грам внимание, спи до нея на дивана и леглото.

За мен е крайно лоша идея да се взима такова изискващо куче с малко дете.

# 20
  • Мнения: 1 109
Имам три кучета. Два френски булдога и едно Кане Корсо. Корсото е на две години, но беше на 60 дена като го взехме. Излизане през два часа през ноща, и още толкова през деня, за да се научи да си върши работата на вън. Преди трите ваксини никакви разходки. Мен ме спаси, това че имам двор. Научи се към 4 месец да не си върши работата у нас, но аз бях много упорита в обучението.
Женския френски е бял и е с постоянен дерматит - специални шампоани, пробиотик, мазила, специална храна.
Малко куче си е като малко бебе - постоянно внимание, обезопасяване на къщата, обучение и социализация. Не е просто да излезете с количката и да разходите и двете. За ходенето има доста къщи за гости, където приемат животни. Аз поне не съм имала проблеми с намирането на такава къща. Но и винаги оставям след себе си така все едно не е имало хора и кучета.
По детските площадки не всички майки приемат кучетата, което означава, че няма да можете да вземате животното с вас. Бременна съм и не мога да кажа как е с бебе и куче, но знам какво е бебе куче, което изисква голяма част от вниманието ви. Едното накрая ще страда от липсва на внимание, ако не сте добре подготвена. Заради това има доста обяви за продажба или подаряване на животно.

Общи условия

Активация на акаунт