Августовски книжен клуб - 2024

  • 3 075
  • 39
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 469
Прочетох я и аз.

Скрит текст:

Според мен, отговора на въпроса защо беше даден още при срещата на Джеф с Пам - има цикличност на събитията, на всички се случва, просто малцина помнят 😅

За мен е донякъде задоволителен отговор. И аз съм си мислила, че би било много готино на значими житейски избори да имаш чекпойнт и след края на живота да го започваш от там, изживявайки следващ 'сценарий'.

Честно казано, случвало ми се е да се чудя как съм се превърнала в човека, в който съм - някои събития от юношеството ми, ми се струват толкова далечни и толкова нетипични за сегашното ми 'аз', че сякаш е било в съвсем друга реалност. Не знам как да го дефинирам, но ми се струва готино обяснение за deja Vu - когато събитие ти се припокрива в различни 'сценарии'.

Според вас беше ли права Пам, че се разсърди на Джеф, че беше започнал връзка с нея, докато не се беше 'върнала'?

Ако вие се върнете 18 години назад ще се опитате ли да повлияете на някакво събитие с по-голяма обществена значимост?

И последно, интересно ми е какво мислите за риплая им с правителството? Според мен е странно, че не бяха предвидили този сценарий, че ще ги ползват за правителствени цели и че не успяха да се измъкнат. Още повече, че адвоката знаеше, че са се срещнали Rolling Eyes

Хареса ми книгата, както си и мислех - дава храна за размисъл Simple Smile

 
Скрит текст:

А относно края, според мен е готин - най-вероятно звучи след време да се съберат (когато децата пораснат) и да изживеят старините си заедно. Въпреки че без финансовия гръб от инвестиции не вярвам да е толкова спокоен и щастлив живота им 😅

Аз се притеснявах, че ще свърши като продължи без да умре, но и без спомен за миналите събития. Един вид - все едно нищо не е било. Според мен е възможен финал, ако беше филм. Разбира се, със сцена как се разминават с Пам, погледите им се спират, заглеждат се по-дълго от социално приемливото, след което се подминават ахахха 😅

 

# 16
  • Мнения: 1 341
От утре можем да коментираме без скрит текст, нали? При мен не се получава от телефона.

Според мен, Пам в по-голяма степен не беше права да се сърди.

# 17
  • Пловдив
  • Мнения: 1 077
Скрит текст:
Как да гледаш човека, който си обичал толкова животи, без да можеш отново да го прегърнеш и целунеш? И да си с нагласата, че повече този, с който си бил, няма да се върне, а другото му аз, познато до болка, няма представа кой си.. И според мен Памела няма право да се сърди.
Любим момент ми е как тя се "събужда" в колежанския бар и вижда отсреща Джеф, който я чака и ѝ се усмихва, защото не му убягна, че това и истинската ТЯ, която той е чакал търпеливо Heart

Риплея с правителството явно е бил необходимото зло за геройте, за да дадат отговори на въпросите си, но накрая стана грозно. Не ми хареса как прекараха този си живот - в търсене на отговори. Тук се замисляш искаш ли да се насладиш на живота или да гониш, да търсиш нещо, което очевидно, няма да успееш да откриеш/разгадаеш.

** Не знам може ли вече без скрит текст, за всеки случай го оставям така.

# 18
  • Мнения: 5 912
Принципно можем да коментираме винаги, освен ако книгата не е с разкриване на престъпление. В началото започнахме с идеята да коментираме по график, но не беше удобно и минахме на анархия Simple Smile
Ако искате, с цел да няма объркване кога как, ще си въведем правило до 10то число без открити спойлери Simple Smile

През телефона просто трябва да се напише, защото няма бутонче. Само махаш спейса преди ] Simple Smile
[Spoiler ] текст [/spoiler]

# 19
  • Мнения: 6 722
Скрит текст:
Този отговор (че се случва на всички, но не всеки помни), беше разсъждение на Джеф и Памела, един от възможните варианти, затова някак си ми увисна без обяснение от автора защо се случва всичко това.
Иначе, да, много по-гаден финал можеше да има.
И аз мисля, че Памела нямаше защо да се сърди - той мислеше, че повече няма да я види и просто не устоя да стои разделен от нея - човешко е. Но реакцията на момента беше нормална. На нея пък й дойде в повече да се събуди в края на живота си.
Риплеят с правителството беше необходим за тях, но наистина беше предвидимо, че ще свършат затворени.
Аз лично нямам особен интерес към политиката и не мисля, че бих се месила там.  Не знам дали ще сметна, че имам право да променям каквото и да е, което не касае самата мен или близките ми. Може би по-скоро не.

# 20
  • Мнения: 5 912
Подсещам ви за септемврийски идеи Simple Smile

# 21
  • Мнения: 1 259
Идея за 09 - Чамкория на Милен Русков, Прислужницата на Фрида Макфадън.

# 22
  • Мнения: 498
На мен много ми хареса книгата! Приех я за повече философска, отколкото за развлечение. Ужасно много въпроси ме провокира да задам и да се замисля. Какво е щастието и достижимо ли е вообще. Струва ли си да се ядосваме за грешките си и дали ако можехме да ги поправим, нямаше да направим пък други. Какво са всъщност загубите, колко нужни са успехите, в какво е смисъла, доколко зависим от съдбата и доколко от собствените си избори и още много, много.
За мен посланието на автора беше, че постигането на щастието е в собственото опознаване. Не е в парите, в хармоничното семейство, в успешната кариера, в безкрайния секс, във феноменално творчество, в разгулния живот, в алкохола и наркотиците, в спасяването на света - в различните риплеи минаха през всичко това. Но с всяко по-късно събуждане героите видяха как са се променяли през различните етапи и как са се докарали до състоянието, в което умират. Риплеите са за да видят, че нищо от по-горе изброените няма да  ги направи по-щастливи, единствено това, да намериш твоя си човек и с чисто сърце да живееш живота си такъв, какъвто си го направиш.
За мен беше нелогично да искат да избегнат окончателната смърт и да се страхуват толкова много, че няма да се преродят отново. Да живееш един и същи живот е по-скоро наказание, след няколко събуждания те вече търсеха уединението, простия живот,  не виждаха смисъла. Струва ми се по-логично да не искаш да изживяваш това безкрайно, някак безпътно ми изглежда, досадно, тежко, обречено.

# 23
  • Мнения: 4 966
Предлагам септември да четем "Никога повече" от Колин Хувър. Не съм почитателка на авторката, но покрай премиерата на филма, адаптиран по книгата и скандалите, които се заформят, ми влезе в списъка за четене.

Подкрепям и предложението за Прислужницата, която току що прочетох и ми допадна много- интригуващо начало, динамично развитие и удовлетворяващ край. Добър психотрилър.

# 24
  • Мнения: 1 259
Аз съм чела “Никога повече”, както и втора част. Една от най-хубавите книги, които съм чела и с радост ще я обсъдя с вас, така че съм супер “ЗА”. Simple Smile

# 25
  • Мнения: 1 008
"Никога повече" или "It ends with us" има доста противоречиви ревюта на Гудрийдс. И моята авторка не е Колийн Х.

"Прислужницата" е доста лежерна и бърза за четене, но не виждам какво толкова има за дискусия. Става за плажа.

# 26
  • Мнения: 6 170
Относно финала на "Игра на живот":
Скрит текст:
Кен Гримуд е работил по продължение, когато внезапно умира през 2003 година. Това обяснява защо е такъв.

# 27
  • Мнения: 6 722
О, да, така ми се изясниха нещата. Ако го знаех може би щях да се откажа да я чета.

# 28
  • Den Haag
  • Мнения: 1 971
Аз съм до средата на книгата, надявам се да успея навреме, защото последните дни нямах много време за четене.

Иначе и аз бих предложила нещо за четене, за септември свързано със Северна Корея: “Бяла Хризантема” Мери Лин Брахт

https://chitanka.info/book/11791-bjala-hrizantema

# 29
  • Голямата Мушмула ¯\_(ツ)_/¯
  • Мнения: 42 037
Прочетох я, но не знам какво да напиша..
Хаотична ми е, някак безидейна и недовършена...
Съжалявам.

Общи условия

Активация на акаунт