Дали господ ще ми прости?

ela79 Размисли.  Не взимаи прибързани решения за които може да съжаляваш цял живот.
Моето детенце също е с увреждане , но не бих го оставила за нищо на света.

Мила Ела79, не слушай съвети от хора, които не са преживели такава драма в собственото си семейство. Лесно им е на лекарите да поставят окончателни диагнози, нали утре вече ще сте чужда грижа! Но последствията от такова решение си остават за цял живот за вас и това е нещо, което твърдя със сигурност. Да, трудно е да се отглежда дете с увреждане, но хидроцефалията се овладява, ДЦП не може да се твърди, че се развива на толкова малка възраст (тази диагноза се постава след година и половина), гърчовете, вероятно също са в следствие на хидроцефалията. Има много неща, които могат да се направят, за да се помогне на детенцето. Неща, които няка кой друг, освен вас да направи. Операцията за хидроцефалия е платена и в детски дом никой не би я направил, ако не се намери случайно някой спонсор да я плати. Съветвайки ви да оставите детето си, лекарите го обричат, наистина. Помисли още, не вземай решение без да си убедена, че няма какво друго да е направи. Всички родители от форума за деца с увреждания ще ти помагат и подкрепят, с каквото могат. Просто, помисли още.

Мили момичета,просто искам да отбележа,че ела 79 ще остави детето в дом за медико-социални грижи,но ще ходи всеки ден там,за да е с него.
Ела,още веднъж-прегръщам те!

Здравей
След време ще видиш,че невинаги това,което казват лекарите е вярно... Когато моят син се роди и на мен ми казваха така... Знам,че това което са ти казали звучи страшно,новиж има мами и татковци от форума за деца с увреждания,където имат като вашия проблем и ще ви помогнат и насочат за най-прекия път по гледането на вашето слънчице И аз знам,че имайки специално детенце съм поела поредното предизвикателство.
Невярвай,че в дом ще се грижат за него по-добре от вас.Това само вие можете данаправите.Когато човек не е преживял такова нещо неможе да разбере трудностите и радостите от това решение.Любовта и грижите правят чудеса 
Моля те-помисли пак

Не знам с кое ще ти е по-трудно да живееш - с болно дете или с мисълта, че си изоставила едно мъниче. Знам колко ти е гадно, но наистина не съм сигурна, че като го изоставиш ще се почувстваш по-добре. Аз вярвам, че не случайно ти се е паднало такова дете - може би Господ иска да научиш нещо в живота посредством него. Квото и да е, не е честно просто да го захвърлиш - то си е твое, твоето бреме. И аз мисля, че ти можеш най-много да направиш за това дете, защото на теб най-много ти пука за него. Дори да го гледат добре в дома, сигурна съм, че няма да направят за него всичко възможно. Пак си помисли много сериозно. Кураж

Всякакви думи са излишни.Бъди силна и потърси друго лекарско мнение.Лекари много -мнения много.Бъди силна детето ти ще е най-добре при теб и при семейството си.Моя приятелка има болно дете с подобни заболявания и го гледа у дома и малко по-малко детето се стабилизира.Всичко става много бавно,но всяко ново постижение е празник за тях.Ако си оставиш детето няма да имаш миг покой.Постоянно ще мислиш за него и ще страдаш и ще плачеш.Бъдете заедно с цената на всичко-не се поддавай на никакви агитации от страна на лекарите.Бъди силна-вече си МАЙКА.

Това стихотворение ни го изпратиха наши приятели когато нашият син изоставаше и двигателно и умствено и се очертаваше като инвалид. Там до него съм разказала нашата история.
Дано ти помогне да преосмислиш решението си. На нас психолози ни предлагаха да си оставим детето в дом или поне в седмична градина... гледаме си го, не е лесно. Но никъде няма лесно в този живот.
Сега имаме и момиченце, което също изостава... и двамата ли да оставим.
Стана ми мъчно като прочетох какво решение си взела, нямам право да те съдя - само ще ти кажа - аз не бих оставила детето си.
Дали тези в дома ще се грижат по-добре за него от вас с татко му?????
И никой не може да каже до къде ще стигне в развитието си детето - има една мама Валенцето която в момента интегрира дъщеричката си с хидроцефалия в "нормална" детска градина. Не е лесно но мама и тате се борят заедно с момиченцето което ходи, бъбри и разбира.
Ако искаш пиши й.
И още нещо си мисля - ти поне знаеш с какво се бориш - имаш поне една диагноза - микроцефалия - а ние още не знаем какво им е на нашите деца - и двамата изостават баткото е вече на 6 а беба на 1.
Правихме много изследвания преди да се решим да си я родим и малката но ... или недостатъчно или не каквито трябва защото вероятно и тя има същото като батко си.
И децата ни са дар от Бога а не стока в магазин- ако не ни хареса или е повредена да я върнем. И любовта която ти можеш да му дадеш която да го мотивира за живот никоя лелка или сестра в дом не би могла да му даде.
Мисля да спра до тук и се моля да вземеш правилното решение за вашия живот.
Но ако имам право да те помоля бих ти казала - не оставяй детенцето си. Той има нужда от твоята любов.


Видях че се познавате с Валя - дано успее да те насърчи да си го прибереш у дома.

Господ моето детенце ми го отне, така че не бих могла да говоря от опит, но според мен въпросът е не дали той ще ти прости? Въпросът е дали това е, което ти искаш и дали ти самата ще можеш да си простиш? Господ няма нищо общо. Решението е твое, за доброто на детенцето ти и на семейството  . Кураж... 

Това е и моето мнение. Никой не бива да те съди. Ти си знаеш най-добре какво ти коства това. Но ако има възможност да се корсултираш и с други лекари - направи го. Каквото и да решиш - няма да ти  леко - бъди силна!!!

"Миличка, наложило ти се е да вземеш най-тежкото решение. Не мисля, че някой има право да те вини за това. Сигурна съм, че няма да ти е по-леко като го оставиш в дом... Предполагам колко трудно ти е било да направиш такъв избор. Пожелавам ви много сила да се справите с това. Господ прощава... прости си и ти, за да живееш в мир. "

"Това е и моето мнение. Никой не бива да те съди. Ти си знаеш най-добре какво ти коства това. Но ако има възможност да се корсултираш и с други лекари - направи го. Каквото и да решиш - няма да ти  леко - бъди силна!!!"

БЪДИ СИЛНА!

нека споделя като човек чел тук в този подфорум - уви има много много тежки случаи
такива които ИЗИСКВАТ даването на детето под лекарско наблюдение

радвям се че се вкл някои мами на дечица, които са били отписани, а сега - вярно бавно но все пак вървят напред и все напред

милоамче, ако искаш - писала съм ти - допитай се до специалисти по ДЦП... провери в Сф какво може да се направи за хидроцефалията... не се отказвай без да си УВЕРЕНА в правотата на лекарското мнение. защото този лекар повече никога няма да види детето ти... но ти ще живееш с неговото и своето решение...
бъди смела - посъветвай се
и после реши
каквото и да решиш - ЩЕ БЪДЕШ ПРАВА! НИКОЙ няма право да те СЪДИ само защото той е постъпил така, а ти - иначе! никой не би си позволил да те осъди кавото и решение да вземеш!

единствено бъди сигурна в думите на докторите - защото явно си взела решението по техен съвет, а не защото ти чувстваш такава нужда /което също нито е осъдително нито пък е неправилно... тук няма правилно и неправилно - всичко се пречупва пред-з вътрешните нужди и потребности на майката и бащата/

Мила майчице, нашите сърца могат да издържат всичко на този свят, не се плаши от трудностите, не оставяйте детенцето си, гледайте си го, то е мъничко все още и има нужда от майчината ти любов и грижа, оперирайте го, лекувайте го, не се предавайте, толкова е миличко и сладко, че ми идеше да крещя ако можех от мъка, че му се случва това и че има риск, да го гледат други хора, а не тези, които съдбата му е отредила да са му родители! Толкова е тъжно и страшно, такова малко същество и толкова беззащитно! Искам само да ти кажа, че за моя зла участ и двете ми деца прекарват много време по болниците, нагледах се на толкова нещастие и ужасии, че сърцето ми ще се пръсне от болката, за децата, които нямат по една или друга причина родители, дори и само за лечение да са оставени сами, се грижат много безхаберно на места, дано си сигурна, че в този дом ще му дадат всички грижи от които има нужда! Много ми е трудно да ти пиша, защото нямам право да се бъркам в живота ти, коя съм аз да определям кое е правилно и кое не, но толкова е красиво детето и толкова тъжно гледа, че ако можех щях да го взема при нас, само да не остава така на грижите на друг! Плаче ми се от нещастието ви! МОЛЯ ТЕ ПОМИСЛИ ОЩЕ ВЕДНЪЖ, ОБИЧАЙТЕ СИ ГО, ПОТЪРСЕТЕ ОЩЕ ВАРИАНТИ, МОЛЯ ТЕ, АКО ОЩЕ ИМА ВЪЗМОЖНОСТ НЕ ГО ДАВАЙТЕ! Милото!

Здравей мила Ела!Когато родих Васи докторите казаха че е със синдром на Даун.Щях да умра.Още в родилния дом ме привикваха по разни стаи и кабинети да ми казват,че най-добре ще е ако я оставя,че няма шанс и само ще се мъчим.Ударът беше голям,срам ме е да си призная,но аз се замислих (имам още едно малко дете,нямаме баби и дядовци,сама на мога да се оправя).Да е жив и здрав мъжът ми каза категорично НЕ.Тя още не може да ходи и говори,но за нищо на света не бих заменила нейните прегръдки и смях.
Пиша и плача и само те моля помисли си!

Аз няма да те убеждавам за нищо. Всеки сам взима такива тежки решения.
Само ще ти кажа какво моята вече пораснала и "увредена" дъщеричка ми казва понякога прегръщайки ме силно - "Мамо, толкова се радвам, че не си ме оставила. Ти си най-добрата и най-милата майка на света."

Здравеи.След като си осьзнала,че детето ти е наи-ценното,което имаш вярвам,че ще обмислиш по-добре какво да правиш.Нищо не може да замени щастието да си маика на детето си,дори и да е болно.Бьди силна.За намерих тук подкрепа.Ако ти не му помогнеш,никои няма да го направи.Ние посещаваме Маичин дом по друга причина,там има много такива деца,но те са обречени.Вярвам,че ти наи-добре ще решиш кое е добро за детето ти.По- добре даи всичко от себе си,детето трябва да има шанс.Не се предаваи.Трябва да опиташ всичко.Всички тук ще те подкрепим .Преди няколко мес. разбрах,че дьщеря ми е с хидроц.,не знаех нищо за това заболяване,но тук вьв форума получих много информация и помощ,за да мога да се ориентирам.Мислим за вас.Ако оставиш детето.сьщо ще страдаш.