Многоезични деца

Нямам личен опит, но близки деца са 4-езични. Родители българи, два официални езика на мястото, където живеят (и в училище също), английски от детската градина. Не мисля, че е имало специална методика, просто децата са били принудени да ги научат всичките тези езици. Никога не са имали проблеми с говоренето. Голямото дете сериозно се готви за Оксбридж, така че и умствени щети няма
Мисля, че научаването на втори език отваря ниви способности в мозъка и нататък вече е лесно.

Здравейте на всички,
аз имам малка принцеса която е на 4+ справя се за годините си добре с български, урду, английски, а немския език само разбира, но не казва и една думичка.
Аз и баща ми ѝ говорим на български език, в училище учат урду +английски език ( урду - пакистански официален език) в къщи с ММ говорим на немски език.
Според мен децата попиват информацията от заобикалящата ги среда. Какво ще научи зависи от семейството, приятелите и училището.

Здравейте, записвам се да следя темата.
Синът ми вече е на 10 месеца, живеем в чужбина - Франция и таткото си е от държавата и в къщи само аз знам български. За сега майка ми го гледа, но няма как да е за постоянно и ще се прибира в България. Така че за сега държа да прокарам българския, езика в държавата няма как да не го научи така или иначе.
Не виждам свръх амбиция в това, че авторката иска детето да владее езиците на държавата в която живее и тези на родителите си.
Нали все пак ще контактува с роднините от двете страни. Ще стоят и ще се гледат ли ако не ги овладее в по-малка възраст? Или ще чакат все въпросния родител да превежда и да го товарят постоянно с кой какво казал?
На мен това ми е най-големият страх - детето да не може да комуникира със семейството ми.
За сега аз говоря само на български с него, рядко му казвам нещо на френски ако има присъстващ френско говорящ и искам да ме разбере и той. Пея на български - има изключително много хубави български детски песнички, които си припомних много бързо. Заредила съм се и с книжки на български за по-нататък.
Планувам и да организираме по-чести пътувания до България и гостуване от близките, за да може детето да е изложено поне 2-3 пъти в годината за по няколко седмици на общуване изцяло на български. Защото веднъж ежедневно в едната среда, бързо се изпуска другият език.
За сега не се сещам какво друго може да се прилага, а и ми се струва достатъчно трудоемко, а това при положение, че сме само двуезични в къщи.

Имам колежка в същата ситуация. С баща чужденец и децата в малко по-голяма възраст съвсем естествено са започнали да общуват само на френски. След като човекът е пробвал какво ли не, накрая просто им е казвал, че не разбира какво казват и да му говорят на съответния език. Така са успели да овладеят положението с много постоянство.  

И скоба относно детските градини-хубаво е, че не ви се е налагало да записвате детето още докато сте били бременни с него в 7ми месец. В някои държави така се процедира да ясли и детски градини. И да не сте сигурно какво ще е положението след 10 месеца сте длъжни да организирате евентуален начин за дневна грижа, за да не закъснеете със сроковете и накрая да нямате никаква опция.

Въпросът е не само да могат да кажат, че искат баничка за закуска на баба, а да се изразяват свободно, красноречиво И да не са анафалбетни на български.
Сертификатите за владеене на езика за чужденци изискват сериозна подготовка, но не съм проучвала сериозно темата. Ако някой е минал вече по този път - ще е хубаво да сподели.
Около мен е пълно с деца, които “говорят” още един майчин език и след второто изречение продължават на немски, защото им е свършил речниковият запас. За мен това не е владеене на език.

Съгласна съм с горното. Мненията от типа “познавам деца с по четири езика”, въобще не смятам за сериозни, а нещо от рода на ЕЖК - някой си казал, чул, прочел, гледал филм…Няма начин, два езика могат да се научат на ниво родни, така че много трудно да се познава че единият е “второстепенен”, а три, е доста трудно и изисква много сериозно усилие и живеене между три държави с родители от две, които ежедневно и постоянно говорят само собствения си език + трета, в която детето да прекара значително време в образователната система, за да има позитивен ефект. Живея в англо говоряща страна с голям брой примери около мен, за да имам представа колко е рядко дете да говори перфектно повече от два езика, при всякакви възможни родителски комбинации.

Добре де, на кой пък му трябва детето да ги говори перфектно? Някакви рекорди по ще поставя? Достатъчно е да ги говори на средно ниво, колкото да може да общува с хората на конкретния език задоволително.

Ми тя темата е “многоезични деца” - ама що е то много-езично дете? Явно, кой както си го интерпретира. Нещо като да си сложиш списък от езици и преувеличени позиции в си вито или линкдин, 😉пък в действителност само разговорен английски чат пат, а иначе - пет шест езика “на хартия”, за пред бабите и лелите.

Едно наше познато двуезично дете, като тиийейджър имаше ниско самочувствие, че не знае и двата езика на родителите перфектно.

В държавите с повече от един официален език, многоезичието се получава лесно и езиците се усвояват на високо ниво. В Белгия, примерно, едно фламандче може да учи начален курс във фламандско училище, а от прогимназия да продължи в училище, в което се преподава изцяло на френски и английски. Докато завърши, ще ги владее и трите отлично, но ще е имало условия да ги използва ежедневно.
Вече четвърти, пети и пр. езици ще бъдат с компромиси.

Всеки родител трябва да има представа какво очаква, но и да опознае детето си и реално да си даде сметка какво ще е възможно да се постигне.
Владеенето говоримо на езика е едно, владеенето перфектно на граматическите правила не се постига и в България, та какво остава да очакваме от деца, растящи в друга среда да владеят правописа, бройни форми, членуване, спрягане в различни времена.
То из интернет куп хора не правят разлика между и, ѝ, й. Нереално е за мен да се мисли, че такова ниво може да се поддържа в къщи, в друга държава, след натоварения ден в училище, след извънкласните дейности, след подготвянето за следващия ден, след моя работен ден и домашни задължения.
Доколкото е възможно ми се иска да общува свободно говоримо, топ ще е ако може да чете, перфектно ще е ако може да пише, извънземно ще е ако може да го прави на ниво българско училище, познавайки нормите и правилата.
В повечето случаи децата владеят говоримо с лек или силен акцент от доминантния език, със заместване на думи, които не знаят или са им трудни. Това съм наблюдавала покрай мен.
За 3ти, 4ти, 5ти език вече не виждам и как ще се поддържа интересът на детето да учи толкова, за да поддържа устно-писмено високо ниво.

Имам позната с 2 многоезични деца. Родителите от различни държави и 2-мата държат вкъщи на децата си да говорят само на родния си език. Те учат в училище 3-ти език (на държавата, в която живеят), но за сега се налага децата да ходят на логопед, за да усъваршенстват 3-тия език на ново на въстрниците си. Логопедът е по желание на училището, не от родителите.
Като цяло смятам, че е много хубаво да държите детето Ви да научи всички тези езици, но също така е и много важно да се подготвите и за някои възможни ситуации и също как да реагирате при тези ситуации. Ако сте подготвени и се процедира правилно, ще се случат нещата.

Хич не се притеснявайте за езиците, каквото му трябва на детето ще си го научи да говори, че и да пише. Нашият личен опит не е толкова по темата, но се възхищавам на колега на сина ми - майчин руски, бащин грузински, завършил гимназия в Израел, после са дошли тук в Канада, университет на английски. Освен четири езика, имаме 4 различни азбуки, езици с различна морфология, синтаксис и тн.
Радвайте се на малкия човек като дойде, че толкова бързо порастват.