При всеки проблем заплашва, че ще ме напусне

Абсолютно има!
Аз на мястото на авторката първо за това щях да си помисля.
Понеже го е страх по друг начин да го изрази, го прави със злоба.

Няма право да я възпитава, но има право и е длъжен да работи и да плаща каквото е нужно по отглеждането и?
Говоря по принцип, не за конкретния случай. Ей за това е прецакващо за ерген или разведен без дете да се събира за жена със. Такива разсъждения са масови, от новия мъж се очаква да поеме всички задължения, но без никакви права.

Не е задължително да има мераци, стига само да мрази жени с характер и собствено мнение.

Авторката семейство ще има и без него. Даже по- спокойно и щастливо.
Тя го е приела в нейното семейство и дом.
А той изнаглява.

Някой насила ли го/ги кара?
Я да цъфне някой да ти възпитава момчетата и да им вика марш,  щото им бил купил хляб, а?

За това казвам че е прецакващо и не всеки би се справил. Тук очевидно ситуацията е такава, изобщо не е задължително този да е чак такъв изрод какъвто го представят от последните страници. Не може да се справи, не може да приеме всичко покрай новият си живот и съответно недоволството го насочва към авторката и дъщеря и.

Ама, разбира се е най-нормално да тормозиш жена и дете, щото си неудоволетворен мухльо!

Много съжалявам за положението, в което си. Като жена те разбирам напълно, че не искаш да си сама и искаш човек до себе си. Също така като жена знам, и те казвам, че ти трябва партньор и подкрепа, а не съперник и второ дете.
Като майка обаче никога не бих търпяла мъж, който изисква подчинение и мълчание от детето ми. Не бих търпяла и възрастен мъж, който не е нито достатъчно зрял, нито достатъчно умен, нито достатъчно търпелив, нито находчив за да се разбере с дъщеря ми. Ако не може да се разбере с нея не виждам как би могъл да се разбере с мен.
На много места в написаното от теб говориш за отговаряне и размени на реплики, допълнението как неговата майка е реагирала ми завърши напълно картинката. Факта, че те плаши с напускане ми даде финален щрих на неговият образ. Съпругът ти е страхливец, който не умее да решава проблемите си с нормални разговори дори и с влизане в конфликт. Той предпочита да избяга от тях като те плаши с напускане. Не може да реши проблема си с детето ти и ти вменява да го накараш покорно да мълчи, наричайки това възпитание. За капак не се справя и с трудностите на новото място, новата работа, новата среда.
Разбирам те, че искаш нормално отношение … както преди … Всъщност дали е имало “както преди” или просто ти не си виждала нещата както са си?
Като тръгне да си събира багажа аз не бих го спирала. Достатъчно си живяла сама за да знаеш, че можеш. Може би не е той човека за теб, щом все има нещо да му пречи и да му е виновно. Да бяга щом ще бяга. Не видях да имаш кой знае какво да губиш ако си тръгне. Всъщност още на “марш! Отивай да шушукаш” е трябвало да му посочиш вратата.
Успех е спокойствие!

Сериозно ли и неговите родители си поддържала?
Правите опити и ин витро. По-добре зарвзвайте опитите.

То и авторката няма кредит ама е плащала неговия след като е останал без работа?! Това дете има майка и баща, макар и разделени, те са тези, които участват взаимно в отглеждането и възпитанието му, съответно покриват нуждите му. Въпросният вместо да се опита да се сближи с дъщерята, да и дава напътствия и чисто и просто да бъде нейн приятел ( щом очевидно не може са има свои деца) решава всичко с викове, обвинения, караници и т н. Та, да, не е за всеки това. Но  е бил с ясната представа къде и при кого отива. Никой не го е накарал насила да се жени за жена с дете.

Разкарай го. Ако пък толкова държиш на него, прати детето при баща му поне за известно време. Ако не може да има деца и това му тежи, да не се е хващал с жена с дете. Ама той такъв и към собствено дете не би имал търпимост.

И затова казва марш на авторката в собствения й дом, прави шегички за външния й вид и юмрук в устата като метод от детството му аха да го предложи за девойчето.
Ако ти си баща на това девойче, какво ще му кажеш  "Пич, не си изрод, но не се справяш" и все едно нищо не е станало. Или щеше да реагираш както повечето от пишещите.
Май всички тук видяха неслучайно по един и същ начин нещата.

Ок бе, изрод е, споко. Просто очаквания, че нов мъж ще бъде пълноценен глава на семейството ви, но няма да си отвори устата относно въпроси около детето ви и възпитанието му са малко нереалистични.

Има начини да се възпитава едно дете, никой не е казал, че новият мъж трябва да е безгласна буква. Ние роптаем срещу отношението и начина. Ако беше биологичен баща, 100% пак щяха да са същите мнения.

Възпитанието не се състои в крясъци, обвинения и обиди. Още по-малко в искане на безусловно подчинение.  Това е изначално погрешно, независимо дали детето е свое или чуждо. Начинът, по който този мачо си "отваря устата", и примерите които дава за работещо според него "възпитание" са абсолютно неприемливи. Дори и роден баща да се държи по този начин, заслужава напълно да бъде отстранен от възпитателния процес.