"Тревожност" - сериал по БНТ1

  • 22 868
  • 421
  •   1
Отговори
# 405
  • Мнения: 4 620
На мен сериалът също ми хареса, обаче, да ви кажа честно, като си пуснах да гледам последния епизод и изключих преди онзи човек да уплаши или да отвлече Лора - не обичам такива сцени.

Иначе от професионална гледна точка се чудя дали наистина всичко е толкова просто и се свежда до отношенията с родителите в детството и оттам идва и обяснението какви родители сме ние самите. Не съм сигурна, че психонализата винаги работи така. Единици бяха случаите, при които сегашното състояние нямаше връзка с детството на героите и то, в тези случаи виновен за състоянието им беше ковида. А и масажистът май също не прави препратки към детството си.

Така поставени проблемите не се ли свеждат до така модерните наспоследък семейни констелации, които се предлагат от всеки втори псевдопсихолог в интерент. Разсъждавам си, не знам дали е така....

Четейки за авторския колектив, няма как да не ми направи приятно впечатление авторът на текста на песента. Соня Момчилова доста е надскочила ку-кувизмите от младостта си.

Последна редакция: пн, 06 яну 2025, 14:51 от blueeyes

# 406
  • Мнения: 5 509
Като цяло ми хареса сериала. 7 от 10 му давам. Не бих го гледала отново от до, но имаше силни моменти. Харесаха ми главните герои и динамиката помежду им, както и Маги като терапевт. Завърши психарско и не ми хареса и на мен. Съгласна съм и че не всичко идва от детството и родителите ни.

# 407
  • Мнения: 20 223
като си пуснах да гледам последния епизод и изключих преди онзи човек да уплаши или да отвлече Лора - не обичам такива сцени.
Кой е казал, че я е отвлякъл?

# 408
  • Мнения: 4 620
Никой, но и не се е разбрало какво става.
Поне аз с тоеа впечатление останах.
В полето на предположенията оставаме.

# 409
  • Мнения: 20 223
Може би е с отворен край. Познавам човек от сценарния екип (в смисъл, работим в една сграда и сме на здр/здр), не пречи да питам какво се е имало предвид с последната сцена.

# 410
  • София
  • Мнения: 33 768
Питай, питай и после сподели с нас. Simple Smile

# 411
  • Мнения: 1 936
На мен сериалът също ми хареса, обаче, да ви кажа честно, като си пуснах да гледам последния епизод и изключих преди онзи човек да уплаши или да отвлече Лора - не обичам такива сцени.

Иначе от професионална гледна точка се чудя дали наистина всичко е толкова просто и се свежда до отношенията с родителите в детството и оттам идва и обяснението какви родители сме ние самите. Не съм сигурна, че психонализата винаги работи така. Единици бяха случаите, при които сегашното състояние нямаше връзка с детството на героите и то, в тези случаи виновен за състоянието им беше ковида. А и масажистът май също не прави препратки към детството си.

Така поставени проблемите не се ли свеждат до така модерните наспоследък семейни констелации, които се предлагат от всеки втори псевдопсихолог в интерент. Разсъждавам си, не знам дали е така....

Четейки за авторския колектив, няма как да не ми направи приятно впечатление авторът на текста на песента. Соня Момчилова доста е надскочила ку-кувизмите от младостта си.

Като цяло наистина детството определя зрелостта. Не случайно казват, че точно преди настъпването на смъртта, човек вижда родителите си дошли при него на посещение...Лично съм го разбрала. Майка ми, преди да почине, ми казваше, че майка й, баща й са идвали на посещение и съвсем сериозно ми го говореше това.

Разбира се голяма роля играе и битието, обкръжението, но ако човекът е получил травми в деството си, това остава дълбоко в подсъзнанието му и предопределя битието му (по Фройд). Има много народни поговорки по темата, почерпени от живота, а не от прочетени книжки на психоаналитици, като например, че ако ни "липсват първите седем години", по-нататъшното възпитание е провалено. Това е така без съмнение и ролята на родителите и на разширеното семейство - баби, дядовци, е изключително важна в изграждането на личността. Замислете се върху само един факт - колкото повече човек остарява, толкова повече започва да забравя скорошни събития, но помни далеч в миналото.

Пробвайте да разпитате стари хора за тяхната младост, детство и ще останете удивени какви детайли помнят, а не помнят какво са обядвали днес. Смятам, че в сериалът съвсем логично и по правилата на психоанализата проблемите в деството се разглеждаха по-подробно.

# 412
  • Мнения: 1 447
Ако някой е изтървал или иска повторно да гледа епизоди в Ютуб - до 26 януари:

# 413
  • Мнения: 17 270
Понякога се чудя един и същи сериал ли сме гледали или някой си пишат просто така.
Каква е връзката между геймъра и травмите в детството, или между балерината и травмите в детството, или пък на момчето от бандата.
Сериалът показа обобщения образ на съвременното общество, с всичките му особенности.
Бях много навътре със снимките на сериалът, повтарях някой сцени по стотици пъти...Е помогна ми да разбера, че съвременните деца ( поколението алфа), растат в тази електронна реалност, те учат от Тик-Ток, за тях телефона не е само два бутона. Те могат да си напишат всичко в чата, но като се видят лице в лице, нямат какво да си кажат...такава е реалността и няма никакви травми от детството.

# 414
  • Мнения: 1 936
Понякога се чудя един и същи сериал ли сме гледали или някой си пишат просто така.
Каква е връзката между геймъра и травмите в детството, или между балерината и травмите в детството, или пък на момчето от бандата.
Сериалът показа обобщения образ на съвременното общество, с всичките му особенности.
Бях много навътре със снимките на сериалът, повтарях някой сцени по стотици пъти...Е помогна ми да разбера, че съвременните деца ( поколението алфа), растат в тази електронна реалност, те учат от Тик-Ток, за тях телефона не е само два бутона. Те могат да си напишат всичко в чата, но като се видят лице в лице, нямат какво да си кажат...такава е реалността и няма никакви травми от детството.

Алиенацията е особено силна травма. Това, че хората не го разбират, се нарича анозогнозия. Неглижирането на този проблем от страна на родителите силно ме удивява.
Изключително трудно е на хора, които още от детството си живеят във виртуална реалност, да изграждат стабилни взаимоотношения в реалността. Накъде е тръгнал този свят, не знам, не знам. Няма и да видя, че след 30-ина години вече ще трябва да умирам. Пфуй! Weary

# 415
  • Мнения: 17 270
Алиенация (в социалните науки) е онова състояние, при което е налице чувство за отстраненост и отделеност от нечия среда или дори себе си.
В дигиталната реалност няма отстраненост или отдалеченост. Децата/хората просто живеят там. Добро или лошо, това е реалността. Искренно се съмнявам дали процесът въобще може да бъде спрян. ( видяхме поведението на децата в Ковид дигиталното учене). Те си живееха съвсем нормално в тази среда

# 416
  • Мнения: 1 936
Алиенация (в социалните науки) е онова състояние, при което е налице чувство за отстраненост и отделеност от нечия среда или дори себе си.
В дигиталната реалност няма отстраненост или отдалеченост. Децата/хората просто живеят там. Добро или лошо, това е реалността. Искренно се съмнявам дали процесът въобще може да бъде спрян. ( видяхме поведението на децата в Ковид дигиталното учене). Те си живееха съвсем нормално в тази среда

Аз за това казах, че има наличие на анозогнозия. Но както и да е, става това, което става. Предполагам хората, които стоят по-далеч от виртуалната среда, ще имат по-голяма устойчивост в реалността. Кой знае?

# 417
  • Бургас
  • Мнения: 1 104
...
Каква е връзката между геймъра и травмите в детството, или между балерината и травмите в детството, или пък на момчето от бандата.
Според мен тези персонажи са си с единия крак още в детството. Проблемите им не са от днес или вчера, започнали да преди години да се натрупват емоционални липси с оглед на ситуацията в семейството. Така че точно с детството им е свързано, сегашното им проблемно поведение. Геймърчето- заради неразбирателството между родителите; балерината- заради заминалия баща и неприемливия пастрок; битото момче- липса на бащина фигура и свръхтревожна майка...
Много може да се дълбае там...

# 418
  • Мнения: 4 620
Когато балерината разказваше за детството си, много силно ме впечатлиха думите й - Родителите ми се правеха пред мен, че са щастливи, че сме щастливо семейство, а сега всеки от тях си има семейство и т.н. и т.н Ето това тя според мен еднакво не можеше да прости нито на единия, нито на другия.

Детето, което отиде в бандата, е израснало с баща, много по-възрастен от него, майката уж по любов се оженила, пък после разбрала, че само й е взел младостта и т.н. Той не е имал авторитета на баща, пример, не е виждал неговата адекватна роля. Не помня дали имаше алкохол. Освено това хленченето и слабостта на майката не бяха определено вдъхновяващи за един млад мъж.

Детето с кражбите- едно към едно Маги каза на майка му - объркали сте ролите и ейрархията в семейството.
Геймърчето - по подобен начин в семейсвото му нямаше правила и освен това сканадалите между майката и бащата. Майката с голямата заплата и великата работа, дето подхвърля на мъжа си скъпи инструменти, за да бъде и той бижутер на ниво.

Момчето, което искаше да се самоубиват, защото в секса не можел да задържи  - ами той имал ли е баща, с който да проведе един сериозен мъжки разговор по тези въпроси. Не е имал. Или имал е избягал баща, който също сам себе си е считал вероятно за смотаняк.

Общо взето така си ги представям нещата.
Без претенции за научност.

Последна редакция: ср, 08 яну 2025, 08:10 от blueeyes

# 419
  • на последния етаж
  • Мнения: 9 975
Вчера изгледах последните няколко серии, които не успях да гледам през декември. Като цяло сериалът ми хареса, харесаха ми дългите диалози, добрата игра, дикцията на актьорите. Единствено на момчето геймър почти нищо не му разбирах. Дано да има продължение.

Общи условия

Активация на акаунт