Деца осиновени преди 1989 г.

Да, Наистина имаше акт за раждане. Сестра ми го е виждала за последно няколко години преди родителите ни да починат. Аз съм го виждала като дете. Това беше първото нещо за което се сетих и аз, и веднага я помолих да го потърси тъй като всички останали документи от наще са при нея на съхранение.  За голямо съжаление тя не го намери. Незнам... Може баща ми след смъртта на майка да е го е хвърлил (отчаяние, мъка...) Незнам...


[/quote]Благодаря за този отговор! Статията е невероятна! Това е проблема на който искам да дам гластност и теорията, която отстоявам. Тези неща са ставали навсякъде в соцлагера и не мисля,  че България е била изключение.  Друг е въпроса за мащабите... Това дето няколко човека ме цитират с 99.9% (и съответно не са чели внимателно) се отнасяше само за моето лично мнение за случилото се със родителите ми. Никъде не съм казала,  че това е ставало така със всички... Аз самата нямам представа и бих искала да знам до каква степен се е случвало и у нас.
Другото, което ме питат хората  (какво ще направя ако го намеря и той не знае) също няма смисъл споредмен... От този форум биха се интересували  хора които знаят, че са осиновени и търсят роднините си. Ако  този човек не знае,  че е осиновен няма как да му объркам живота, защото няма как да го намеря. 
Идеята тук е ако той или други като него търсят и не успяват, и не разбират защо да намерят тук отговор. Другото е да не живеят с мисълта, че са изоставени.  Също така тази тема може да помогне до популяризирането на ДНК тестовете и в България (те са популярни и в САЩ и в Европа). И наистина набират скорост. Там фирмата прави всичко анонимно и срещи между загубени роднини се осъществяват при взаимно съгласие.  Т.е. и двете страни трябва да имат желание за контакт,  ако ли не -не разбират нищо един за друг.
А що се отнася за мен- шансовете да го направя сама са нулеви. Ако той ни търси  има някакъв съвсем малък шанс може би... Но без никакви доказателства, данни/информация... както казох вече...

Авторке въври със смъртния акт на някой от родителите ти и си пусни удостоверение за наследници.
Щом детето има издаден акт за раждане би трябвало да излезе в удостоверението като родено и починало, там трябва да фигурира и ЕГН-то му.

Да си направи справка за родствени връзки лично за себе си. В удостоверението за наследници може и да го няма, защото не е наследник - починал преди наследодателя не може да бъде наследник. Някой път наблъскват всички роднини там, но не винаги.

Да, правилно, че не се знае на кого ще попадне. За родствени връзки ще е по-добре. Обаче ако го няма в нито един от тези документи ще означава, че изобщо не е имало акт за раждане това дете.

Каква е тази справка? Къде се прави?
За първи път чувам за такова нещо...
Не,  че вярвам да науча нещо, защото не са им дали смъртен акт (само акт за раждане). Тук някой писа, че навремето не е бил задължителен ако детето го обявят, че не е живяло.

Ако има акт за раждане, значи по закон е живяло и са го регистрирали. Ако не са им дали смъртен акт работата започва да става съмнителна наистина. Справка се прави в общината, може и по електронен път.

Темата е от преди няколко месеца, но ме заинтригува и я прочетох с интерес.
Имаме същата история и в моето семейство.
Предполагам, че е станало 1984 или 1985г трябва да питам майка за по голяма точност. Имам родена сестра, износена до края на бременноста, според думите на майка ми родена 5кг бебче. Тя твърди със сигурност, че е чула бебето да изплаква, но както и при Търси се набързо са излезли с него на ръце. След 2 часа са се върнали дали  и успокоително и и казали, че бебето е починало. Според тях е имало аномалии- прекъснат хранопровод и липса на бял дроб. На баща ми са казали, че бебето се е родило мъртво.
Имам спомен, който се е запечатал в съзнанието ми как майка ми плаче постоянно. Била съм към 5 годишна някъде. През 1986г се роди другата ми сестра, както казва майка ми - втората Гергана без проблеми.
Спомням с, че по същото време и на съседка така мистериозно и почина второто дете при раждането.
Не знам къде е истината в тия истории, но майка ми и до ден днешен е сигурна, че сестра ми е жива.
Нямаме никакъв документ, с който да докажем, че някога се е раждала или че майка ми  е била бременна с нея.
А според мен така от болницата най лесно се прикрива престъпление. Удобно на майката, която ражда и изчезват документите, а на роденото бебче пращат информация за ЕГН с данните на новото семейство. Така даже няма нужда и от осиновяване, все едно новата майка е родила.

Може да си направите наистина фейсбук група с Търси се и да видите дали няма да намерите сестра си.

5 килограма бебче, при това момиче?

Да съм писала, че търся сестра си? Споделих, че и нашето семейство има подобна история. И на 100% не сме само ние. Трудно е за вярване когато не си де сблъсквал с подобно нещо, не ви и карам да вярвате.
Е и? Майка ми ражда едри бебета, както и аз между другото нищо че съм дребна. Другата ли сестра е 4.200кг родена, а брат ми 20 дни преди термин 4.700кг

А преди да тръгнете с агресията, да ви припомня, че жената пуснала темата търси разбиране и съдействие от хора със сходна история. Това е и смисълът на темата й. Вие имате сходна история. Можете да й съдействате, а не да се зъбите.

Ако сте се засегнали, моля за извинение. Не съм искала да бъда агресивна.
А на авторката на темата не знам как може да и се съдейства. За мен това е казус, който няма решение. На 100% съм сигурна, че нейният брат и моята сестра както и другите деца сполетели ги такава съдба никъде в документите им  няма да е упоменато че са осиновени. Просто в графа родители са записани новите.
Ние нямаме издаден никакъв документ, че някога се е раждало това бебе било то живо или мъртво.

Т.е предпочитате да вярвате, че е откраднато, а не с тежки деформации, които не са съвместими с живота?

На какво предпочитам да вярвам си е моя работа. Не съм присъствала лично там за да знам със сигурност. Но това което са казали на баща ми и това което се е случило в действителност според думите на майка ми не е едно и също, което буди съмнение.
А на вас не ви ли се струва съмнително това? Все пак не е само една история. Преди години имаше едно предаване с Миглена Ангелова и там една жена разказа за подобен случай в нейния живот. Провокирана от това предаване майка ми сподели тогава, че и според нея моята сестра е открадната.

По принцип в началото не вярвах, но сега ми се струва, че може и да е имало нещо такова. Особено ако майката го е чула да изплаче.