Напротив, беше писала, че със сълзи в очите се е навила да го нарече Бориса. Не ми звучи като щастлив избор.
- Публикувана: 28 авг. 2024, 18:43 ч.
- Последно мнение: 30 авг. 2024, 00:33 ч.
Името на моето дете
Аз очаквах темата да е заключена, тя навъртяла -найсе страници....
Попрехвърлих ги, и общо взето виждам, че 99% от постовете са сходни с моя от снощи, на една от първите страници.
Никой няма право да натрапва и налага, че и да задължава с мнението си син/дъщеря, или каквито и да било други близки, особено по такъв повод. Едно дете е такова само на родителите си, ничие друго, и това е докато са живи, и двамата. Решението за ВСИЧКО, не само за името, следва да се вземе от тях двамата. Не мога да повярвам какво прочетох, мислех, че тези прищевки и налагания от свекърви на снахи и синове отдавна са отживелица, при съвременното еманципирано общество от млади хора днес, една близо 70 годишна жена да манипулира по такъв начин е меко казано нелепо. И то при положение, че живее в дома на снахата, издържат я двамата със сина ѝ, да поставя условие не само за името /буквално/, а дори и за първата буква!!! Турските сериали като модел на подражание дори не си заслужават коментар, филията с лютеница, дето щяла да маже и да не може да си пречупи езика също. Та това е внуче, нещо толкова мило и прекрасно нещо, дете на твоето дете, самия факт, че си доживял да ти се случи трябва да те кара да си стремиш да си само в полза, не във вреда! Как е възможно да има жени, които да се заричат, че няма да си погледнат децата и внуците ако са кръстени на бивши....всякакви, че чак и първата буква! Сега е буквата, утре ще е това какво да яде, кога да спи, в коя градина да ходи.....и авторката ще се съгласява в името на какво? На семейния мир?
Сядаш и поставяш тези неща “на масата“ със съпруга, двамата ги говорите, без свекървата, и после той, не ти ако е мъж на място ги поставя на майка си. Ако ѝ изнася - изнася. Ако не - да се съобразява по начин, по който да не пречи на младите. Щото в турските сериали и други неща се случват, тя ако дословно копира техния начин на живот, това младо семейство го пиши бегало.
Попрехвърлих ги, и общо взето виждам, че 99% от постовете са сходни с моя от снощи, на една от първите страници.
Никой няма право да натрапва и налага, че и да задължава с мнението си син/дъщеря, или каквито и да било други близки, особено по такъв повод. Едно дете е такова само на родителите си, ничие друго, и това е докато са живи, и двамата. Решението за ВСИЧКО, не само за името, следва да се вземе от тях двамата. Не мога да повярвам какво прочетох, мислех, че тези прищевки и налагания от свекърви на снахи и синове отдавна са отживелица, при съвременното еманципирано общество от млади хора днес, една близо 70 годишна жена да манипулира по такъв начин е меко казано нелепо. И то при положение, че живее в дома на снахата, издържат я двамата със сина ѝ, да поставя условие не само за името /буквално/, а дори и за първата буква!!! Турските сериали като модел на подражание дори не си заслужават коментар, филията с лютеница, дето щяла да маже и да не може да си пречупи езика също. Та това е внуче, нещо толкова мило и прекрасно нещо, дете на твоето дете, самия факт, че си доживял да ти се случи трябва да те кара да си стремиш да си само в полза, не във вреда! Как е възможно да има жени, които да се заричат, че няма да си погледнат децата и внуците ако са кръстени на бивши....всякакви, че чак и първата буква! Сега е буквата, утре ще е това какво да яде, кога да спи, в коя градина да ходи.....и авторката ще се съгласява в името на какво? На семейния мир?
Сядаш и поставяш тези неща “на масата“ със съпруга, двамата ги говорите, без свекървата, и после той, не ти ако е мъж на място ги поставя на майка си. Ако ѝ изнася - изнася. Ако не - да се съобразява по начин, по който да не пречи на младите. Щото в турските сериали и други неща се случват, тя ако дословно копира техния начин на живот, това младо семейство го пиши бегало.
Подкрепям изцяло.
Не прочетох всички мнения, но това много ми хареса. И моята майка се опитва да ми налага нейни идеи за имена на детето ми (и аз очаквам дете)
Еми да си ги дрънка
Имотите от вас, претенциите, родата, имената и кръстниците от нас.
Ама в случая имотната е авторката.
За съжаление изобщо не са отживелица и в коментарите има много примери за това. Родих дъщеря си преди 6 месеца, наложи се да останем в болницата 11 дни и се наслушах на много телефонни караници на току-що родили жени по този повод. И аз не можех да повярвам. Една дори попита може ли сега да го запише еди как си, че й писнало от скандали, а след няколко месеца да смени името
Скрит текст:
Аз очаквах темата да е заключена, тя навъртяла -найсе страници....
Попрехвърлих ги, и общо взето виждам, че 99% от постовете са сходни с моя от снощи, на една от първите страници.
Никой няма право да натрапва и налага, че и да задължава с мнението си син/дъщеря, или каквито и да било други близки, особено по такъв повод. Едно дете е такова само на родителите си, ничие друго, и това е докато са живи, и двамата. Решението за ВСИЧКО, не само за името, следва да се вземе от тях двамата. Не мога да повярвам какво прочетох, мислех, че тези прищевки и налагания от свекърви на снахи и синове отдавна са отживелица, при съвременното еманципирано общество от млади хора днес, една близо 70 годишна жена да манипулира по такъв начин е меко казано нелепо. И то при положение, че живее в дома на снахата, издържат я двамата със сина ѝ, да поставя условие не само за името /буквално/, а дори и за първата буква!!! Турските сериали като модел на подражание дори не си заслужават коментар, филията с лютеница, дето щяла да маже и да не може да си пречупи езика също. Та това е внуче, нещо толкова мило и прекрасно нещо, дете на твоето дете, самия факт, че си доживял да ти се случи трябва да те кара да си стремиш да си само в полза, не във вреда! Как е възможно да има жени, които да се заричат, че няма да си погледнат децата и внуците ако са кръстени на бивши....всякакви, че чак и първата буква! Сега е буквата, утре ще е това какво да яде, кога да спи, в коя градина да ходи.....и авторката ще се съгласява в името на какво? На семейния мир?
Сядаш и поставяш тези неща “на масата“ със съпруга, двамата ги говорите, без свекървата, и после той, не ти ако е мъж на място ги поставя на майка си. Ако ѝ изнася - изнася. Ако не - да се съобразява по начин, по който да не пречи на младите. Щото в турските сериали и други неща се случват, тя ако дословно копира техния начин на живот, това младо семейство го пиши бегало.
Попрехвърлих ги, и общо взето виждам, че 99% от постовете са сходни с моя от снощи, на една от първите страници.
Никой няма право да натрапва и налага, че и да задължава с мнението си син/дъщеря, или каквито и да било други близки, особено по такъв повод. Едно дете е такова само на родителите си, ничие друго, и това е докато са живи, и двамата. Решението за ВСИЧКО, не само за името, следва да се вземе от тях двамата. Не мога да повярвам какво прочетох, мислех, че тези прищевки и налагания от свекърви на снахи и синове отдавна са отживелица, при съвременното еманципирано общество от млади хора днес, една близо 70 годишна жена да манипулира по такъв начин е меко казано нелепо. И то при положение, че живее в дома на снахата, издържат я двамата със сина ѝ, да поставя условие не само за името /буквално/, а дори и за първата буква!!! Турските сериали като модел на подражание дори не си заслужават коментар, филията с лютеница, дето щяла да маже и да не може да си пречупи езика също. Та това е внуче, нещо толкова мило и прекрасно нещо, дете на твоето дете, самия факт, че си доживял да ти се случи трябва да те кара да си стремиш да си само в полза, не във вреда! Как е възможно да има жени, които да се заричат, че няма да си погледнат децата и внуците ако са кръстени на бивши....всякакви, че чак и първата буква! Сега е буквата, утре ще е това какво да яде, кога да спи, в коя градина да ходи.....и авторката ще се съгласява в името на какво? На семейния мир?
Сядаш и поставяш тези неща “на масата“ със съпруга, двамата ги говорите, без свекървата, и после той, не ти ако е мъж на място ги поставя на майка си. Ако ѝ изнася - изнася. Ако не - да се съобразява по начин, по който да не пречи на младите. Щото в турските сериали и други неща се случват, тя ако дословно копира техния начин на живот, това младо семейство го пиши бегало.
Да не искаш да си погледнеш дете и внуче, защото внучето ще е с буквата на някой, с когото преди сто години си се развел, и всеки е поел по пътя си! Ами такива неща се случват, и ще се случват, това дете идва със съдбата си, живота си, твоята кръв носи, твоите гени, да се отречеш от него още преди да се е родило заради буква....не го разбирам, наистина съм изненадана, а мислех, че съм чула и видяла доста. И като снаха, и като свекърва.
Другото, което ми направи неприятно впечатление, е това пренасяне на постове на авторката от други теми в тази. Това колко имота има, с кого ги има, защо ги има...кому е нужно това? След като може да е казано или написано по съвсем друг повод, в друг контекст? Какво значение има колко е имотен някой, след като друг “безимотен“ може да му вгорчи живота до такава степен? Никой не знае как са придобити тези имоти, каква ипотека плаща, наеми, консумативи и т.н., това няма нищо общо с поведението на свекървата в конкретния случай.
И в тази връзка последен съвет към авторката - заключи темата, след като явно решението за името е окончателно, не се занимавай повече с нас и това кой какво казал - рекъл, не изнасяй повече лично инфо и изчакай моментът, в който ще гушнеш рожбата си. В това е смисъла, и ако бебето се появи наистина на някой хубав християнски празник - кръсти го по начин, различен от това, което си казала на свекървата. Изненадай я.
Имотите от вас, претенциите, родата, имената и кръстниците от нас.
Ама в случая имотната е авторката.
Така де. Може би трябваше да го сложа в кавички. Кой дава и осигурява, кой има претенции за традиция и род. На гол гъз чифте пищови.
Никой няма право на претенции за име, освен майката и бащата. Ако ще да им е купил мезонет.
A така ама уви.
Опитват се да дават акъл до последно
Защото има кой да ги слуша. На мен как никой не ми даде акъл. Сигурни бяха в името на бебето първия път, защото двамата дядовци са с едно и също име. Последва безкрайна почуда, че детето не е с името на дядовците. Мина за 3 дена и това беше 
С малкото ми дете пък двете баби са с еднакви имена Пак детето не е на тях. И така.
С малкото ми дете пък двете баби са с еднакви имена
Пак детето не е на тях. И така. 
Изчетох донякъде темата. Аз лично имам много силни симпатии към името Калина, защото така се казва дъщеря ми. За мен по-прекрасно име няма.
Нооо…бих все пак избрала друго, ако съм в такава ситуация. Да, не трябва никой да се меси в избора на родителите, но бих се съобразила със свекървата. И да, всички ще мислят, че е на свекъра кръстено детето. Свекървата ще си обича внучето, няма как да мрази всички хора с тези имена, но при това положение нарочно да го кръстите така… Не знам. Гледам го и от гледна точка на свекърва някой ден. Аз лично не бих се месила как синът ми някой ден би си кръстил децата, това е негов избор (и на жена му), но твоята свекърва може да е по-обидчив човек и да й се отрази много. И това ще се отрази и на отношенията ви и ежедневието.
Нооо…бих все пак избрала друго, ако съм в такава ситуация. Да, не трябва никой да се меси в избора на родителите, но бих се съобразила със свекървата. И да, всички ще мислят, че е на свекъра кръстено детето. Свекървата ще си обича внучето, няма как да мрази всички хора с тези имена, но при това положение нарочно да го кръстите така… Не знам. Гледам го и от гледна точка на свекърва някой ден. Аз лично не бих се месила как синът ми някой ден би си кръстил децата, това е негов избор (и на жена му), но твоята свекърва може да е по-обидчив човек и да й се отрази много. И това ще се отрази и на отношенията ви и ежедневието.
Всъщност най-тъжното е, че това дете е било дългоочаквано и заченато трудно, май са ходили по клиники, за да се получи. И вместо да се радват за семейството и да мислят как да улеснят бременната жена, я разтреперват от нерви и притеснение. Аз да бях, и Пенка да се казваше това дете, щях да се радвам, че изобщо ще имам внуче, важно е да е живо и здравичко.
А това с как бабата (нейните чувства явно са приоритетни) щяла да маже филия на Калина беше толкова смешно, съжалявам... Всички Калиновци и Калини ли отбягва? Само едно магаре ли се казва Марко?
Нека звуча нагло и неблагодарно, ама ако моите родители са се борили, за да ме има на този свят, а баба ми ме отхвърля заради едно хубаво и нормално име, нямаше да харесвам баба си особено.
А това с как бабата (нейните чувства явно са приоритетни) щяла да маже филия на Калина беше толкова смешно, съжалявам... Всички Калиновци и Калини ли отбягва? Само едно магаре ли се казва Марко?
Нека звуча нагло и неблагодарно, ама ако моите родители са се борили, за да ме има на този свят, а баба ми ме отхвърля заради едно хубаво и нормално име, нямаше да харесвам баба си особено.
Никой няма право на претенции за име, освен майката и бащата. Ако ще да им е купил мезонет.
Аз съм съгласна с това.
Но дет' се вика от уважение към тоя, който ти е осигурил покрив да пречупиш еснафското си мислене и да се престориш, че го зачиташ като човек. Ама и това няма.
Мен лично много ме жегна осигуряването на жилище. Аз не съм материален човек. Но историята - от нейната баба, в хубав квартал, продаден за голям в по-лош, за да има пространство за всички. И уважение пак йок. Ама тази нейна баба е работила за това жилище, това е труд, време, ресурс, за да може да осигури спокойствие на поколението. Ама спокойствие пак няма.
Това мен би ме вбесило и бих изхвърлила всички по ред на номерата. Не защото съм върха и искам да показвам заможност, а защото някой не уважава труда на моето семейство и спокойствието, което е осигурило то на отсрещната рода.
Нека звуча нагло и неблагодарно, ама ако моите родители са се борили, за да ме има на този свят, а баба ми ме отхвърля заради едно хубаво и нормално име, нямаше да харесвам баба си особено.
