Детето ми няма страх от изгубване

  • 2 335
  • 31
  •   1
Отговори
# 15
  • София
  • Мнения: 44 486
Абсолютно съм съгласна със Сефора. Аз това го осъзнах на по-късен етап, може би покрай деменцията на майка ми. Децата на 4-5 все още нямат ясно понятие за време и място и последствията да не са на определено място в определено време. Освен това са много активни.
Тракерът или часовник с локация ще помогне 10 пъти повече, отколкото крещенето "аз казах ли ти на тебе да не ходиш там!"

Последна редакция: нд, 01 сеп 2024, 10:54 от Rockstar

# 16
  • Мнения: 28 758
Тракер или часовник с локация са полезни за по-големи деца, които са по-самостоятелни или вече ходят на училище.
4-годишното е твърде малко, за да се оставя без наблюдението на възрастен. Ако го блъсне кола, какво те топли теб, че часовникът му е показал на кое точно място се е случило?

# 17
  • София
  • Мнения: 44 486
Разбира се, на тази възраст трябва постоянно наблюдение и ако играе, да е в определено оградено пространство - ние ходехме в двора на училището. Но в краен случай, ако изчезне от поглед за дълго време, тракер/чаовник-телефон ще свърши работа.

# 18
  • Мнения: 6 369
Не съм съгласна. Детето е водено напълно от импулсите и желанията си, но възпитанието малко по малко води до изграждане на съзнателност да се замисли едно дете, че трябва да се оглежда и съобразява околната среда и родителите си. Каката ни на тази възраст беше научена до къде да ходи. Сега малкото ни дете е на почти 5 и е научен, че трябва да казва къде отива да играе, когато се прибира също. Разбира се, невинаги го прави, но да кажем в едни 80-85% се сеща и казва.
Разбира се, не очаквам едно 2-3 годишно да го прави, но 4-5 годишните малко по малко е добре да научат границите си.

# 19
  • София
  • Мнения: 44 486
Ама аз никъде не съм казала да не се учат! То обучението си върви. Просто тряба да знаем какви са им възможностите на тази възраст и ние да сме по-внимателни и да обучаваме, вместо да викаме.

# 20
  • Countryside
  • Мнения: 12 166
За съжаление в България възпитанието на децата масово е с викове, крясъци, заплахи, изобщо яко психичен тормоз. Под масово имам предвид, не само родители, а учители, възпитатели, и изобщо хора, които работят с деца за съжаление все още използват тези методи.

Дете на 4г абсолютно няма понятие от време, пространство, прави някои причинно-следствени връзки, но връзката мама-не-ме-вижда-аз-не-я-виждам-нещо-лошо-може-да-ми-се-случи не я правят. Затова часовник-тракер+наблюдение, но ако кара бързо или трябва да го пускате на определени места(сравнително безопасно), или да карате заедно с него. Не знам доколко взимането на колелото би помогнало да осъзнае детето всъщност защо му го взимат. По-скоро други методи търсете.

# 21
  • Мнения: 88
Карайте колело заедно.
Също така може да си определите граници, до които му е разрешено да си кара колелото сам. Ако иска да кара извън тези граници, кажете му да дойде и да ви извика и да ходите там заедно. Ще му отнеме време, но ще се научи.
Иначе и на мен ми се струва още малко детето да му се слага тракър и да се оставя да си ходи където си иска. Пак зависи в какъв квартал живеете.

# 22
  • Мнения: 10 666
Префронталният кортекс е този, който отговря за вземането на трезви решения, правенето на анализ и т.н. При деца под 3г той е съвсем неразвит и тепърва между 3 и 6 г започва да функционира. Така, че поставянето на граници е важно да не се отлага много, за да може с леки стъпки, които са адкватни за възрастта, децата да започнат да изграждат някакво поведение с помощта на родителите. Все пак преобладаваща е лимбичната система, която кара детето да е подвластно на емоции и импулси - затова има и тантруми и всякакви изблици, които малките не умеят да контролират. Понятието за време идва много по-късно. Затова при малки деца се ползва схемата когато-тогава. Когато направиш/направим Х, ще отидем У - Когато си подредиш играчките, ще излезем на разходка, Когато купим продукти, ще отидем на площадката и т.н.

Съвременните родители имат огромен достъп до информация през телефоните си относно развитито на детецата, но много от тях избират просто да цъкат инстаграм/тикток/фб. Приоритети. 

# 23
  • Мнения: 1 411
Обяснявам до къде може да ходи, ако наруши го прибирам. Няколко пъти и ще се научи. Но без уговорки и отмятания. Още като отидете предупреждаваш, ако наруши, го прибираш вкъщи. Моето две годишно така се научи да не бие другите деца. Повтарям, повтарям че така не се прави, при влизане на площадката предупреждавам- ако удариш дете се прибираме. И го правех наистина, нужни бяха няколко пъти и спря да раздава шамари. Щом на 2 може да разбере, значи и на 4 може.

# 24
  • София, БГ
  • Мнения: 144
Не знам кой е Паоло, но при всички положения детето от колело не бих лишила. Ще търся други варианти. Аз за себе си бях намерила де, както вече писах.

Паоло беше едно 4-годишно момченце, карало колело на пешеходна зона със сестра си и родителите си в Стара Загора.
Прегазва го кола, навлязла в пешеходната зона и детето почина. Беше преди около 10 години. Голяма трагедия...

# 25
  • Мнения: 1 376
Аз се включвам само с един съвет от опит. Детето не трябва да бъде учено само да пази себе си, но и другите. Визирам конкретно колелото. Карайки бързо в парк или на друго място, където има много хора, особено деца, вероятността да стане беля е голяма. Наше близко дете така го помете едно по-голямо дете с колело. Такова, на което не можели да му забранят да кара, не можели да го наблюдават постоянно, не можели да го лишат от еди-какво си. Пораженията върху пострадалото дете бяха големи, страшно много травми, можеше и най-лошото да се случи, слава богу се размина, но на косъм. Та това, че кара бързо и извън погледа на родителите, е заплаха и за останалите, не само за колоездача. Просто имайте едно наум и за това.
Едно такова дете миналата година блъсна сина ми, който беше тогава на по-малко от две годинки. Без надзор карат с бясна скорост. Озаптете детето и наложете по-строги правила и съответно наказания, ако ги наруши. Аз бих скрила колелото и при следващо подобно бягство бих го продала директно и лишила детето от "привилегията" да кара колело.

Последна редакция: вт, 03 сеп 2024, 16:03 от mariamp28

# 26
  • Мнения: 5 590
С колко бясна скорост може да кара на четири години?! Но на внимание и предпазливост трябва да бъде научено, това без съмнение.

# 27
  • Мнения: 1 376
Хайде да не теоретизираме каква скорост може да развие на четири години. Достатъчна, за да блъсне друго малко дете, което тепърва изучава света и да не може да отреагира и да го избегне.

# 28
  • Мнения: 2 144
С колко бясна скорост може да кара на четири години?! Но на внимание и предпазливост трябва да бъде научено, това без съмнение.
Ами и аз така си мислех, ама може. Нашето познато дете, което пострада, беше на 3, другото на 5. Имаше три много сериозни травми - на главата, крака и лицето и други по-леки, които не ги броя изобщо.
Пояснявам, че голямото вече караше без помощни колела и скоростта никак не беше малка.

# 29
  • Мнения: 7 131
А какво се случи след като се беше изгубил и сте го търсили? Директно му взимам колелото, с обяснение защо и го прибирам и без колело поне седмица. Всеки път, когато попита за колелото, се казва, че няма да излиза, защото не предупреждава и се отдалечава прекалено. За да получи обратно колелото, следва да спазва правилата. И друго, когато отидете някъде, ясно трябва да поставите на детето видими граници. Не да го пуснете да си кара където му кефне. Например, от тази пейка, до  края на алеята или до еди кое си дърво. Извън тези граници е забранено и колелото се взима. Дете на 4г може да губи представа за време, но ясно може да проумее като му се каже от къде, до къде. И ако наруши, да знае, че има последствие - отнемане на колелото, прибиране вкъщи.
Децата не ги е страх, че ще се загубят, защото не осъзнават какво значи това. Отделно, вие не го ангажирате с конкретна уговорка, караш само на тази алея, а бягате и се мъчите да му насмогнете, за което той не си дава никаква представа.

Общи условия

Активация на акаунт