Заповядайте в новата тема.
Линк към предишната - https://bg-mam.ma/t/1682055
Линк към предишната - https://bg-mam.ma/t/1682055
- Публикувана: 31 авг. 2024, 09:24 ч.
- Последно мнение: 11 дек. 2024, 18:05 ч.
С какво ви дразнят свекървите? - 159
Получателят да не приема, но често родителите казват "Живейте в нашия апартамент, Иванчо, а ние ще идваме само от време на време да ви виждаме и по работа" . Понеже искат Иванчо да има жена и те внуци...Още по-сложно става, ако Иванчо дори от такова разрешение няма нужда, понеже част от апартамента му принадлежи. И фактически всички се чувстват собственици, защото пък Иванчо, един вид, е обещал на жена си, че каквото е негово е и нейно, като я е уговарял да се съберат. А има и овци (или пък лисички), които и не ги интересува кое чие е, а щом се настанят някъде се чувстват с права, особено ако имат и дете да затвърди тая увереност.
Много зависи при какви условия става даването. Ако родителите са казали нещо от сорта на "Ето ти този апартамент, ние няма да го ползваме", а след това започнат да идват -- това не е коректно от тяхна страна. При това положение, независимо дали съм на мястото на сина или снахата, бих се дразнила. Но ако са казали нещо подобно на "Ако искаш живей в този апартамент, но и ние ще ползваме, когато сме в града" и синът се е съгласил на това... Е, в този случай, ако тези условия вече не го устройват, да търси друг апартамент.
Всеки си решава дали да предостави имота си на детето си да го ползва както то реши, или да го остави и ползва за себе си. Но да го предостави на детето си с идеята да продължи да го ползва, разполага с него и налага правилата е съвсем различна ситуация. Ако нещо ще се предоставя под условия, е добре тези условия да бъдат зададени и приети предварително. Неслучайно наематели се канят с договор. Другото е форма на упражняване на контрол. И да, така настроени хора по-добре да си пазят апартамента за себе си.
Не мисля,че предоставянето на жилище в началото на семейния път е услуга.Само на пръв поглед е,защото усилията за придобиване му формират качества,които биха били много полезни за живота на младото семейство.Старата максима,че труда изгражда си е в сила.Когато си изработил жилището изграждаш качества,които ти помагат в трудни моменти,а и връзката с партньора укрепва.На мен и брат ни от малки ни е повтаряно,че апартамента е на родителите ни и щом се заженим си излизаме,за да създадем ние двамата собствено жилище за нашите деца.Брат ми се пробва да заживее със съпругата си при родителите ни,но още на вратата майка изгони младите.Живяха на квартира и в последствие придобиха жилище.Съседи в старото ми жилище,пък спазват правилото за 3 поколения под един покрив,което продължава и сега.Явно им се убива инициативността от малки.
Ако си решила да им го даваш, то се дава без уговорки, иначе по-добре не го давай. Поне аз така бих направила. Това да се слагат условия ми е много манипулативно, ако ще имаш условия, по-добре си го запази.
Иначе, вариантите са два. Или го продаваш и делиш на двете деца, или едното живее там, но плаща половината на другото, за да не е останало без нищо и то. Трети вариант - нищо не им даваш и си го ползваш ти - ходиш да си почиваш или отдаваш под наем.
Иначе, вариантите са два. Или го продаваш и делиш на двете деца, или едното живее там, но плаща половината на другото, за да не е останало без нищо и то. Трети вариант - нищо не им даваш и си го ползваш ти - ходиш да си почиваш или отдаваш под наем.
Имам чувтсвото, че никой от изказалите се додук не му се е налагало скоро да си купи имот. Когато говорим за семейство с малки деца, това означава, че говорим за поколението на 90-те, в частни случаи при много младо семейство да са родени в самото начало на новия век. Та вие знаете ли какви заплати взимат хората от това поколение и колко от тях могат да си закупят нов имот? Признавам си, аз съм от провинцията, нещата седят малко по-различно, но все пак имам приятели преместили се в София, та и на тях не им е хич лесно.
Не мога да се сетя за младо семейство, което тъкно очаква първите си деца и да не иска да е самостоятелно. Ако им се НАЛАГА да живеят в жилище на някой от родителите, това не означава, че не биха се изнесли на секундата, ако можеха да си го ПОЗВОЛЯТ.
Казусът е по-скоро за тези, които видиш ли не работят като ИТ-а или не са завървили магистър в чужбина, и нямат възможности за тяхно жилище, та те трябва ли да търпят или не? Или ако нямаш възможност да си позволиш да си закупиш жилище преди да си навършил 30, значи нямаш право да съзадаваш семейство и да имаш думата в него? И ако нямаш възможност да си купуш собствен имот, значи нямаш право да определяш правила, в имота в които живееш?
Честно много прецакано поколение сме, и не само спрямо имотите, те и затова повечето ми набори са в чужбина...
Не мога да се сетя за младо семейство, което тъкно очаква първите си деца и да не иска да е самостоятелно. Ако им се НАЛАГА да живеят в жилище на някой от родителите, това не означава, че не биха се изнесли на секундата, ако можеха да си го ПОЗВОЛЯТ.
Казусът е по-скоро за тези, които видиш ли не работят като ИТ-а или не са завървили магистър в чужбина, и нямат възможности за тяхно жилище, та те трябва ли да търпят или не? Или ако нямаш възможност да си позволиш да си закупиш жилище преди да си навършил 30, значи нямаш право да съзадаваш семейство и да имаш думата в него? И ако нямаш възможност да си купуш собствен имот, значи нямаш право да определяш правила, в имота в които живееш?
Честно много прецакано поколение сме, и не само спрямо имотите, те и затова повечето ми набори са в чужбина...
Ако си решила да им го даваш, то се дава без уговорки,
Скрит текст:
иначе по-добре не го давай. Поне аз така бих направила. Това да се слагат условия ми е много манипулативно, ако ще имаш условия, по-добре си го запази.
Иначе, вариантите са два. Или го продаваш и делиш на двете деца, или едното живее там, но плаща половината на другото, за да не е останало без нищо и то. Трети вариант - нищо не им даваш и си го ползваш ти - ходиш да си почиваш или отдаваш под наем.
Иначе, вариантите са два. Или го продаваш и делиш на двете деца, или едното живее там, но плаща половината на другото, за да не е останало без нищо и то. Трети вариант - нищо не им даваш и си го ползваш ти - ходиш да си почиваш или отдаваш под наем.
Освен това в обсъжданите случаи свекърите дават (при някакви условия) на един човек – на сина си. Не дават нищо на снахата, защото цялото "даване" става преди тя да се появи в картинката.
И мислят, че тя няма да спи в тези стаи, като са семейство ли? Колкото ползва сина, толкова ползва и снахата, то това е ясно.
И пак казвам това си е мое мнение. Аз не бих дала с уговорки, защото ще имаш само ядове от нереализираните ти очаквания. По-добре да не дам нищо и да не се нервирам излишно и сами да се оправят, както ние сме се оправили с ММ.
И пак казвам това си е мое мнение. Аз не бих дала с уговорки, защото ще имаш само ядове от нереализираните ти очаквания. По-добре да не дам нищо и да не се нервирам излишно и сами да се оправят, както ние сме се оправили с ММ.
Казвам, че когато са го дали на сина с някаква уговорка, въобще не са подозирали съществуването на снахата, камо ли къде ще спи.
А ти, след като си против предварителните очаквания, защо недоволстваше, когато свекървата обещаваше нещо и не спазваше обещанието си? Във вашето жилище.
А ти, след като си против предварителните очаквания, защо недоволстваше, когато свекървата обещаваше нещо и не спазваше обещанието си? Във вашето жилище.
Е, едва ли не се презюмира, че в далечното бъдеще този син все някога ще има семейство. Нормално е да мислиш в перспектива и да предвидиш как ще се развиват нещата.
Да, ако остане ерген, нещата са ясни, но коя майка очаква това развитие за детето си…
Не знам за какво обещание на свекървата говориш.
Да, ако остане ерген, нещата са ясни, но коя майка очаква това развитие за детето си…
Не знам за какво обещание на свекървата говориш.