Много обич има в моето сърце, чакам те мое дете. ~бебеправене 609~

Не , не се притеснявай , мила , не си обсебила темата 🤗 Почти всяка от нас е срещала трудност с партньора когато опре до изследвания и процедури . Аз пък не карам ММ да идва с мен  при репродуктивния . Придружава ме на пункциите , то няма и как де 😂 , на хистероскопиите и на цветната снимка . На прегледите не го задължавам да присъства . Аз не им разбирам логиката - за тях е ок да нямат дете , само и само да не направят едно елементарно изследване , сакън да не излезнат по-малко мъже , отколкото си въобразяват , че са . Вместо да търсят решение на проблема , те са готови да се откажат още в началото , само да не направят СГ . Аз ако бях продължавала да се съобразявам с него , сега все още щяхме да си действаме на естествени опити , при липса на овулация 🤦🏼♀ Аз като знам през какви процедури съм преминала и продължавам да го правя , колко хормони си бих в рамките на няколко месеца , колко лекарства изгълтах , колко нерви и притеснения си причиних , това тяхното си е чиста лигавщина . Чак ми става обидно когато ММ мрънка , че трябва да ходим на пункция и той трябва да дава пак материал 🙄 или пък - оххх , много чаках докато излезнеш (от пункция ) . Викам му - сакън , да не ти се изчака чакалото ! Иначе можа да чакаш 5 години без дете 😉 Идеята ми е , че всички си имаме търкания с половинката по тези въпроси . Те са част от процеса 🌺
А , да , момичета , като видите , че някоя новорегистрирана потребителка влиза в темата и започва да поства всеки ден тестове за овулация , за бременност и кръвни тестове до откат , да знаете , че това е Теди 😂

Ние проблеми в даването на материал нямахме ,но това ,че не се интересува от резултати ,изследвания и т.н ме побърква . И двамата минаваме през това независимо при кого е проблема и и двамата трябва да търсим решение на проблема. Отначало ,когато видях ,че и той има отклонения в спермограмата , му спестих лошата новина ,за да не се почувства по-малко мъж ,но по време на скандал му обясних някои неща и сега да видиш как се интересува . Да ,вярно ,че не разбира от тсх ,лх ,естрадиол и разни стойности ,но все пак пита дали всичко е наред . И аз не го мъкна по прегледи, предпочитам да бъда сама. Взимам го ,когато ми трябва . Мъжете станаха по-раними от жените , според мен не трябва да им се спестява нищо ,защото нормално или с репродуктивна помощ ,ние сме тези ,които търпят всичко . Ръчкания с какво ли не , инжекции , хормони, лекарства , упойки ,трансфери и още и още. Да не говорим за раждането.  Ти си длъжна след цялата тази умора ,болка и безсилие да вземеш детето си на ръце и да започнеш грижата за него . А къде е таткото през това време ? При инвитрото е дал спе@ма в чашка и стои и чака тихо и кротко в коридора. Когато родиш дете ,той празнува с роднини и приятели в уюта на дома си ,докато ти не знаеш още на коя планета се намираш .
Стана малко като хейт към мъжете ,но трябва да бъдат малко по-съпричастни  и разбиращи към нас .

Не знам аз как мъжете паркират така уверено, с една ръка, без да гледат, докато говорят по телефона, а като трябва да свършат в чашка е малък геноцид.

Dreamer съгласна съм!
ММ също убива номер, ха туй , ха онуй . Сега уж ремонта да видим дали няма друго да излезе
Сг даде със зор .

Туй Теди нали и Каракостова беше мммм

Добро утро.  Вчера бях отново на преглед и АГ каза, че матката е добре и даже се подготвям за овулация. Каза,  че можем да правим опити. Изписа ми дуфастон от 22 до 26 ден и иногинол.  Някоя от вас пила ли е иногинол? След биохимична бременност как ви беше следващия цикъл? Измести ли ви се овулацията по-късно или си беше както обикновено?

И аз съм на мнение, че не трябва толкова да ги щадим, въпреки че самите ние понякога го правим несъзнателно. ММ не се е дърпал да прави СГ, ама и той не сядаше да чете. Имали сме скандали по тази тема. Винаги аз съм била двигателя да търсим причини за определени отклонения при него, но в крайна сметка сме двама в тази игра. И понякога ролите в нея може да се променят. Когато бяхме на инсеминации не идваше често с мен на преглед, но при инвитрото беше на почти всеки . Той ми поставяше инжекциите за стимулациите и трябваше да види как. Той готвеше, чистеше, пазаруваше и д-р, за да не се натоварвам.  И сега той е моят фелдшер 😁 и всяка сутрин става в 7 за да ми постави Клексан независимо дали е на работа или не.  Идва на всеки преглед с мен да види бебето и слуша внимателно, че моят мозък е поспрял на моменти.

Преди имаше виждане, че ако има проблем, то най-вероятно е при жената. Отдавна обаче статистиките показват друго. И ако се окаже, че има проблем при тях това ги смачква и се затварят. Все едно са единствените мъже на тази вселена с отклонения в СГ. И ММ не беше щастлив, когато Кацаров му каза, че с 1% морфология няма почти никакъв шанс за нормално забременяване, въпреки че другите му показатели бяха наред. Всички приятели на ММ имат деца по нормален начин и само ние бяхме тези, които посещавахме репродуктивен лекар. За мен не е нещо срамно и не сме го крили. Но за мъжката част може да е нещо различно. А и не всички хора са широко скроени и приемат инвитрото за нещо нормално.

Не мога да дам съвет как да се постъпи в конкретната ситуация, а и аз не съм пример за благ характер. Предполагам разговор и обяснение, че не е нещо ненормално да има проблем. Няма значение дали е при него или при нас. Щом сте двама ще намерите и решение.

Първият ни преглед при репродуктивен беше в Надежда. Аз самата не бях наясно колко много двойки се борят с репродуктивни проблеми. Като видиш номер 50 и някой си на вратата за деня се сещаш, че не си изключение на вселената, а си част от многото. Имаше и двойки от ромски произход. Това също действа отрезвяващо, че не си сам в инвитро вселената.

Познавам само една двойка, в която е
абсолютно обратното - мъжът влиза в кабинета с тефтер да си записва, тя иска да си ходи, защото се напряга, той я следи какво яде, дали пуши пак, записва прегледи, говори с лекари, тя просто иска да е в кома и да се събуди бременна (по нейни думи). Та това е огромно изключение. Абсурдно е да искаме същото отношение и отдаденост, както при нас, от там идват и конфронтациите. Всички страхове и ирационално мислене в тая вселена се подхранват от неизвестното. Когато излезе резултата според мен ще се успокои, всичко е в главата му и генерално няма как да се промени и повлияе на мисленето му отвън. И да му се развикаш, и да му се сърдиш, тия външни стимули при такъв паникьосан човек са напразни. Едва след като мине голямото страшно нещо и получите информация хващаш юздите здраво и тръгвате напред стъпка по стъпка да борите проблема ако има такъв.
Моят за добро или лошо вижда, че всеки втори около нас има проблем и се налагат интервенции, та колкото и да му се иска да забременея пак след намигване, разбира, че може и да не е така и е възприел, че ще участва с каквото трябва. Вариант да запъне някъде предвид аз през какво минах физически не съществува.

Аз пия Иногинол за СПКЯ последната година, много съм доволна, от него ми се регулира МЦ и хормоните влезнаха в норма, поне до последното изследване, което съм правила.
Съдържа фолиева киселина също, до скоро мислех да разчитам само на нея, но този месец взех и Фолацид Мета

ММ първата година, като се натъжавах, че няма бебе, ме успокояваше с това, че ставало бавно. Доста често отнемало по 1-2г и да не го мисля толкова. Ходих при ендо д-р Недялкова някъде на 8-9месец опити и тя каза да не чакам една година, а той да си пусне СГ. Но рязбира се, възпротиви се и каза да стане 1г. Мина една година и отидох на репродуктивен. Първото беше да назначи СГ. Много се притесних тогава, защото не исках драми. Но пък той като чу, че СГ е назначена от репро, сам си си записа час и отиде. Гледам да не му се меся особено. Не го викам и с мен на прегледи, не виждам смисъл. И двамата си ходим отделно. Първата СГ не беше крайно зле, но определено имаше какво да се подобри. Доста беше натъжен. Но стриктно почна да си пие назначените добавки и да си ходи на контролните СГ.
Firebird, ТМ сигурно се е наплашил от статиите за мъжкия фактор. Аз така преди ММ да отиде на СГ четох в интернет и бях изпаднала в някакви сценарии какво бихме правили, ако няма нито един сперматозоид например. Но и затова в някои случаи има решение.
Според мен най-добре би било да му обясниш, че е важно да направи СГ и, каквито и да са резултатите, ти ще си до него. И ако има проблем, ще го решавате заедно.

Файърбърд, не си обсебила нищо, нали затова е тук темата. Никак не си единствената споделяла такива неща назад във времето. При твоя мъж според мен е някакъв вид травма реакция. Просто реакция, която не изхожда от логика/реалност, а изцяло идва от травма, която може да е буквално всякаква, а дори и травма от изоставяне (сама казваш, че споменава как ще се разделите, ще го оставиш заради нещо такова, а това е "езикът" на този тип психологически травми). Необходимо е много внимателно с малки крачки да отстъпи настрани от този тип мислене и да разреши да навлезе друг тип, този присъщ на зрял, 38-годишен човек. Не се притеснявай - всички от нас без изключение понякога регресираме назад до несъзнати притеснения от детството или юношеството, неотработени тревожности, и естествено, това най-често става в ключови моменти на тежки решения или промяна.



Момичета, прогестерона удебелява ли допълнително лигавицата като естрогените?

Имам още 2 дни на Дуфастон, а ПМС болките ми са брутални. Всяка божа сутрин се започва едно превиване, а днес се прибрах разревана и ходеща почти на 4 крака 10 минути след като бях изкарала кучето - не успях да го разходя, горкия, наложи се мъжът ми да довърши разходката му, докато аз седя полуприпаднала на тоалетната чиния. После утихна, но това е всяка сутрин. Наистина много, много ме боли и усещането е сякаш цикълът се опитва да тръгне и лигавицата много напира да се лющи вече, а не може още.

Preggo  и аз имам сходни преживявания в момента.
Извинявай! Наистина не си спомням от прочетеното защо се налага да си на дуфастон.
Аз съм на утрогестан след инсето и вчера усещах ПМС доста и реших да направя един кръвен и да се приключва.
Днес чакам резултата.

Preggo, май твърде много естроген или нисък прогестерон удебеляват лигавицата. Нисък естроген или висок прогестерон я изтъняват.

Еми - имам задържан фоликул след стимулация на естествен цикъл, та се надяваме Дуфастона да го изчисти
 ()
По план приемам последно на 6-ти и после чакам цикъл.
Катес, мерси - и аз мислех, че не може да ми я удебелява още прогестерона. Тя моята по принцип става дебела, та може просто да е от тези месеци, в които се е развихрила... Но такива болки чак и то около 10 дни преди цикъла да стартира...
А дали е възможно да ми дойде преди спирането на Дуфастона?

Мисля че може да прицапа, ама не и да си ти дойде с пълна сила, поне при мен беше така.
Редактирам се само, за да питам, по принцип болезнен ли ти е цикъла, както сега?