Как компания за гуми създаде най-престижната класация на ресторанти...
През 1832 французинът Аристид Барбие, заедно със свой
братовчед, основава компания за производство на гумени и селскостопански изделия. След смъртта им обаче компанията постепенно запада и е почти пред фалит, когато през 1886 неговият правнук Андре Мишлен се заема със спасяването й, без дори да има елементарни познания в тази сфера на
дейност. С помощта на своя по-малък брат - Едуар Мишлен, двамата успяват да възродят
фамилния бизнес и през 1889 са положени основите на Michelin Company.
Първоначално компанията произвежда различни дребни неща като водопроводни тръби, клапани, тръби за газ и други, докато вниманието на собствениците бива привлечено от... велосипеда! Тогава това возило едва набира популярност и първите произвеждани модели са с несваляеми гуми. Братята Мишлен правят истинска революция като изобретяват и започват да произвеждат сваляеми гуми за велосипеди. Тогава колоездачът Чарлз Терон печели престижното състезание Париж-Брест-Париж с велосипед, оборудван с гуми Мишлен.
През 1894 г. се състояло първото организирано автомобилно състезание по идея на френския журналист Пиер Жифар. Разбира се, тогава колите са се движили само малко по-бързо от велосипед, но това поставило началото на огромна страст.
И братята Мишлен били на точното място. Въпреки, че автомобилите все още били рядкост, двамата французи проявили изключителна далновидност и резервирали огромно място в бъдещето. С много перипетии и налагане на пазара на пневматичните гуми, в края на 19 век компанията на братята Мишлен вече е сред големите имена в индустрията в световен мащаб.
И рекламните лица:
Голяма част от славата се дължи на добрата реклама, която успява да наложи човечето на Мишлен Бибендум (човече от автомобилни гуми) като едно от най-разпознаваемите брандови лога в историята. Особено след 1908 г., когато Мишлен откриват фабрика в САЩ.
По онези времена търговията се движела основно от търговски пътници, които обикалят от град на град, за да предлагат своите продукти. Те пътували със седмици, обяснявайки на малкото собственици на това чудо на техниката – автомобил и необходимостта да купят качествени гуми. По време на тези пътувания, те си записват в кой ресторант е най-вкусно, къде сервитьорът не лъже и е любезен, къде виното е по-хубаво и си ги отбелязват със звездички. Когато сменят маршрутите, по които пътуват, си разменят малките книжки, в
които записват тази информация, за да може новият търговец да се ориентира по-лесно къде да обядва и
къде да пренощува, а той от своя страна допълва нови и нови места.
Така, през 1900 братята Мишлен решават да поместят тази информация в малък безплатен
пътеводител, който съдържал полезни съвети и ориентири за шофьорите (какви са пътищата, съвети за техническа подготовка, къде има сервизи, бензиностанции, къде могат да се сменят гуми и т.н.). В продължение на 20 години пътеводителят се разпространява безплатно и добива широка популярност. През 1923 в него се появява отделна секция „Ресторанти“, а през 1926 започва оценяването на ресторантите със звезда по примера на търговците на гуми. По-късно се появява и оценяването с две и три звезди за отличаване на най-добрите.
Първоначално малката книжка е синя на цвят, но от 1931 за почва да се издава с червени корици и остава така и до ден днешен, с което си спечелва прозвището "червеният гид".
Интересен е начинът, по който става самото оценяване на заведенията. Специално обучени инспектори под прикритие посещават и оценяват местата за хранене по различни критерии: "качество на продуктите", "майсторство във вкуса и приготвянето", "личен почерк на кухнята", "съотношение на цена/качество" и " постоянство в качеството".
Оценяването се извършва единствено и само въз основа на храната, която се сервира. Иначе казано, може да са инвестирани милиони в един ресторант и той никога да не получи желаното признание. Пример за това е случай през 2009 със закусвалня в Хонг Конг (Tim Ho Wan), предлагаща ястия, струващи около долар, която получава първата си звезда Мишлен.
Според Мишлен, една звезда е маркер за ресторант сметнат за"отличен", две звезди предполагат че "си струва да се отклониш от пътя", а три звезди означава "изключителен ресторант“, за който си заслужава да планираш отделно пътуване.
Сега в света около 120 души работят като инспектори на Michelin, повече от половината от тях живеят в Европа, а останалите в САЩ и Азия.
Днес Мишлен е сред титаните в производството на гуми за автомобили, велосипеди и самолети и се наложи, благодарение на иновативните си идеи. Tе са и едни от първите, които създадоха популярен рекламен герой, познат на няколко поколения вече 100 години. В наши дни компанията е председателствана от трето поколение Мишлен.
братовчед, основава компания за производство на гумени и селскостопански изделия. След смъртта им обаче компанията постепенно запада и е почти пред фалит, когато през 1886 неговият правнук Андре Мишлен се заема със спасяването й, без дори да има елементарни познания в тази сфера на
дейност. С помощта на своя по-малък брат - Едуар Мишлен, двамата успяват да възродят
фамилния бизнес и през 1889 са положени основите на Michelin Company.
Първоначално компанията произвежда различни дребни неща като водопроводни тръби, клапани, тръби за газ и други, докато вниманието на собствениците бива привлечено от... велосипеда! Тогава това возило едва набира популярност и първите произвеждани модели са с несваляеми гуми. Братята Мишлен правят истинска революция като изобретяват и започват да произвеждат сваляеми гуми за велосипеди. Тогава колоездачът Чарлз Терон печели престижното състезание Париж-Брест-Париж с велосипед, оборудван с гуми Мишлен.
През 1894 г. се състояло първото организирано автомобилно състезание по идея на френския журналист Пиер Жифар. Разбира се, тогава колите са се движили само малко по-бързо от велосипед, но това поставило началото на огромна страст.
И братята Мишлен били на точното място. Въпреки, че автомобилите все още били рядкост, двамата французи проявили изключителна далновидност и резервирали огромно място в бъдещето. С много перипетии и налагане на пазара на пневматичните гуми, в края на 19 век компанията на братята Мишлен вече е сред големите имена в индустрията в световен мащаб.
И рекламните лица:
Голяма част от славата се дължи на добрата реклама, която успява да наложи човечето на Мишлен Бибендум (човече от автомобилни гуми) като едно от най-разпознаваемите брандови лога в историята. Особено след 1908 г., когато Мишлен откриват фабрика в САЩ.
По онези времена търговията се движела основно от търговски пътници, които обикалят от град на град, за да предлагат своите продукти. Те пътували със седмици, обяснявайки на малкото собственици на това чудо на техниката – автомобил и необходимостта да купят качествени гуми. По време на тези пътувания, те си записват в кой ресторант е най-вкусно, къде сервитьорът не лъже и е любезен, къде виното е по-хубаво и си ги отбелязват със звездички. Когато сменят маршрутите, по които пътуват, си разменят малките книжки, в
които записват тази информация, за да може новият търговец да се ориентира по-лесно къде да обядва и
къде да пренощува, а той от своя страна допълва нови и нови места.
Така, през 1900 братята Мишлен решават да поместят тази информация в малък безплатен
пътеводител, който съдържал полезни съвети и ориентири за шофьорите (какви са пътищата, съвети за техническа подготовка, къде има сервизи, бензиностанции, къде могат да се сменят гуми и т.н.). В продължение на 20 години пътеводителят се разпространява безплатно и добива широка популярност. През 1923 в него се появява отделна секция „Ресторанти“, а през 1926 започва оценяването на ресторантите със звезда по примера на търговците на гуми. По-късно се появява и оценяването с две и три звезди за отличаване на най-добрите.
Първоначално малката книжка е синя на цвят, но от 1931 за почва да се издава с червени корици и остава така и до ден днешен, с което си спечелва прозвището "червеният гид".
Интересен е начинът, по който става самото оценяване на заведенията. Специално обучени инспектори под прикритие посещават и оценяват местата за хранене по различни критерии: "качество на продуктите", "майсторство във вкуса и приготвянето", "личен почерк на кухнята", "съотношение на цена/качество" и " постоянство в качеството".
Оценяването се извършва единствено и само въз основа на храната, която се сервира. Иначе казано, може да са инвестирани милиони в един ресторант и той никога да не получи желаното признание. Пример за това е случай през 2009 със закусвалня в Хонг Конг (Tim Ho Wan), предлагаща ястия, струващи около долар, която получава първата си звезда Мишлен.
Според Мишлен, една звезда е маркер за ресторант сметнат за"отличен", две звезди предполагат че "си струва да се отклониш от пътя", а три звезди означава "изключителен ресторант“, за който си заслужава да планираш отделно пътуване.
Сега в света около 120 души работят като инспектори на Michelin, повече от половината от тях живеят в Европа, а останалите в САЩ и Азия.
Днес Мишлен е сред титаните в производството на гуми за автомобили, велосипеди и самолети и се наложи, благодарение на иновативните си идеи. Tе са и едни от първите, които създадоха популярен рекламен герой, познат на няколко поколения вече 100 години. В наши дни компанията е председателствана от трето поколение Мишлен.
