Кой бихте избрали?

Ами моя отговор в случай, че единия привлича сексуално, но е прост, а другия привлича интелектуално и ментално, но няма физическо привличане е, че не избирам нито един и продължавам да търся.
Иначе опитът ме е научил, че връзките с 'тръпката' са по-успешни от тези, когато си избираш мъж, който ти отговаря на някакви критерии или имате чисто интелектуална и прителска връзка. Но аз не бих изпитала тръпка към простак, било и с физиката на Крис Хемсъурт. Тръпката е повече от физическо привличане. Това е, когато цялото ти същество е привлечено от даден човек и дори не можеш да си обясниш защо.

Китайска Капка, щом са ти важни личните ни избори, ето, аз съм била в подобна на твоята ситуация и направих точно каквото съм описала в първото ми мнение по темата, неслучайно го предложих. Ами, какво да ти кажа, 10/10 препоръчвам.

Само че голямата и съществена разлика е, че тогава бях престъпно млада, както обичаше да казва един колега, имах цялото време на света и дълъг списък с чакащи и за секунда не съм си и помисляла да се влюбвам, привързвам и обвързвам. Ти си на друг житейски етап, а и ми се струваш друг тип характер.

А и моят бачкатор не беше чак толкова семпъл и с криндж теории за ковид, образованието, живота и всичко останало, това би ме отблъснало категорично. Професорчето също не беше скучен сухар, беше млад и си изглеждаше боНба, имаше тръпка. Скучните и досадни мъже, всезнайковците, дървените философи, идеолозите и всякаква форма на интелектуална ригидност са най-големите страстоубийци.

По моята част си.
Мога да отида още по-далеч - форумна среща; оргазнизираме с дрескод за мъже, и за жени.
Hint: Няма да е строго официален.
Как смяташ, кой ще дойде, знаейки, че много неща ще лъснат?
Лично ще поканя 10-на дами, знам, че ще дойдат, защото са широкоскроени, готини и позитивни, и няма да имат нищо против да си кажем 5 приказки и face to face.

Geri,

10 м. евентуално , може да те чака някой от другия край на света, който да не може да си плати 1000-2000USD билет, за да прелитне до манна небесна BG, да те докосне по "безценната" кожа. Тук влизаме в сферата на фантастиката.

Говоря за двама души, видяли се на 4 очи, казали си "здравей", проимали симпатии един към друг, какво следва?
Много ясно какво - започват да излизат, да чатят, видеоразговори за лека нощ, уплътняват времето заедно в промеждутъците между работа, ангажименти, вкъщи.
И искаш да ми кажеш, че това ще върви 10 м. без секс? М?

Да, който не иска да не чака, и обратно, но горното е абсурдно.

Оки, за характера се уточнихме.

Какъв смисъл влагам за "широкоскроеността"?

Окей за определението ти за "широкоскроеност", но къде съм казал, че е "лека"? Нарекох я "безобразна", "летяща в облаците", и че мъжът по-скоро не би й обърнал вниманието, което тя иска толкова напористо, а би разнообразил с нея, това не я прави "лека" по смисъла, нали?

Точно, и понеже няма интерес да си ляга с никого, какво прави?
Ще ти кажа - и тя не знае.

Аз да кажа какво прави - понеже няма някой, който да и е на 100% на сърце, си държи тези за успокоение, че ако реши и магарето ще стане кон. Но схемата не работи така.

10 месеца може и да те чака някой да се начудиш, но това не говори добре, дори и да не си уплътнява времето с опити за пробия на няколко фронта, а да кажем да е съсредоточено влюбен. Оставяме настрана, че да се чудиш десет месеца е направо обидно, все едно му казваш, абе не знам,  нещо не ме кефиш достатъчно,  много бъгове има, ама ще се почудя още, може в крайна сметка да реша, че ставаш.
Мъжете по принцип са склонни да издържат на  доста унижения,  но въпросът е струва ли си такъв компромисен вариант, който те кара десет месеца да не можеш да решиш искаш ли го, или не.

Тръпката, разбира се, но искам да се уточня.

1) Аз лично не мога да изпитвам чувства към човек, който ще ми простее, но на мен физическите данни не ми влияят и наполовина, колкото енергия, харизма, чар и така нататък, а те зависят и от интелекта - там ми е слабото място. Но да допуснем, че някой ден ми се случи...
2) Аз съм си капризна и емоционална, та щом някой ме е накарал да чувствам нещо, значи има защо. Дълбоко уважавам привличането и от опит знам, че над него контрол няма.
3) Ще предпочета да си изживея тръпката дори за месец-два, защото тоя живот е, за да трупаме преживявания и впечатления, а щом толкова ме влече и не мога да се удържа... Защо да се спирам? Просто ще знам, че е за страстта, за историята, за емоцията. Ще науча нещо за себе си и ще се науча да комуникирам с друг тип характер и манталитет, което намирам за особено ценно и любопитно. Но няма да тръгна с идеята за дългосрочна перспектива, освен ако животът не ме изненада рязко.

С другия - нищо. Имам много познати мъже, които са си точно интелектуален тип, скачаме от тема в тема, споделяме страстта към това да учим нови неща. Чудесни са за приятели, за раздумка, за ментален кеф, ама...

Всъщност дори аз самата съм се чудила защо не усещам привличане към тях, при все, че сме интелектуално на едно ниво, имаме горе-долу еднакви разбирания, точно тия съвпадения, за които ти пишеш. Може би сходствата са били проблем. И винаги като по-малка съм си мислела, че ще се хвана с някоя нежна душа или нещо такова. На практика открих, че дори не мога да понасям такива характери в романтичен контекст, а ме влекат интелигентни с жизнена енергия и... по-силен и доминантен характер, които се борят с живота, а не творят ментални кули. Сега, за преподавателя не знам, но в моя опит при повечето такива хора има една невротичност, една инертност, една отдалеченост от кръвта на живота, която не ми импонира.

Говорим за 99% от човечеството.
И Невена беше споделяла по спомен, че е чакала 1-та си, голямата любов ли, нещо такова години, 10 ли, тя да припомни, но няма значение, и не е могла да го забрави. Това са някакви нереални изключения в съвременния консуматорски свят. Аз въобще не вярвам на годините, на които съм да се влюбя до безпаметност, вече акълът ми говори, той винаги е говорил, но това е друга тема.

Персона, много си сладка и готина, с кеф си те четем и лафим, но на ~25, вярно умна си, пак казвам, но нямаш житейски опит.

Ами то и авторката е близо до моите години, само с няколко ми е кака. 😁 Кажи с кое не си съгласен, стана ми любопитно.

Ама :Д как говориш за всички така убедено? Ами пак казвам - не е вярно, че няма да ме/те чака. Нали осъзнаваш, че всички хора по света не делим един общ мозък с едни и същи мисли и разбирания... (и въобще нямам предвид религиозни идеи, да не бъда разбрана съвсем погрешно)...

За широкоскроеността не говорим на един език май. Ти не си казал, че би била лека жена. Казвам, че аз бих я разбрала дори да спи с тях, за да си избере, и не бих я помислила за такава. Въпреки че го смятам за по-странен начин за избор. Но ти, след като твърдиш, че си широкоскроен, защо не би я разбрал, ако не спи с тях в продължение на месеци? Както и защо наричаш нещо, което явно ти е далечно (чакането), абсурдно? Това не звучи като признак на широкоскроеност, защото тя върви в двете посоки... дали приемаш някой да не чака, дали приемаш някой да не бърза и тн и тн.

Персона, нищо конкретно. Просто прочетох "имам житейски опит".
Не му обръщай внимание.
До този момент месец, два някъде откакто съм тук, само ти се радвам.
Сладурка си.
Оки, ако има нещо, ще ти казвам, бъди сигурна.
Въпросът е, че ще ме разбираш много правилно, не си дръпната, а любопитна, себекритична, осмисляща, замисляща се, готова да чуе другата гледна точка, особено ако е градивна (не става въпрос за "критика"), което е чудесно, защото това е пътят към развитието и себепознанието, израстването.

Geri,
Ти написа това: "Не съм широкоскроена в смисъла, който явно влагаш ти. А и защо да съм.."
И аз ти зададох въпрос какво влагам, защото не рабрах ти какво си разбрала. Ако искаш отговори, за да продължим дискусията "по сценарий", не пречи и да импровизираме, но гледам караш праволинейно, което окей.

Разбира се, никой не те кара да си, ти си знаеш. Но животът е много по-пълноценен, като си, перспективата е друга, погледът.

Не се знае на какъв език говорим, не съм останал с такова впечатление, може би до доказване на противното, затова ти задавам всичките тези въпроси, а ти продължаваш да отговаряш, любопитно и с интерес, в очакване на моите разсъждения.

Не бързам за никъде и аз в отношенията, макар и да си останала с такова впечатление.

Поантата ми беше, което и от 20 потребителки 18 й написаха, че ако чакат мъж и 1-2 м. да се накани да ги "изведе" на среща, изобщо нямат нерви да се занимават.То не е до "нерви", а до загуба на интерес, и просто губене на време.

P.S. Метлата е играла (няма лошо, въпреки че пишем по същество, пазя си във файл писаниците, така че ако искаш пиши на лични да продължим там, но не държа).

А каква е всъщност целта на чакането, особено в такива периоди? Това е почти цяла година все пак, за такова време хората завършват курс, сменят си работата, износват бременност, местят се в друга държава?

Каква е целта да накараш, или очакваш някой да чака толкова за секс, ми е мисълта. Изключвам чакащи развод, възстановяващи се от болест, хора на другия край на света и всякакви обективни пречки.
Защо някой бива накаран да чака, а не натирен, или приет в някакъв по-обзрим срок? Не е харесван достатъчно, не му вярваме, надяваме се на нещо по-добро да изникне, обичаме друг?

Наистина, каква е целта и какво става накрая, когато най-сетне бъде допуснат до физическа близост?

Между другото, познавам изключително досадно  устойчиви екземпляри, които са способни най- дебелокожо да изтърпят от една жена невероятен брой повтарящи се отхвърляния и изблици на колебания от сорта на 'Не съм сигурна, трябва ми време, не съм готова, ако имаш чувства ще изчакаш" и прочие, докато си постигнат своето.
Жена такива унижения не може да изтърпи, но за мъж искащ секс явно не е никакъв проблем.
Най-вероятно изобщо не слушат какво им се говори, а само си мислят "Тая не ми каза изрично не, значи следващия път".

Множество причини може да има някой да чака. От предишен лош опит, през начин на мислене или възпитание, до някакви колебания. Предполагам и фактът, че някои мъже много бързат и се чувстват прецакани, ако извеждат жената насам натам без да "получат" секс, пък в същото време говорят за "километраж", също не помага.

Чака само привидно, докато думка квото изкочи междувременно. Другият вариант е да е влюбен, но пак не може да го държи на къс повод неограничено време.

Ако ме обича, ще ме чака, е много нереалистично-романтична представа за нас самите. Аз също се правя малко на недостъпна, ама чак пък 10 месеца.

Освен това едно е да излизаме на срещи, флирт, цуни-гуни и да изчаквам със секса, за да създам малко сексуално напрежение, съвсем различно е да се чудя между двама почти година, които да ме чакат, ама и те не знаят за какво. Това означава, че аз се смятам за техен единствен избор, пък те не са единствения ми избор. В реалността рядко е така.

Има и нещо друго, че това колко ще караш един мъж да те чака няма връзка с това дали той е влюбен в теб. Много жени смятат, че щом мъжът има търпение и се навърта, значи е "сериозен". А той вече се оглежда за друга, ама си е поставил за цел да те мине, защото му се дърпаш.

Аз даже не мога да си представя, че ще чакам някой да ми се накани и начуди иска ли ме, не ме ли иска с месеци, че и година. Ми то е ясно, че не ме иска и само ме мотае, и няма да го осъзная изведнъж след една година де.