Оставяте ли 16-годишните деца вечер сами?

Не знаех. Преди десетина години можеше.

Можеше до миналата година, когато промениха закона.

Може ли да кажеш каква е промяната, че ми стана интересно?

Отмениха родителското разрешение. Сега е допустимо само с разрешение на Районния съд при определени обстоятелства.

Ясно, благодаря.
А относно малолетните булки има ли някакви законови промени, или продължаваме да си затваряме очите за педофилските културни особености на определен етнос?

Те не си узаконяват "браковете".

Не, отменено е и това. Само навършили 18 години могат да сключат брак. Няма важни причини, няма изключения, няма решение на районен съд. Алинеите, които предвиждаха разрешение на РС са отменени всичките - втора, трета и четвърта, оставиха само първа - брак може да сключи лице, навършило 18 години.

Да допълня за малолетните булки.
И в НК има изменения от преди няколко години. Преди пълнолетният съжител се освобождаваше от отговорност, ако сключат брак, сега това го няма. Още от преди да изменят СК всъщност, то вече така или иначе не могат да сключат брак.

Ооо, значи съм пропуснала още нововъведения покрай "пенсионирането". Добре звучи. Радвам ое за промените.

Ако ще ходите да питате "социалните", обяснете, че имате на разположение значим възрастен, - съсед, роднина и др. на когото детето може да се обади при нужда или да ви се обади при проблем.

Обадих се на Закрила на детето и казаха, че няма проблем да остава вечер сама, стига тя да не се притеснява от това. Законово няма проблем, тъй че таткото явно плаши гаргите...

Моята ще стане на 15 след 3 месеца, но я е страх да остава сама през нощта, понеже получи някакви страхове след смъртта на баща си, страх я е дори да ходя оърта смяна - т.е да излизам към пет и нещо. А може би съвсем скоро ще се наложи да си сменям работата и много се ядосвам, че по този начин се чувствам ограничена в търсенето на работа. На 14 децата ходят да учат в други градове, живеят сами на квартира и общежитие, а аз ще трябва да си дондуркам бебето сигурно до 30 години. Да идем да живеем при баща ми не ми е вариант, той не иска да се слагат климатици, а някак не си представям да паля печки на дърва. А хич не искам и да стоя в къщи дълго време без работа, аз като остана отпуска се изнервям.

Лятно време, надявам се, че детето ти работи с психолог. Не подценявай страховете ѝ, не ги омаловажавай и не се ядосвай. Не е бебе, а явно е изживяла стрес, който трябва да отработи.

Срещаше се с психолог пролетта, но от месеци отлага следващата среща. Снощи ми каза, че би искала да имат поне една среща преди началото на учебната година, като я попитах за уговоря ли дата ми каза, че ще си помисли и ще ми отговори днес. Предлагала съм да сменим психолога, ако я притеснява с нещо. Тя предпочита да продължи с него, защото той е съгласен на онлайн срещи, без тя да си включва камерата. За офлайн срещи имах уговорена среща преди година и нещо , обеща да отиде, но отказа в последния момент и аз се срещах с психоложката, защото нямаше как съвсем да отменя часа.Много е трудно да помогнеш на човек, който сам не иска да си помогне.                                   А аз понякога се чувствам като в капан, нямам право на личен живот, нямам право да излизам с приятелки.Отидох на среща на набора ни преди няколко седмици, тя спа у дядо си и в шест часа сутринта той ми се обади, че питала за мен да й правя палачинки. За сравнение, като беше малка, оставаше денонощия при него, забавляваше се там и не искаше да се прибира и по телефона не ме търсеше, ако аз не звънна. Аз не искам да се срещам с мъже и тем подобни неща, но се въздържам дори да ида на спорт с приятелка, не че тя ще има нещо против да ида през деня, но знам, че това време ще е пред устройствата и без това като е без мен, само това прави и ми е съвестно. Чувствам се виновна, когато не съм заета с работа или домакинство, а не съм с детето си, защото няма приятели, с които да излиза. Затова искам поне да ходя на работа, това ми е единственото лично време, чувствам се поне малко удовлетворена от себе си така. Иначе, ако ни съкратят ще ми изплатят прилично обезщетение и бих могла да си остана вкъщи спокойно поне една година, но не искам. Страх ме е да не изпадна в депресия и от това, че после ще ми е съвсем трудно да намеря работа, все пак съм почти на 50, не владея добре нито един чужд език, на всичките си работни места съм работила много дълго и това за някои работодатели означава, че не съм адаптивна. Преди 2 месеца имах много добро предложение за работа, дневна смяна и за повече пари, но фирмата ни тогава кандидатстваше по нов проект и прекия ми ръководител ме убеди, че 99, 9 % ще го спечелим и ще имаме сигурна работа още поне 2години. Реших да остана, защото много си харесвам и работата и колегите, но се случи 0,1% и сега просто чакам кога ще ми направят предложението за напускане по взаимно съгласие и се оглеждам за работа.

Сигурна съм, че ти е много трудно, но не оставяй на нея инициативата, а ти се погрижи за редовни срещи с психолога. Изживявам вече години наред отблизо подобна история. Имам приятелка и съседка, която така започна още преди 20 години, когато загуби двете си големи деца при катастрофа. В началото бяха страхове, които близките ѝ пренебрегнаха. Угаждаха ѝ повече от обич и съжаление. Съпругът ѝ пое всичко, което изискваше излизанве. Постепенно стигна до състояние да не може да напусне дома си, да не иска да стои на тъмно. Дори не можа да отиде на бала на дъщеря си и буквално стана затворничка в дома си, което я накара да потърси помощ. От около година работи с психолог, но след толкова години нещата се случват много бавно. Вече излиза от апартамента, но не и от входа, но пак е някакъв напредък.
Ако трябва и двете работете с психолога, но не се примирявай от обич с "капризите" ѝ.
Успех!

lyatno vreme, така, както описваш нещата, дъщеря ти има сериозен проблем. Настоявай и работете на живо с психотерапевт, да не кажа и психиатър, докато не сте съвсем забатачили положението.