Оставяте ли 16-годишните деца вечер сами?

Няма как да ѝ помогнеш ако ти се чувстваш виновна. Помисли за себе си и не се ограничавай. По-добре една уравновесена и весела майка, от колкото депресирана. Твоето равновесие ще се отрази благоприятно на дъщеря ти. И не ѝ угаждай за всичко, защото ще се задълбочи и ще изисква още и още, а това не е никак добре. Оставам с впечатлението, че не всичко е страх има и доза отпуснатост. Заведи я да спортува нещо, което ѝ харесва. Спортувайте и двете. Физическото натоварване е добро и за двете ви. Ако не обича много хора около нея плуването е идеално или нещо друго. Трябва ѝ да е физическа дейност. Наред с това и терапевт. Не е нужно супер натоварване, но не и седнала с телефона/компютъра.

При моето момиче наистина го има и това с отпускането, не е само страх. Ето сега сме на почивка, аз имам повече енергия за разходки и забавления от нея. То проблемите ни са много и комплексни, не е едно, просто използвах темата да споделя, това, което ми тежи - приела съм, че нямам право на личен живот докато стане на 18, но ми е трудно да приема да нямам правото да работя нещо, което ми допада. И за психиатър сме мислили и за център за интернет зависимости, но навсякъде казват, че е необходимо съгласието на детето, още повече щом има навършени 14 години. Обещала ми е за психолог следващата седмица, в неделя се прибираме, ако не става с този, ще търсим друг, по-подходящ за нея, защото той е добър, но работи предимно с възрастни. Извинявам се за спането на темата, пожелавам на всички майки да си намерят работа, която им харесва и ги удовлетворява.

След 14 години децата вече имат лична карта и носят нотариална отговорност. Напълно законно е и е само до Вас дали ще сте спокойни ако е сама вкъщи или не.

Какво означава да носи "нотариална отговорност"?!

lyatno vreme,
Ако се задълбочат нещата, не знам дали и границата от 18 г. ще е решение.
Щом не успява да открие среда в гимназията, може би трябва да опита с нещо според нейните интереси (стига да е навън, не е необходимо да е полезно). Комикон? Гейминг събития? Събитие за грим техники? Среща с инфлуенсъри? Каквото я вълнува и я занимава реално на тези устройства. Може би можеш да я придружиш и да се "изгубиш", като започне да общува с някого? Понякога е въпрос да се бутне първата плочка, за да падне веригата домино.
Може би една подходяща приятелска среда, наред с работа с психолог, ще ви разрешат възела.

А може би детето има най-голяма нужда от майка си в момента, щом е загубило баща си. Представяте ли си как се чувства? Може би се страхува, че това може да се случи и с майката. Вероятно е доста травмирана и има нужда от майчината подкрепа, утеха, да прекарва повече време с нея, за да се почувства отново на сигурно място в света. А майката се оплаква, че не може да мръдне без "бебето"?! Да, устройствата са средства, които ти помагат да изключиш съзнанието си, за да не мислиш за проблемите и болката си. Намерете начин да сте опора на дъщеря си, вместо да се чудите как да я отбиете. Помогнете си заедно да преодолеете болката от загубата на бащата. И тогава порастването и отделянето на детето ще се случи естествено. Дори да се наложи за известно време да жертвате от личното си време и кариера...

Emerald, точно от това ме е страх, че може да продължи и след 18. Не е като да не виждам такива примери. Сутрин на спирката на служебния автобус се засичахме с една дама ( не работи с мен, но и нейния служебен я вземаше от там) и всяка сутрин дъщеря й , й звънеше точно тогава и си говореха, докато дойде автобуса. Една сутрин дъщеря й много й мрънкаше да се прибере по-рано от работа да отидели на някакъв коледен базар и аз я попитах колко голямо е детето. Оказа се че "детето" е на 27, не работи, не учи, по цял ден стои в къщи пред телевизора или компютъра и не излиза никъде без майка си. Жената беше много отчаяна, че това ще продължи завинаги и след смъртта й, дъщеря й ще бъде абсолютно безпомощна да се справя с живота си. Една съфорумка тук споделяше за сина си на 30+, купили му и апартамент само и само да се изнесе, а той не иска, няма приятелка, нито приятелска среда, само на работа и в къщи и в домакинството също няма желание да се включва.                Имам и обратните примери, жени на моята възраст и малко по-възрастни, останали без мъж и вкопчили се в децата си, не им позволяват да пораснат, да имат интимна връзка, контролират цялото им свободно време и искат все около тях да се въртят. Не могат да идат сами до супера да си напазуват храна, говоря за сравнително млади дееспособни жени, не за баби.                                                                    YSt има го и това, че дъщеря ми я е страх да не умра. Обаче минаха вече повече от две години, баща й и на мен ми липсва, но тя има нужда и от общуване с връстниците си. Прекарвам доста време с нея, но не знам дали не е прекалено и дали не й вредя така. Дори и класната й няколко пъти говори с мен, не беше доволна, че не е отишла с класа на нито една учебна екскурзия и че се цепи от колектива. Аз също не съм имала приятелки от моя клас в гимназията по обективни причини, за четирите години три пъти разформироваха класа и бяхме с различни съученици, но имах сестричка, с която излизахме, братовчеди на моята възраст и поддържах връзка със две съученички от прогимназията. Тя трудно общува дори с братовчедите си, защото те са в чужбина. Като бяха тук лятото си взех максимално дълга отпуска, за да ги им измислям някакви занимания заедно и да може тя да се отпусне и да продължат да общуват и сами. Уж си размениха координатите в whatsapp, чували са се няколко пъти с братовчедка й.                                                                                За липсата на личен живот съм се примирила, че така ще е на този етап, докато детето ми се нуждае от мен. Колкото до работата не желая някаква блестяща кариера, за мен самата е важно да имам работа при която да ми остава някакво свободно време, не да работя по 10-12 часа на ден. Става въпрос за избор дали да съм някъде, където ми е близо и работното време ми е супер удобно, но или атмосферата е трудна за издържане или заплатата не ме устройва, или да се примиря с работа, която е по-далеч, с не толкова удобно работно време, но пък ми допада като работа и е прилично заплатена. Не мога да остана още дълго на настоящата си работа, понеже до няколко месеца фирмата ще се закрие (мен може и преди това да ме освободят). Не съм готова нито да прекарвам 8-9 часа в отровна среда, нито пък да работя за без пари, важно ми е да вземам нормални осигуровки за пенсия, за болест не дай боже, не съм на 20, а и детето има нужда и от пари. Не искам и да стоя дълго вкъщи срещу обезщетение, каквато възможност има, не само, за да не изпадна в депресия, а и защото с годините не ставам по-млада и ме е страх, че после съвсем няма да си намеря свястна работа.

Защо не насочите детето си към някакво занимание (вие по-добре знаете от какво се интересува) рисуване, пеене, танци, засадете заедно цветя/подправки/билки , книги, просто да се разходите заедно някъде сред природа и си говорете, дори да не иска в началото просто я помолете да дойде за малко да ви помогне с нещо (да нареже зеленчуци за ястието, което готвите, да бърка с миксер смес за кекс/палачинки, да направите торта и тя да я украси или нещо подобно, да избере рецепта за мъфини, декориране на дома с подръчни материали в зависимост от сезона, коледни картички, украси ) просто да и ангажирате вниманието в нещо по-различно от телефона и негативните мисли било то и за един час

Лятно време, детето явно е изживяло стрес и травма, а вие звучите сякаш се оплаквате от нея и как това ви пречи. Не ви съдя, но като дъщеря макар и голяма така го усетих. Ако тя се дърпа за себе си може би вие да посетите психолог, за да ви насочи вас   за подход и действие спрямо детето. Не неглижирайте проблема.

Офтопик. Разрешението, с което до миналата година можеше да се сключи брак, беше на съда, не на родителите. Никога не е имало нужда от родителско разрешение, а само в процеса пред съда родителите се "изслушваха".
Сега изобщо не може да се сключи брак преди навършване на 18.
П.П. Сега видях, че Аида го е написала вече.

Pamela 09 ние правим някои неща заедно. Аз затова нямам време да изляза за час с приятелка, когато не съм на работа гледам да й обърна внимание и да я предумам да направим нещо заедно, различно от устройствата. Като тя не ги оставя веднага като се прибера, а един час я убеждавам и тя ми отговаря "Ей сега. Още малко". После влиза в тоалетната, естествено с телефона и стои по един час. Много неща харесваше като малка - и на Арт ателие се беше записала сама, на плуване ходеше, караше зимни, летни кънки, скейтборд, на летни занимания в библиотеката, читалището, излизаше с деца и изведнъж изгуби интерес към всичко. Всяко ново нещо бързо й омръзва, дори да я предумам да го пробва с мен, без мен не иска.                        Miss Kaprisse психолога с който работеше дъщеря ми, след всяка среща искаше да разговаря и с мен. Говорили сме и над час по телефона, случвало се е операторите да ни разпадат и пак да го набера. Освен, че ми обясняваше докъде са стигнали ми даваше и съвети как да се държа с нея, които съм спазвала. От 6 месеца не се е чувала с него, сега беше склонна, проверих има свободни часове следващата седмица. Като я попитах съгласна ли е каза, че ще помисли до довечера като се прибера от работа. Стискайте палци да се навие, знам, че психолога не е панацея, но все от някъде трябва да започнем.                                            И последно, защото все пак темата е за оставяне на деца над определена възраст сами, вчера се прибрахме от почивка. Половината дни бяхме в студио в жилищна кооперация, другата половина в хотелче. Понеже ставам рано, всяка сутрин пиех кафе навън, докато спи. Изрично я питах ще я е страх ли, тя каза не и наистина като се приберях спеше или беше будна и спокойна. Тази сутрин като станах за работа, стана 15 минути след мен, докато бях в кухнята и каза, че ще я е страх да спи повече, като знае, че отивам на работа и остава сама. Не я е страх от апартамента явно, като отиде да спи у дядо си в същия град, пак я е страх.       Детето ми никога не ми е било пречка. Лишавам се в момента от лично време, заради нея и не ми тежи. Но не искам да се лишавам от професионална реализация, защото е момиче, не искам да й дам вреден пример, че след като роди една жена няма право на личностно развитие. Защото моя татко постоянно ми повтаряше като малка, че съм умна, способна и мога да постигна всичко, което искам, моя мъж винаги ме е подкрепял да се развивам професионално и на моменти е гледал детето повече от мен и не искам дъщеря ми да попадне на поредния селски бек с разбирания, че мястото на жената е до печката, а такива за съжаление ги има и в наши дни достатъчно.