Любители на котки - Тема 198

  • 26 562
  • 744
  •   1
Отговори
# 435
  • Между гори и планини
  • Мнения: 12 289
Ако имаш нужда, споделяй, нека ти олекне мъката.

Бавно и методично, Клео става приятелка с Чери. Все още ѝ хъска, ако отиде при него докато му давам храна. В останалото време или не я отразява, или леко перва с лапа. Вечер тя е особено игрива и неговото сърчице трепва. Толкова е безстрашна, че си позволи да играе с опашка на големия, черен котарак. За момента се очертава, с игривият си и добър нрав, да е любимката на всички.



# 436
  • Мнения: 4 778
Като заек е!:blush:

# 437
  • Мнения: 3 232
Мнооого е сладка Клео! Баткото определено е заинтригуван от това весело мъниче.😍

# 438
  • Между гори и планини
  • Мнения: 12 289
Толкова е смела, че ме изумява. Не ѝ пречи, че понякога ѝ хъскат. Памук който по принцип си облизва паничката и не само неговата, ѝ остави половината си храна, защото тя отива, бута се... Надявам се, че няма да ѝ се отразява зле че дояжда храната на големите. Опитвам се да давам отделно на нея храна за бебета, но тя ходи и при тях. В нас почти няма врати, всичко е преходно като стара селска къща и няма как да я спра.

# 439
  • Мнения: 666
Cuckoo , направила си най-доброто , което е могло да се направи ! Съжалявам за загубата ти ! Съжалявам и за всички други , които са загубили своите пухчета , особено за тези , които са преживели това наскоро !

Относно приспиването на страдащите животинки ...... това вероятно може да го разбере само някой ,на когото  се е наложило да го направи ! От моя гледна точка- съжалявам ,че аз нямах този шанс с моя Одисей !
Беше ужасна и дъъълга агония до последния му миг - така се стекоха всички обстоятелства , че трябваше да премине през това , както и ние за съжаление !
За да не се чудите - не беше болест като болест . Внезапно прояви странни симптоми и след три дни безброй изследвания , лекарства , системи , нощно будуване , борба никой не знаеше какво му е всъщност . Последно в "Син кръст" решиха ,че няма какво друго да е , освен натравяне . Поисках аутопсия - не можеше да го оставя така , не можеше да не знам причината , чудех се дали съм виновна , дали не съм или съм направила нещо за да го постигне тази съдба ! Рак на панкреаса - смазващо жестоко ! Случи се в началото на август тази година .Още не мога да се съвзема !

Одисей беше изумително божие създание , един на милион и не защото беше наш ,просто си беше такъв .

# 440
  • Мнения: 1 803
Oska, съжалявам за Одисей! Да почива в мир!

# 441
  • Мнения: 24 431
Много съжалявам. Cry
Вече не го боли.
Лошо ми става като виждам, че има толкова много коментари.

Одисей... И него не го боли вече.
Всички са там...горе...
Един ден ще видя отново Топи, сигурна съм.

# 442
  • София
  • Мнения: 3 987
Много тъжно! 😿
За няколко дни загубихме няколко котета в темата... (дори не мога да си представя какво им е на мамите им).
Сладките малчовци (новите попълнения) са светъл лъч тук!

# 443
  • Между гори и планини
  • Мнения: 12 289
Оска, съжалявам за загубата ти и че сте преживели последните му мъчителни мигове. За съжаление агония трудно се забравя... С времето избледнява.
Преди 5 години в агония за 24 часа си отиде Биби, а аз бях в истерия. За да мога отново да погледна тази част на двора, където се случи, посадих няколко рози. Едната е нейната. Два месеца ревах почти денонощно и накрая мъжът ми се появи с Точка в ръце. Тя не може да я замени, но запълни до някъде празнината в сърцето ми.
За това когато видях, че Кети си отива, се реших. Не можех да преживея това отново. И тя да го изстрада.
Нека почиват в мир милите ни душички 😞❤️

# 444
  • Мнения: 8 651
Натъжих се... Милите котета...
Cuckoo, oska, прегръдки от мен. Знам какво е да загубиш домашен любимец, да вземеш най-трудното решение...
Да почиват в мир миличките.

# 445
  • Мнения: 166
Много се притесних. Мока все още изхвърля бели червейчета като ходи по голяма нужда.
Онзи ден изчистих едно аки с бяло вътре, но реших, че е от едната й консерва, която беше с бяла консистенция - съдържаше ориз. Сега обаче видях, че наистина са едни бели червейчета. Това много ме притесни, защото преди две седмици доктора й даде бяла течност в една спринцовка. Даде ми и две спринцовки за вкъщи да й дам направо в устата. Тогава оглеждах и не бях видяла нищо. Защо чак сега е почнала да ги изхвърля? Или продължава да ги изхвърля, а аз не съм забелязала?

Мислех тази седмица да я водя за първа ваксина, но ако още има паразити, може би не е добра идея. Дали могат да отидат тези паразити при Арти, другия котак? Или при нас, двата човека вкъщи?

Дали тази бяла течност не е най-ефикасното нещо, или да не е успяла да пребори точно този вид паразит? Има ли изобщо други алтернативи за котенца на нейната възраст? Сигурно е около 1.200кг вече.

Притеснено ми е. Напоследък съм супер нащрек за всякакви "симптоми" при тях двамата. Арти е шотландско клепоухо и постоянно го дебна дали не го боли някоя става или хрущял, дали куца, дали върви странно, дали се движи добре. Всеки ден последните дни и двамата ги проверявам за сухи петна, да не би да се окаже, че все пак има гъбички. Мока понякога мяука без глас, а като я взехме хрипаше гърлено, да не би да не се е излекувала напълно? Сега пък тези паразити в акото й... Нещо мен ли ме гонят лудите, или просто след прибирането на коте от улицата е нормално да има период на оздравяване и адаптация... 😵

# 446
  • Между гори и планини
  • Мнения: 12 289
Щом изхвърля, може да да мъртви. Но все пак добра хигиена и миене на ръце, постоянно.
Памук като бебе имаше глисти. Месец след като го прибрахме изведнъж спря да яде и само се гушкаше да спи. На втория ден ги повърна и се усетих. Преди година пак така - един сънлив стана, и мяукаше жално, не ядеше. Накрая пак повърна. Моите ходят по дворовете за нужда и няма как да гледам. С едно накапване срещу паразити обикновено се оправят и то много бързо. Чери пък преди няколко години започна да има трети клепач на едното око, направо мислех, че трябва операция. Обадих се на вета и веднага ми каза - паразити. И той с едно капане на капки срещу вътрешни и външни паразити се оправи. Скоро не съм им слагала капки, а Точка яде всичко което хване. Та ще ги капя. И за тяхно и наше добро. Клео само е дребосък, но нея ще я претегля и ще ѝ купя хапче.
Дано бързо се оправите

# 447
  • Мнения: 12 961
Доня, всичките ти котки ваксинирани ли са?
Дали тази бяла течност не е най-ефикасното нещо, или да не е успяла да пребори точно този вид паразит? Има ли изобщо други алтернативи за котенца на нейната възраст? Сигурно е около 1.200кг вече.
Правилно. Не е ефикасна пастата. Има алтернативи, разбира се - комбинирани пипети за < 2,5 кг има. Таблетките също могат да се делят според килограмите. Например, Празимек Ц половинка можеш да дадеш.

Последна редакция: пн, 16 сеп 2024, 01:54 от amy_nka

# 448
  • Мнения: 166
С какво ги капеш? Когато взехме Мока от улицата, веднага взех на Арти Нексгард Комбо за вътрешно и външно обезпаразитяване. Мока не е ли още малка за такова? (На около 3мес. и малко над килограм) Може би ще я заведа още утре да видя доктора какво ще препоръча.

Редакция: amy_nka, благодаря за предложенията. Значи по-скоро ще мина да й взема лекарството. Мислиш ли, че е по-добре първо да се отървем от паразитите и тогава чак да я ваксинираме?


Сега прочетох и за звездичките в темата. Добре разбирам болката на всички. Приспиването на животинка е страшно трудно решение за взимане. В началото на 2024 с родителите ми взехме решението да приспим семейното ни кученце. Беше на почти 15г и през последните месеци от живота си вече не беше себе си. Сърцето ми се късаше да я гледам... Не искам да влизам в детайли, защото веднага ми се доплаква. Това всъщност е първата животинка, която пряко загубих в живота си. Решението да я заведем за последен път при ветеринар беше трудно, но знаех, че е правилно. Животинката се мъчеше. Животът й беше далеч от качествен. Не можех да приема за хуманно това да я задържаме при нас, за да удължим времето ни заедно, а нея да я боли.

Много трудно го преживях, и още го преживявам. Искрени съболезнования на всеки, загубил животинка. Боли по един особен начин. За скръбта аз вярвам, че никога не намаля - просто се научаваме да живеем с нея. И това, което прави ситуацията една идея по-лека, е да бъдем благодарни - за всички споделени моменти, за шанса да се срещнем точно с това животинче, за честта точно ние да бъдем точно техните стопани, за всички моменти на смях, за безусловната обич. Обичта не приключва със смъртта. Винаги може да бъде усетена със сърцето. ♥

Последна редакция: пн, 16 сеп 2024, 02:05 от Barbara_Millicent

# 449
  • Между гори и планини
  • Мнения: 12 289
Да, всички са ваксинирани и с паспорти.
Капя с това, но само големите котки
https://www.zoovet-pharma.com/produkt/nexgard-combo-spot-on-pipe … a-kutia-3-pipeti/
Когато имаме бебета, според килограмите ( грамажа) ветеринаря дава хапче, което понякога деля на 2 или 3. Него го стривам и смесвам с паста за изтощени животни, която се мацва на носа. Котето се дразни и я облизва. И без да се усеща, изяжда и хапчето. Знаем ги колко са хитри и как усещат. А с капките ми е много лесно, слагам на врата и толкова. Памук е като магнит за кърлежи, ей сега ще плъзнат пак. Капя ги задължително пролетта и есента.

Общи условия

Активация на акаунт