Любители на котки - Тема 198

  • 26 572
  • 744
  •   1
Отговори
# 195
  • Мнения: 854
Преди три години точно ги изкарвах на въздух и слънце бебешорите с кошарата:

# 196
  • Мнения: 24 431
Буда и Марси.Hug

# 197
  • Мнения: 948
Янита, и наша котанка е взета от двор на 2м и половина, тежеше 660гр.пълна с бълхи и глисти и течащо око. А сега  ни е една прекрасна котанка живееща в апартамент, много си я обичаме и глезим и от дворна дама се превърна в принцеса.😻❤️
 Да ти кажа за другите котенца от котилото. Едното ѝ братче го осиновиха след нас и нямат връзка какво се случва. Другото братче е вечно болно и е по - дребничко от Линка, понякога изпращам храна и за него жал ми е, а хапче против паразити или пипета не е виждало горкото, та докога ще оцелее не е ясно. Мама Маша е звездичка вече, така, че..., а уж големите имат по - голям шанс да оцелеят на вън. Хубаво е, че имате двор и ще е щастливо да излиза, но както казват всички да поотрасне, да укрепне, да получи нужните ваксини и имунитет, да е здравичко пък нека  си броди из двора и опознава света.
И ще чакаме снимки да ни запознаеш с новия член на фамилията! 😉
С кака тези два дни ходихме на покупки, да се стягаме за новата учебна година и естествено и Линошката се сдоби с подарък 😂, голяма игра пада да бута топчето от горе. 😂

Я как интересно пада! 😂

# 198
  • Мнения: 6 593
lusia, искам да съм ви котка и да имам Линошмобил Heart Eyes

# 199
  • Мнения: 176
Група, новобранка съм с животинката ми. Та, я ме светнете, за кастрация и изследвания, включително хормони, колко следва да струва? От провинцията съм. Просто да си сверя часовника, искат ми плюс минус 450 лв.

# 200
  • Мнения: 12 961

Продължавам да се стряскам от лай на кучета и ми се причува гласа на Лъки под прозореца. Pensive Лъки си замина със сълза на окото, кадрите не ми излизат от главата... Голям зор видяхме, докато намерим вчера как и къде да я погребем с детето... Pensive
Днешния дъжд и гръмотевици бяха в чест на невинната ми душичка Лъки... Без време се случи това. 13 години щастлив живот заедно, от бебе сме я отгледали с майка ѝ. Лъки беше последното живо дете от първото ми някога котило. Заради тях останах да живея в България и не съжалявам нито ден за решението си. Лъки беше пъргава като лисичка, за годините си, и не обичаше да ходи надалече и на нас не даваше да излизаме извън радиуса. Стоеше си кротко под прозореца. Обичаше да ми говори, да ме посреща. Беше най-добра приятелка на Джеми. Ние живеем в апартамент, на първи етаж. Лъки и сестричките ѝ бяха обучени от майка им да излизат навън от малки. Докато се подготвях психически, че това ще ми е втората голяма раздяла след Джеминка, че ще е бавна раздяла, че бъбреците ѝ ще откажат някой ден, защото е с ХБН, но че дотогава ще сме заедно, беше нелепо да ми я отнемат изведнъж "чужди ръце" по такъв жесток начин. Жестока смърт не заслужаваше моята Лъки. Толкова добра, грижовна и умна, обичана и уважавана от всички...
Искам да търся вина и възмездие и не знам как, от кого...

# 201
  • София
  • Мнения: 35 929
Разплаках се, amy_nka. Много, много мъчно ми стана за душичката. Дано да е станало бързо Cry

# 202
  • Мнения: 22 565
amy_nka...

Много съжалявам наистина.

# 203
  • Мнения: 5 028
Точно си мислех как не е могло да избяга котето - по-пъргави са от кучетата и по-ловки. Но в разказа намирам обяснение - възрастта. Това е попречило да се изкатери на недостъпно място. Аминка, от опит знаеш, че всички, преминали чертата на живота, остават с нас. Понякога им говорим, друг път чуваме сякаш гласа им....Не помня чие интервю беше (на популярна личност) - на въпроса "какво мислите за живота след смъртта", той отговори - "че на онези, които са ме обичали, ще им е много трудно". Та трудното е за нас. Лъки не страда, не я боли нищо, дори лаят на кучета не я стряска. Прегръщам те! Бъди силна!

# 204
  • Между гори и планини
  • Мнения: 12 289
По повод приспиването на Кети, една приятелка ме успокоява, че ще се прероди и отново ще се върне при мен. Така тя си е познала починало коте. Ще чакам и Биби и Кети, две разкошни, умни, прекрасни души. Дотогава ше са заедно отвъд дъгата.
Не знам дали въобще в момента ми се иска да осиновим коте. Много ги обичам, но сякаш сърцето ми има нужда от почивка след този стрес.

# 205
  • София
  • Мнения: 40 958
По повод приспиването на Кети, една приятелка ме успокоява, че ще се прероди и отново ще се върне при мен.
Имах котарак когато бях студентка, Спас (осиновихме го на 1г). Падна от 8мия етаж.
Хари ме намери почти 10г по-късно. Имаше магазинче за сребро в една от къщите в квартала. С дъщеря ми след ясла минавахме почти всеки ден. И я попитаха един ден дали иска коте. Тя естествено каза "да". Разбрахме се с хората да мина след празниците (нова година).
Взехме го на Ивановден. Предната нощ сънувах старият си котарак. Тръгнах към хората и сама си казвам "едва ли ще имат коте като Спас". Първо ми показаха едно рижо тигърче. После изнесоха Хари... и беше любов от пръв поглед.
Страшно приличаше на Спас. Синът ми разгледа преди години стари черно бели снимки на Спас и ме е пита кога съм снимала Хари.

Ще се намерите!

# 206
  • Между гори и планини
  • Мнения: 12 289
,AnMary, настръхнах от историята ти... Още повече, че и приятелката ми каза, че и при нея е ста след 10 години...

# 207
  • Мнения: 166
Здравейте, преди около 2 седмици прибрах едно коте от улицата. За момента се разбира много добре с големия котарак (1г. и половина), мина си обезпаразитяването, предстои и ваксина. Вчера докато я галех ми направи впечатление нещо твърдо в козината ѝ. Помислих, че нещо е засъхнало в нея и разрових космите да видя какво е. Това, което видях, е твърдо и сравнително кръгло. Прилича на коричка от зараснала рана. Върху нея има козина. Не е зачервено или подуто. За двете седмици, в които е вкъщи, много съм я гушкала и галела и за пръв път вчера напипах това твърдо място. Чудя се на какво може да се дължи и дали да ходя на ветеринар. Котето се храни и изхожда нормално. Няма други такива корички другаде по тялото. Някой има ли идея какво може да бъде? Изчетох неща из интернет, от страшни диагнози до уверения да не се притесняваме и че това е нормално.
Всякакви съвети са добре дошли.
Прилагам и снимка, надявам се се вижда добре.

# 208
  • Между гори и планини
  • Мнения: 12 289
99% съм сигурна, че са гъбички. Идете на ветеринар, да вземат проба и дадат лекарство.
Преди години от ветеринарен стационар прибрах Кети с такива петна по гърба. И го излекувах. Неприятното е, че тези гъби ходят и по хората. Но при здрава имунна система, е малко вероятно.

# 209
  • Мнения: 8 651
amy_nka , много съжалявам... Прегръдки от мен. Sad

Общи условия

Активация на акаунт