Психично здраве за моя син.

Супер. А ти какво предлагаш?
Без да се нацелят лекарствата и дозите няма да стане.

Мили човече, оставил си го, оставил си. Най- вероятно е било от безизходица. Минали са 27г, успял си малко или много. Върни се, и се погрижи, като родител, какъвто не си бил. Дай си шанс, дай му шанс, да живее нормално.

От разстояние нищо не можете да направите. Нужно е да е се лекува под постоянно наблюдение от психиатър, в болница, докато се намерят подходящи лекарства и дадат ефект.
Колко ще отнеме зависи от състоянието и как понася лекарствата. Може и да е доста кратко (от опита, който имам с близки).

След това е нужна помощ от близки хора ежедневно, за да не си прекъсне лечението и евентуално да започне да се връща към нормалния си живот.

Така е.... И като се нацелят, те в един момент спират да ги взимат.... Нищо и никой не е в състояние да накара болен човек да осъзнае и да си вземе хапчетата... Тези които го осъзнават, не знам как го правят - не ги спират... Често обаче, пият до едно време, решават, че са добре и пак се влошават... И, в клиниките вече не приемат хора с проблем, да помогнат пак да започнат да си взимат хапчетат, а казват не е опасен, да си ходи... Да, ама не... Не е опасен, но е деградивен за себе си и близките си... Т,е опасен...
Вчера ни върнаха от клиниката... Отиваме за 3 път, през годините... Казаха, този път, трябва да се разпише и съгласи да се приеме, пациента, не близките... Как едно дете или човек, който не е наред, ще му се дава глас, да се подпише и думата, дали иска... Та, нали ние  с полиция сме го завели там?!
Те ни изпращат, за пореден път да стигне дъното, да загуби работата си и да отидем оскубани и тотално неадекватни... И, отново без партньор в живота... Системата ни не работи... В самата клиника са настанени улични алкохолици и проститутки, които са алкохолизирани и дрогирани, и търсят къде да спят и естествено се разписват, а наистина болни хора, се връщат... Естествено, че нашия болен не признава, че е такъв и не се разписва и не дава дума да става... Ние отиваме и с придружител, защото вътре е вакханалия - пияници, проститутки, на отключени врати, и тотални откачалки...
Потресена съм! Не искам да плащам данъци за тези, които настаняват там! Давам ги, за моите близки и объркани, инвалидизирани, читави хора....!!!!

Ако е така,както казвате,тъжна работа. Обърнете се към някой център за работа с такива хора,вярвам,че ще свършат повече. И ще го мотивират да си пие лекарствата с по-голям успех. Има такива НПО,потърсете.

Грижата и условията в българските психиатрии са толкова „добри“, че някои от техните пациенти завеждат и печелят дела за преживяното там. В статия относно доклад на Комитета за предотвратяване на изтезанията към Съвета на Европа от 2023-та година се казва, че продължава малтретирането, вързването на пациенти, липсата на терапия и недостига на персонал в държавните психиатрии и се подчертава, че там липсва нещо, което да се доближава до съвременните психосоциални лечения.

Насилственото вкарване на възрастен син или дъщеря в (българска) психиатрия за мен е форма на садизъм. Това няма да направи нищо друго освен да провокира омраза – омраза към родителите и към самото общество, че те лишават въпросния ЧОВЕК от автономия и медикаментозно го тормозят. Знам, че не е рядкост в България да се дават грешни психиатрични диагнози, така че е възможно поставената диагноза да е грешна. А що се отнася до психиатричните медикаментите – те не лекуват аномалия в мозъка и имат един куп странични ефекти, макар че се изписват масово като бонбони за гърло.

Мисля, че съществена част от проблема в темата е нехуманния авторитарен манталитет на някои родители, които не могат или не желаят да приемат, че техните деца мислят по различен начин и това само по себе си създава токсична атмосфера.

Мисля, че не сте имали досег до психично болен човек... Различният човек е далече от болния, който си говори сам, деградира, десоциализира, стои на студено, тъмно, влошава хигиената си, не използва нищо от съвремените технологии и свят - тв, телефон, хладилник, пералня, сапун, веро, прах - всеки има свои странности... Гледа на близките , като на чужди хора, драстично отслабва, празен поглед - деградира, напълно различен човек, от това което е бил... Губи работа, губи семейтсото си, защото нормален човек не може да съжителства с такова подобие на личност... Личността изчезва!
А, за начините на лечение, подходите, какво да кажем... Ние сами не може да се справим с това, затова винаги има забавяне в лечението... Но, няма друг път, освен психиатрична клиника... Иначе, болният си ОТИВА!

Пиша тук, ако някой е открил истина в по-добър подход за ЛЕЧЕНИЕ на болен човек. Скоро някой спомена за частна психичатрична клиника във Варна...

Приемаме съвет и пример за усмешно лечение, добри лекари - диагностици и лечители и каквото и да е от полза....

Deona, в Пазарджик е лежала моя близка преди години, не знам как се казва клиниката, помня на ул,,Болнична''. Адекватни лекари и лечение, до ден днешен е добре, пие си лекарствата. Изобщо не е имало такива страхотии, каквито описвате, не знам къде е това, но е страшно. Как ще оставите човека в такава обстановка?

Личи се, че не сте се сблъсквали с хора със сериозни психиатрични проблеми. Хубаво е да се запознаете отблизо какво се случва с болните хора преди да правите такива изказвания.

Например когато един човек, който има шизофрения, реши да си спре лекарствата и загуби всякаква връзка с реалността.

В държавните психиатрии се случва смърт и деградация при пациентите – това е констатация на обширна статия на Свободна Европа по темата. В нея се споменава, че за пет години са документирани над 2800 случая на вързване на пациенти в тези болнични заведения.

Що се отнася до хората с шизофрения се сещам за брилянтния математик Джон Наш, по чийто живот е създаден филмът „Красив ум“. В статия за неговото заболяване се споменава, че той е имал подкрепяща социална среда и това явно е помогнало за да се възстанови – той самият казва че не медикаментите, а стареенето са подобрили състоянието му.

Здравейте, имам мнг.близък човек с психично заболяване, та от опит:  В Бг има прекрасни психиатри, но липсва държавна подкрепа и помощ за болните, липсва финансиране, психиатричните болници са в окаяно състояние, стабилизират болния и бързат да го изпишат. Предават го на близките му, а те не са подготвени да живеят с такъв човек. Ако се пропусне приема на 1 хапче или той приеме алкохол, то се връща в първоначалното си състояние и става омагьосан кръг. А хапчетата, когато се уцели правилната комбинация,  се пият доживот. Затова, ако имате възможност, най-добре го лекувайте в чужбина. Имам познат в Англия и там системата е съвсем различна, подкрепяща, интегрираща болните. Същият вече има собствено семейство. Тук в Бг, ако отиде в дом- умира и е под риск да му навредят други болни. Моят билзък беше окраден в болницата, където е лежал над 10 пъти, единият път се озова в кома след побой от друг пациент. Вечер има 1 дежурен лекар и 1 сестра на над 50 болни, които се заключват в кабинета си от страх и не излизат до сутринта.Болните се саморазправят, а има и мнг. тежко болни, вкарани за убийства и т.н. Разделени са само на мъже и жени.Та, ако все пак решите да се погрижете за него в България: Първо трябва да се прегледа от психиатър. Може да се опитате да го излъжете, че ще преглеждат Вас или че отивате на терапевт за връзката помежду Ви. Когато вече имате диагноза и предписано лечение- стриктен контрол и спазване да пие хапчетата и да не употребява алкохол. Това означава винаги да е под наблюдение. Едва ли възрастната баба би се справила с това. Ако не стане по този начин тр. да се заведе дело чрез подаване на жалба в Районна прокуратура по местоживеенето му по лична карта за поставяне под настойничество и избор на настойник. Делото минава бързо, обикновено с 1 -2 заседания, в които се разпитва той и негови близки или съседи, назначава се психиатрична експертиза или се представят медицински документи за заболяването. Поставя се под настойничество само, ако се докаже по делото, че е опасен за себе си или за другите, т.е за обществото. Когато е под настойничество е по лесно за уреждане на делата му.

Детето е зарязано от Вас като малко.
Сега отдалече трудно бихте направили нещо смислено.