Кристалните и индигови деца

  • 100 528
  • 880
  •   1
Отговори
# 60
  • Мнения: 1 043
Интересно е ,
но и логично всеки да разпозное в тях своето дете по метода нашето гардже е славейче.

аз незнам само какво лошо има в това всеки да види в собственото си дете едно такова малко чудо ?

# 61
  • Мнения: 718
и аз ще следя........

# 62
  • Мнения: 678
записвам се да следя темата Peace

# 63
  • София
  • Мнения: 6 259
Да, звучи интересно! Както всяко по-различно нещо, естествено буди и недоверие.
Но ми е чудно защо примерно ваксините и антибиотиците могат да се окажат вредни за тях? Те са различни не само емоционално, интелектуално, психологически и т.н, но и физически ли?

# 64
  • Мнения: 1 555
Мойте поздравления за темата ! Образованието ми е свързано с деца и съм запозната горе-долу с тяхната психика, но разликата от кристалните и индиговите деца и дечицата аутисти е много малка, защото както авторката е споменала, децата биват пречупени и затова се затварят в себе си  и живеят в свой свят  / един от първите признаци на аутизма/. Но поради причината че повечето специалисти се осланят на дебелите книги, а не се вглеждат в детето, не могат да разберат знаците, които им дава то, и го щамповат - аутист, ненормален, или просто различен  !!!
Още веднъж казвам, темата е страхотна, много отдавна не съм чела тема с такова удоволствие !!!

# 65
  • Мнения: 163
Incandescent  , много ми допадаш! Имаме сходно виждане, тези книги отдавна ги търся за да ги прочета, но по някакеи причини все не стигаха до мен. Моля те, дай линкове.
hrandi   Hug и аз съм на мнение, че неспособността ни да общуваме с децата си ги превръща в "ненормални" и отхвърлени самотници.
Хубаво е повече хора да следят темата, тя не е само за "различните".
Според мен е добре и да има повече разкази като този на Azzy, така че ако някой има "история", нека да я сподели с аудиторията тук Wink
Azzy, ти си невероятна!!! Heart Eyes, моля те не спирай...разкажи ни всичко!
Gvendolin, отново овации за невероятното ти отношение към нещата и за нестихващия извор на съзидание в теб  Heart Eyes
Тези, които са на ясно, моля обяснете ми за ваксините и антибиотиците. Аз съм много против тях и ме е страх да ги слагам на детето.

Последна редакция: пт, 02 мар 2007, 15:38 от marisha77

# 66
  • В полите на Пирин планина
  • Мнения: 21 612
marisha77, благодаря за милите думи  Hug

Книгите открих в сайта: http://www.izvorite.com
Отива се на Даунлоуд от менюто в ляво и там са качените книги.

Там има и други интересни книжки, а целият сайт е забележителен.

# 67
  • София
  • Мнения: 4 051
Радвам се, че разказът ви е ви е заинтригувал   bouquet
Продължавам историята, малкия Лука отиде на училище, малко след началото на учебната година се срещах с него, /по молба на майка му, за да му помогна да се адаптира в новата среда/, след като поговорихме няколко пъти и го постепенно му помогнах да приеме новата си учителка и съученици, защото с неговите способности учебната материя му беше последния проблем. Истината е, че новата адаптация мина много по-безболезнено и лесно, отколкото когато дойде при мен, но трябва да отбележа и заслугата на децата в групата, които бяха до едно мили, внимателни, възпитани и състрадателни и проявяваха разбиране към проявите му на аутизъм, агресия и депресивни състояния, които съпътстваха първите няколко месеца в предучилищната група. Колективните игри в тези случаи имат огромно значение при всички деца, а особено при дете като Лука. Те винаги го викаха, търпяха агресията, когато загуби/аз ги успокоявах, разбира се/ и постепенно той започна да се чувства като част от детския социум /пиша всичко това, защото мисля, че ще е полезна информация/.Разбира се целият този процес съм го следила много внимателно през цялото време.
И така Лука е на училище, минават близо две години, като в първите два месеца сме контактували отблизо, след това постепенно контактите спряха.Един ден си спомних за него и се опитах да се свържа с майка му, но безуспешно, нито един от телефоните не беше актовен и се казах, че може да мина през магазина им за новите координати, но още вечерта тя ме намери, за да ми каже, че ме издирва и, че има проблем. /за това говорех, по-повод телепатията- по този повод се е случвало да знам, че се е разболял- поне 2 пъти, преди майка му да ми каже, че няма да дойде на градина/ Срещнахме се и тя ми разказа, че новият проблем е малкия брат на ЛУка- Сава, който е бил подтиснат от силната личност на брат си. С две думи, Сава копира брат си и всичките му личностни прояви и качества, отговаря, че се казва Лука, започнал е да заеква, нощно напикаване и още няколко дребни прояви на силен стрес и депресия.
Забелязала е, че когато заминава със Сава /Лука е на училище/ в момента, в който се качат на самолета и заекването, напикаването и самоименуването изчезват на секундата и се появяват пак при кацането в София.
Помоли ме за помощ, както се сещате. Разбира се се съгласих и така дойдоха и двамата- това беше мое условие, беше началото на лятната ваканция и бяха по цял ден при мен в градината и започнах да търся "ключа" от проблема.
Продължението на разказа ще направя утре, защото сега трябва да си тръгна от офиса, на вас лека вечер   bouquet

# 68
  • Мнения: 2 159
Темата ми е невероятно интересна. Винаги са ме вълнували въпроси, свързани с невидимата част от човешката личност - душата и причината някои хора да бъдат РАЗЛИЧНИ. Ще следя с интерес Peace. Благодаря на авторката на темата, както и на другите момичета, включили се с любопитна информация и линкове  bouquet

# 69
  • 2 етажа над тавана
  • Мнения: 1 844
Изчетох написаното на един дъх и със сигурност ще следя темата! Peace
Azzy , разказваш много увлекателно! Hug

# 70
  • София
  • Мнения: 1 230
Аз си задавам въпроса, от колко месечна/годишна възраст започват да се проявяват тези симптоми/качества? Да кажем Лука, въпрос към Azzy, като бебе и малко по-голяма дете, какъв е бил? Кога "индиговото" се е откроило при него? И не само при индиговите деца, а и при кристалните?

# 71
  • в центъра
  • Мнения: 450
Няма спор Azzy, че и мен ме заинтригува, чакам с нетърпение продължението Laughing

# 72
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
По принцип съм скептична към такива теми, но признавам събудихте любопитство у мен.
Разказът на Ази наистина е интересен.

Обръщате се към образованието. Като човек зает в тази област - питам, какво трябва да се направи за тези деца. не мисля, че трябва да се отделят от останалите.

Мисля, че досега не съм срещала такова дете, само с едно малко изключение, но понеже не съм много наясно - не зная дали случаят е бил такъв. Детето беше меко казано шантаво, много буйно, много разглезено. Съучениците му му се подиграваха. Не можеше да пише, казваше, че не може и да чете. Майката обясняваше, че виждал буквите различно и се обърквал. Но с компютъра се оправяше перфектно - писане и четене. Не знам какво стана с него, май го преместиха, но колегите ми бяха на мнение, че майката си въобразява, че детето й е с някакви свръх възможности и просто иска да го толерираме.

# 73
  • Мнения: 233
  Страшно ме развълнува темата, защото дава отговори на много въпроси в моя живот. Донякъде припознавам себе си и две от децата си. За първи път чувам за това, но в същото време ми е адски познато. Радвам се, че ви открих, но за сега толкова. Трябва да се спи. newsm51

# 74
  • Мнения: 7 091
Записвам се и аз за темата  Peace

Общи условия

Активация на акаунт