Кристалните и индигови деца

Zanda Ksurik, не ми се обиждай, но ти пък на мен ми приличаш баш на даскалица с казармено- диктаторски маниер. Няма да те "награкам" /Господи, откъде го извади този диалект/, но аз пък те уверявам, че мнението ми за образованието е драматично. Завърших НУП /Нач Уч педагогика/ и 3 години работих в частно училище и впечатленията ми от кадрите бяха меко казано плачевни. Срещнах еденици учителки, които изобщо имаха индивидуален подход към децата, едно на ръка и второ- никой не отрича нуждата от възпитание и дисциплина и никой не проповядва анархия, но ако си си направила труда да прочетеш разказа, които споделих по повод едно дете, ще разбереш, че ако беше попаднал на някой като теб, щеше да бъде смазан и пречупен, защото даскалици като теб никога нямаше да си направят труда да забележат изобщо, че хлапето е нещо по-различно от невъзпитан грубиян, които раздава шамари и ритници без предупреждение, глезльо или каквото и да е там.
И позволи ми да ти кажа, че независимо от възрастта ми тогава, децата от групата ми бяха като войници- дисциплината и реда беше като в казарма, а бившите ми колежки се чудеха и маеха как аджеба го постигам- ама отговорът е прост- с любов! Слушаха ме повече от родителите си, ама по простата причина, че ме обичаха, а не от страх! А основният проблем на съвременната даскалица е липсата на любов към децата, защото тая работа без любов не се работи и аз до ден днешен не спирам да се чудя, защо аджеба ако се появи някоя свестна дама в даскалската среда, особено ако е младичка и малко по-симпатична бива веднага изядена с парцалките.- /чакам Лили и още някоя младичка учителка да сподели адекватно мение с днешна дата, но се съмнявам да ме опровергае/
И накрая повярвай ми бях отвратена от злобата и завистта на колежките ми, / бях на 22, модел и доста висок жизнен стандарт/ а в моят спомен учителите ми са се радвали на изключителна обич и уважение, но пак не спирам да се питам как с тази злоба се работи тази професия. Това беше и една от причините да напусна.
Но не се чуди много- веднага ще ти отговоря- при децата, драга нещата са прости- даваш любов, получаваш любов, а после всичко друго.
Милички, още веднъж благодаря за интереса  

Появи се един трезвомислещ човек в абсурдната ви темичка  и как го захапахте само. С голямо съжаление виждам и, че доста сте напреднали, дискусията вече не е просто смешна а донякъде плашеща. С още по-голямо съжаление забелязвам и присъствието тук на смятани от мен за доста интелигентни момичета.

минзухар и Zandra Ksurik, молете се Бог да не ви изпрати такова дете. Защото е адски трудно и болно да гледаш колко е различно и да се опитваш да му помогнеш с всички средства, за да бъде като другите. Вече споменах, че съм майка на такова дете. Преминахме през какви ли не диагнози - генерализирано разстройство на развитие, аутизъм, хиперактивност и дефицит на концентрация, хиперактивност с изоставане на говорното развитие, хиперкинетичен синдром. Това май ни е последната диагноза.
А съм инженер химик, след месец ще защитавам докторат по органична химия. Мъжът ми е компютърен специалист и икономист, изключително трезво мислещ човек с прекрасно възпитание. Нашата Мария никога не е била разглезвана, даже, напротив, сега съжалявам, че съм се държала с нея прекалено строго. Но за съжаление, чак преди година разбрах, че тя не е като другите. Стана вече голяма, а говора и видимо изоставаше. В същото време ми правеше впечатление феноменалната памет, която има. Запомняше песни и стихотворения от първото слушане. Не разбираше текста, но ги възпроизвеждаше 1:1. Не говореше, но ни разбираше, изпълняваше команди (което всъщност ни подведе, че всичко е наред).
Личало си е още от бебе, някой питаше за това. Ще дам няколко примера - тя никога не е гукала, не е издавала нормалните за възрастта си звуци, не имитираше никаква дейност (примерно готвене, гладене, хранене на кукли), все неща, които всички нормални деца правят. И стискаше силно зъбки, чак скърцаха. Сякаш нервничеше. За което споменах на педиатърката, но тя каза, че си въобразявам. Обаче на 1г. показваше с пръстче на колко е години и казваше "Мими" в отговор на въпроса как се казва. От мига в, който проходи, тя не вървеше, а непрекъснато тичаше. Аз вечно я гонех. И сега е почти така. Когато навърши 2 г., направихме голям рожден ден с много деца. На една от майките веднага и направи впечатление, че всички дечица започнаха да си играят вкупом, само моята Мария се усамоти, взе си любимите книжки, разглеждаше ги и неспираше да говори на някакъв измислен език, сякаш чете. Само дето нищо не разбираш. Тогава и понятие си нямахме от проблема и даже си я записахме с видеокамера, че много и се радвахме. Спомням си как тя никога не контактуваше с други деца, а на тях тя им беше безкрайно интересна и все тичаха след нея. Имитираха я, а тя тях никога. И ние с мъжа ми бяхме толкова горди от този факт. Мислихме си, че е просто дете с характер, което няма да се влияе от чуждото мнение и поведение.
Когато тя стана 1г.3м. аз заминах с нея за Бургас (от където всъщност съм) да си довърша докторантурата. Моята майка (детска учителка по професия), беше безработна по онова време и пое грижите. През деня аз ходих в университета и се прибирах в ранния следобед. По цял ден тя тичаше от стая в стая, подскачаше на едно място и започна да прави странни движения с ръчичките. На обяд беше абсурд да я преспим, а вечер съм спала седнала на земята, подпряла глава на решетката на кошарата, чакайки я да заспи до 2ч. през нощта. Тогава обичаше да гледа "Планета" и рекламите по телевизора. Не можеше да говори, но познаваше певиците до една по имена, включително и целият им репертоар , дума по дума. Разбира се, без да разбира и дума от това.
Когато стана на 3г. се прибрахме отново у дома. Записахме я на детска градина с надеждата, че всичко ще се нормализира. Но не! Тя не признаваше авторитети. Учителките не бяха в състояние да и повлияят по никакъв начин, нито да се страхуваше от тях. Приемаше ги едва ли не като равни. Вниманието и се задържаше изключително трудно върху нещо. За първи път едната от учителките ми каза, че детето има някакъв проблем, тогава го нарече дефицит на внимание. Тогава се разтърсих из Гугъла по темата и за първи път се сблъсках с термина "Индигово" дете. Започна се едно ходене по психиатри, невролози, логопеди, психолози. Когато започнахме сериозна работа с нея, тя знаеше само няколко думички ( а беше на 3г. и 8м.). Първа от цялата групичка с помощта на логопеда научи цветовете, включително и нюансите. Госпожата каза, че няма дете в групата, което да разпознава толкова много цветове. Научи азбуката, познава всички букви, като сама прояви интерес към тях. Цифрите също. Сега е на 4г и 9м. и може спокойно да каже коя дума, с коя буква започва. Децата от нейната група не могат. Лелката един ден ми каза по някакъв повод: "О,нали знаеш какъв мозък е." А госпожата казва, че от цялата група, първа научава стиховете и песните. Не се чувствам щастлива от това. Искам тя да бъде едно нормално дете, да има щастливо детство. Като всички... А колко е различна, се вижда от пръв поглед. Не може да имитира, не може да подскача на един крак, или да подскача редувайки краката, не може да реже с ножичка. Изглежда малко умислена. Интересното е, че децата я обожават. Както и учителките. Лелята ни в градинката има момиченце в предучилищна възраст, което един ден ми каза:"Много обичам Мимето, най-много от всички. Тя е много интересна, а другите са скучни". Специалистите от сега са ни предупредили, че ще имаме проблеми в училище. Тя трудно се задържа на едно място, а дефицита на внимание ще и пречи да възприема материала. Затова още от сега се подготвяме за първи клас. Мога още много да разказвам, но не знам, дали не ви отегчих.

Gvendolin, бях ти изпратила отговор на твоето ЛС, но май не си го получила. Питах те, къде мога да направя такава снимка на аурата. Но ти+ си +дала отговора в темата. 

Момичета нека да не превръщаме темата в спорове, които са излишни.
Всеки има право на собствено мнение и да си предцени дали да вярва
и в какво да вярва. Нека бъдем толерантни една към друга.

На мен лично ми е много интересно това което споделяте, когато не се спори,
защото тогава се измества темата.

Очаквам още разкази от вас.

Скъпи майки! Мнението на учителката (зандра ксурик) е много остро и емоционално, но явно пък тя си е напатила от някои неща и реагира много лично! Аз, без да участвам в нейната емоция, и без да използвам нейните изрази, само ми се иска да внимавме - тези неща не са игра. Тя вероятно се плаши от гледна точка на това какви последствия могат да имат всички тези възгледи за обществото. Аз мисля, че това са неща, опасни в и личен план. Не искам да звуча дидактично, нито мога да обясня какво имам предвид, защото е твърде дълго, само смятам, че е хубаво да мислим , да мислим добре. (И Людмила Живкова е вярвала в такива неща... за Ванга знаем, Людмил във форума не е популярен, заради "сеткантски" възгледи, първо мислете за тези аури и сами преценете! ) И не казвам, че образователната система в България е супер, но пък не смятам, че няма смисъл от такава - или от система въобще!

Това Лили аз ли съм?

На предната страница имам мнение и зададох въпрос, но не получих отговор, но ще го повторя, защото наистина като учител се интересувам. Та според вас какво се изисква от един учител и въобще от цялата образователна система, защото срещам само критики към нас.

Злоба и завист сред колегите си срещам и аз и е много трудно да се прокарат нови идеи и методи на преподаване, заради което и аз си мисля да изоставя професията си или да сменям училищата, докато попадна на разбиращи колеги.

Lilqna
Лили според учителите трябва да учат на знания.
Има идиоти и в тази професиа но не искам да ги коментирам.
Според мен, натоварването на учителите с възпитателна задача не е редно.
Децата трябва да се учат в училище, а в къщи да усвояват маниер и поведение.

Пак ще призова към повече толерантност. И да не подценяване тези които не мислят, като нас,
като не мислещи изобщо.

За голямо съжаление в училищата се срещат все по-малко истински учители, което е продиктувано от начина на живот и въобще цялостното отношение на обществото спрямо тях ! Нормално е да са настроени негативно!  Но все пак не са нужни такива остри нападки, нали !?

Ужасно трудно е да се работи с едно такова дете. Казвам ви го от личния си опит. Що сълзи съм проляла... А днес разбрах от едно момченце, което е в групичката на дъщеря ми, че едната госпожа я бие, защото не заспивала на обяд и не искала да яде. От известно време и моето момиченце се опитваше да ми обясни, че госпожата я бие, защото не иска да спи. Но тя все още не говори добре, и аз не вярвах (въпросната учителка не спира да ми повтаря колко много я обича). Притесних се и тази вечер се обадих на още две майки, чиито дечица са в нашата групичка. За съжаление всички разказаха едно и също. Казаха, че като я набие, Мими започвала да плаче и после заспивала. Попитах Мими: "Когато госпожата те удря ти какво правиш?" Тя ми отговори: "Плачеш" (тя все още говори във 2-ро лице за себе си). "А защо те бие" - питам я пак аз. Отговор:"Защото не спиш." Останах потресена. Същата тази госпожа никога през живота си не беше чувала за аутизъм . Понеже една от първите ни диагнози беше тази, аз ги предупредих и трите за проблема (двете учителки и лелката). После започна да миговори, че детето било разглезено и инато. Да, ама не. Детето е с проблем. И естествено, че е грижа на семейството да възпитава и да се бори с проблема. От учителите се иска само разбиране и обич, нищо друго. Ако трябва да опресняват знанията си, такива деца за жалост са все по-често явление. Не е трудно да се намери информация за хиперактивността и дефицита на внимание, за аутизма, за различните. Нужна е повече толерантност. Дъщеря ми се води инвалид. Аз получавам помощи от държавата за нея на база на лекарско мнение (епикриза). Нужно ли е сега да ходя в градинката и да размятам под носа и епикризата , за да повярва, че детето не може да заспи, защото е хиперактивно, болно или както щете там го наречете. Тя не е виновна, че не може да заспи. На градинка им я изпращам не с 1, а с 2 успокоителни таблетки, само и само да им е по-лесно. Същата тази госпожа един път се опита да ми каже, че когато детето не заспива на обяд, едва ли не трябва да ми звънне да дойда да сия прибера. А по закон в нормална детска градина могат да учат в групичка най-много по 2 проблемни деца. Мими е само тя. Психиатрите са на мнение, че детето интелектуално се развива с възрастта си, ако и да изостава в говора и за нея било по-добре тя да си бъде в обикновена детска градина.

мари анка, това, което пишеш, е много страшно. Наистина ли дъщеря ти не може без лекарства? Заради нея или заради околните е това?

Мари_анка, това, че учителката си е позволила да бие детенцето, е направо чудовищно. Как поне малко рабиране и толерантност няма за болните деца. Плаче ми се!!!
Не оставяй ненаказана постъпката й!

тити, Мими е на успокоителни от около 2 м. Невроложката каза, че са най-добрите и не се превиква към тях. Но ще и помогнат малко да се успокои (защото непрекъснато е в движение, не спира да тича и скача, което ужасно пречи да се работи с нея), за да възприеме по-бързо речта. Няма да са за постоянно. Но освен, че подобриха малко съня и, друг ефект не виждам. В смисъл, все такава хиперактивна си е.
Небесна, определено не мисля да оставя нещата така и ще се боря за правата на детето си, защото то няма вина, че Бог го е създал такова. Даже мисля да и занеса малко образователна литература по въпроса + епикризата. Нямам намерение да правя скандал, но ако с нея не се разберем, ще стигна до директорката, ако трябва и до по-висока инстанция.

Мари_анка, потресена съм от разказа ти за отношението на учителката . Чувала съм за учителки, които бият децата, но да си призная, не можех да го повярвам . Тази учителка заслужава уволнение и аз искрено се надявам да си получи заслуженото.
На онези, които влязоха в темата с цел да зародят спор, ще кажа, че абсолютно всеки има право на мнение, различно от това на авторката на темата  . Все пак е редно да уважат темата, както и потребителите, които вземат отношение по нея и да не подклаждат ненужни спорове. Пак казвам, всеки има своя истина, всеки има право да избира в какво да вярва. Ако не вярвате в тези неща и те ви дразнят, просто не влизайте в темата и не четете

Интересна ми е темата.
Записвам се да я следя.