Номер 1 е жена, в момента на 35 г. Образована, със самочувствие до небето, контактна, много амбициозна, завира се, обиграна. Но няма проблем да се къпе рядко, ако въобще. Косата мазна, направо се замазала по скалпа й, на клечки. Вечно непрана, за нея не е проблем всеки ден с една и съща дреха и така до края на седмицата. Имаше един зелен костюм - леле, четири седмици една след друга не го свали, всеки ден с него. Похвалила се на обща позната, че си го е купила по повод, явно много си го е харесвала. И понеже съм в бг-мама отдавна и знам какво ще последва - не, нямаше два или три костюма. Както и нямаше проблем да носи един и същ парцал по цяла седмица минимум. Познавам я лично от предишно работно място, все така си ходеше и явно не е проблем не само за нея, защото започна да върти мъже, да се бута в политиката, чудехме им се обоняние ли нямат, какво им е. Даже влачеше и майка си на работа и докато младата нещо дрънка, а колежките й работят и нейната работа, майката обикаля по улиците и вярна е приказката, че крушата не пада по-далеч от дървото: същата повлекана беше и тя. Наскоро я назначиха по втория начин на апетитно връзкарско местенце и сега се чудим с колегите на кого ли ще вгорчава живота с аромат, визия и претенции, гарнирани с кофти поведение и страшна посредственост. Мдааа, да им е честита новата съдийка, завалиите.
Втората личност е от мъжки пол и е от добро семейство, пак юрист. И майката (прокурор), и бащата (юрисконсулт) по време на соца богати, нормални хора по отношение на хигиена, даже майката, навремето голямо "Добрутро", свикнало да "коли и беси', от онези жени, които и боклука да изхвърлят пак ще са с новите дрехи и на положение. Обаче синчето галено до степен на всичко да разчита на тях, включително и за банята. И сега, двадесет години след смъртта на родителите, синчето е във вид на клошар. Кантората последно я е мил бащата, който идваше след пенсионирането си да помага на сина си, и обзавеждането е не само в прах, то е обвито в паяжини и не е виждало почистване никога. То е същото, което баща му му е дал навремето още и говорим за типичните соц мебели. Доскоро даже пишеща машина ползваше. За сина това не е проблем, идва на работа покапан с какво ли не и по петната можеш да познаеш какво е ял предния ден. Ходи с обикновени чехли за баня, от които стърчат огромни нокти, които са почернели от мръсотия, също като петите му, идвал е и с пижама, запасана до ушите. Истината е, че човекът е изключително нехигиеничен, но не е психично болен. Много хитър и комбинативен. Мирише ужасно и лично на мен не ми е приятно да е близо до мен, и не е въпрос за нямане на средства и условия, в което съм сигурна по причини, които не искам да споменавам във форум. Не вижда причина да се мие и къпе, да се пере, да не срами детето си поне, да чисти около себе си, нещо да поднови.
Третият и на мен като на Елора ми е роднина. Образован, успешен, ерудит. Но немит и абсолютно отказващ да се промени. Много ми беше неудобно когато ми идваше на гости и трябваше пред мъжа ми да го убеждавам и моля да влезе в банята. Толкова пасивно-агресивен и експресивен, че нямам думи, но ако го слушаш той не мирише и аристократ като него няма нужда от поучения. Чист е, защото не е потен и няма петна по дрехите. А че има естествена мазнина, съотвено миризма, неизмивана с месеци, че е пътувал с влак и се усеща, че не си е сменял дрехите - няма значение. Само довода на другите нехигиенични и миризливи, неусещащи това хора, който бива изтъкван в темата ("Вредно е за организма"), не ми е сервирал. Последния път, когато пренощува у дома, се наложи не само да пера чаршафи и завивки, а и протектор за матрак, както и да почиствам самия матрак. Накрая го наръсих (матрака) и с няколко пакетчета сода , защото ароматът се усещаше още в стаята и така няколко седмици. Резултатът в дългосрочен план е, че от тогава не е идвал у дома, а в краткосрочен - след като си тръгна, детето ми, на 5г. тогава, се похвали, че Х си е тръгнал, а мама ръсила отрова по леглото. За отрова взело содата детето

И още има, но смятам, че достатъчно ви погнусих. Аз специално никога не съм можела да дам предимство на директността пред такта и да кажа "право, куме, в очи" на някого, че мирише. Истината е, че дори и да можех, има хора, които с поведението си заслужават да си замълчиш, а те да си останат за посмешище. Защото, ще се съгласите, не всеки заслужава доброто ни отношение и съвет, не всеки ще го оцени, а тези, които са ни приятели, са същите като нас - с нормални хигиенни навици, и това си личи.