Баща на 50

.

Това удебеленото изобщо не е задължително. Аз като дете се чувствах много по-добре в компанията на баба и дядо. Родителите (и особено баща ми) бяха излишно строги, държаха се студено и дистанцирано, имаха т. нар. авторитарно поведение. В крайна сметка на никое дете не му харесва да се чувства все едно е в казарма, а не в собствения си дом. По-късно, когато пораснах като възприятия за света баща ми отново се оказа на светлинни години от моите разбирания, за разлика от баба ми, която обожавах и винаги се разбирахме даже с поглед. Няма да е преувеличено ако кажа, че винаги съм обичала нея повече от родителите ми, и особено от баща ми.

Това за бабите и дядовците пак не е общовалидно.
Там правила няма? - Точно майка ми (бабата) е по реда, аз съм демокрация. Например ако не се среши сутрин в почивен ден детето, изобщо няма и да обърна внимание. Вероятно и аз няма да съм се сресала преди кафето. Тя почва с лекции как човек сутрин първо се сресва и т. н.
Няма правоговор? - Моите родители са висшисти и говорят книжовен български.
Хигиена - нормална, аз съм малко Монк и леко прекалявам, те са си ок.
Хранене - вкусно, много вкусно. Баба и дядо (и двамата) предлагат далеч по-широк спектър от ястия спрямо мен. Моят асортимент в готвенето е по-ограничен, аз съм склонна и да купувам готова храна.
Тъй че родителите са различни, бабите и дядовците също.
Моята баба беше много забавна и "печена", помня как се шегуваше, искриците в очите й, дяволития поглед. Имаше си и своите моменти на прояви на старомодност де, но като цяло... А тя пък беше виртуоз в готвенето, майка ми с нея не може да се сравнява. И това не са детски спомени, аз не съм отглеждана от баба, а я помня като бях голяма. Тя доживя до 92.

.

Става ясно, че имаш предвид конкретни баба и дядо, които отпадат поради задължителните изисквания за правоговор и хигиена, а не, че по принцип познаваш всички баби и дядовци и никого от тях не одобряваш за чуждите деца.

Много баби и дядовци нямат желание да се занимават с деца, имат си свои интереси, които не включват дундуркане. Но ако желаят, и ако родителите желаят, а и децата, тогава всякакво осъждане е леко безпредметно.

Nevena Virolan, пак ми убягва как това, че млади родители са си били шута и станали родители от немай къде и децата ТАКА ИЛИ ИНАЧЕ са гледани от възрастни хора -- бабите и дядовците, е по-добре от по-възрастни, осъзнати, в общия случай, образовани и по-заможни родители. Работя на работа сред много образовани хора, всички са станали родители късно, всички са посветени на деца и семейство, децата са обгрижвани по всякакъв начин и така. Има татковци определено над 50-- грижат се, изцяло в семейството са. Никой не кеси да щрака с телефона, хората общуват с децата си. Еми, това за мен е сто процента по-добро и смислено детство В България съм виждала само баби да общуват с децата, младите родители на по цигарка щракат тикток/инста на пейката, докато детето играе.  Да, има млади, посветени свестни родители, но около мен тези с младите семейства на 5тата година им се е скапала връзката, всеки е концентриран да сваля нови партньори от  другия пол, да се бори с живота, детето е в пета глуха. Не е приоритет нито за майката, нито за бащата. А при възрастните семейства нещата не са се случили от немай къде и случайно -- осъзнато, желано и с партньор, с който си пасвате. Децата са желани, бракът е стабилен, хората са с акъла си, парите си, професията си.
Права си за риска наистина да не пукнеш, защото няма баба, но пък има братя и сестри. Да, не е също леля като баба, според мен, но все пак е нещо. Пък ще гледаме да не мрем. Аз имам майка, тя е в добра форма за годините си, обича много децата ми, но не може да отгледа две момчета, и то малки. Друго щеше да бъде да беше на 50...Та това е един голям минус за късното раждане наистина, страхът да не ти се случи нещо.

За колко млади родители става въпрос? Отделно аз пък имам и други примери, в които хората от бързане да хванат последния влак, не създават най-доброто семейство.
30-годишните къде са в категориите?

За да има братя и сестри, трябва преди това да е имало родители, които не са си казали: "Късно е за второ дете" или "Нямам капацитета да дам най-доброто за едно дете на повече от едно".

Нали темата беше за 33-годишна майка и 47-годишен баща, които се чудят дали да си имат второ. За толкова възрастни хора става дума.
От там тръгна, че как да не може баща на 50 да отглежда дете, щом баба и дядо могат, и се започна с коментари за баби и дядовци.

Ами, така е, Магдена. Все са  трудни решения.
ала.бала, кой пък бърза да не изпуска влакове в днешно време?
Това е само в главите на женените на 20 с втори бракове и семейства на 35 . Не, че има нещо лошо, де. Това е хубавото на младостта -- можеш да грешиш и после да поправяш. Ама за самите деца не е съвсем оптимално.

За мен 30-35 е оптималното. Но това не значи, че не е ок 40+ мами и 50+ татковци. По-приемливо ми е от мами и татковци на по 20 -25, които самите са деца и няма как да гледат те деца. На тази възраст още ти узрява мозъкът. Лошото е, че таман да ти узрее мозъкът, и почваш да мреш от старост/болести. Прозорецът не е голям, хехе.

.

Много превзето звучи...чак пък да не общува детето с баба си и дядо си за единия правоговор...И аз като всички нормални жени, не търпя свекърва си, ама тя само любов дава на децата ми. Право-кривоговор, хубаво е децата да имат връзка с бабите си/дядовците си и да получават любов и от тях. Много ми е грозно, че и хигиена намесена. Леле мале.

Магдалена1976, 50+ за мъж и 40+ за жена е по-добре от 20 или 25, така ли?

Магдена, ами за мен -- да, ако мен питаш. По-приемливо ми е. Както вече стана ясно, за мен 20-25 е време за учене (в университет) , гаджелък и придобиване на професия, а не е време за гледане на деца. Това е много трудно време за младия човек, всъщност. Трябва от дете да навлезне в света на възрастните...не мисля, че е оптимално да се учи как да носи отговорност за себе си И за бебе паралелно. В България младите напускат дома на родителите си на 30+ години То е ясно, че може баба и дядо всичко да изнесат на гърба си, ама тогава що не си родят едно бебе, вместо да дундуркат 2 поколения дома.

Ами за това детето да не се чувства добре при родителите си са виновни именно те. Баща ми се държеше като директор и деспот вкъщи. Веднага след игра да си показвам ръцете дали са чисти и ако не са започваше да крещи по мен, всеки ден ми искаше бележника и ако имах петица следваха наказания. Наказвал ме е с вдигнати ръце и лице към стената, а веднъж - да стоя на колене и да държа стол над главата си. Майка ми се правеше, че не забелязва. После като пораснах се разкайваше как му е позволявала подобни неща, но се сети след 20 години. Тогава имаше сливи в устата. Та, и такива родители има. И особено по соц време моите не бяха изключение.