Какво се случва след смъртта?

Azmiro това знам и аз.
В моите постове болднатото е цитат, не мое разсъждение.

Аха, значи уж доброволно избираме, ама не съвсем.
Малко като в Северна Корея. Кандидата е един



Защо я карат да се цапа?

Има хора в чистилището им е много добре. Ама много.

Мера, разбира се, не си длъжна да разказваш.

Душата като Висше Съзнание е съвършена, идвайки на Земята опитва физически и емоционално различни ситуации. Тези ситуации са толкова много, че е нужно много пъти да се завръща тук на Земята за да изпита всичко. Тъй като действията, които възприемаме като отрицателни, лоши тук на Земята, карат душата когато се върне в другото измерение да се чувства виновна. И за по-бързото преминаване през този момент може да избере труден живот. Не е задължена, може да реши да не минава през трудности, но тогава ще ѝ трябва много повече време за да се възстанови.
Изобщо начина, по който се мисли оттатък е доста по-различен от този на Земята. Тук голяма роля играе Егото на човека, а там го няма. Егото е характерно за живота на Земята и често мислим и действаме чрез него.
И на края, не е никакъв проблем ако не го разбираш сега, Елоира. Всичко идва на място с времето, когато си готова да приемеш казаното до тук. Не е въпроса някой да убеждава някого. То няма смисъл.  Когато човек е готов да приема той просто го разбира и няма нужда от убеждения. Информацията има честоти на вибрация и когато нашата честота е по-ниска приемаме информация с такава честота. Когато честотата ни се вдигне, съответно и информацията, която достига до нас е друга, такава която допълва и обогатява досегашната инфо. Процеса е безкраен и никой не е по-висш от другия. Ако някой се опита да получи информация с доста висока честота на вибрация ще изгори ментално. Не сме пригодени да приемаме високочестотна информация ако не сме предварително готови за нея.

  Може би не Северна Корея, по-скоро както правилото тук с ходене на училище. Тук, искаш не искаш трябва да ходиш като минеш 6-та година, и  като тръгнеш на училище огелпиш положението с двойки от неслушане, поправителни, повторения на класове... Така и с прераждането. Не я карат да се цапа душата, но всичко е започнало от свободният ни избор, поне ако зачитаме това което казва Дънов и други езотерици.


Примерно в лекция Дънов споменава комунистите, че не знаели за кармата. Висшите души отказали да се преродят защото видяли, че ще има убийства, отказали да се цапат заради нас и да си набавят проблеми. Но душите на комунистите като не знаят, че има карма вдигнали ръка и се писали доброволци, даже обещали, че нямало да убиват. Да но не, и сега ще си сърбат надробеното.

Вера Кочовска: "ние сме тези които създаваме и отнемаме нещата си.  Но се сещаме за това когато опре ножът до кокала. Не ни хапе змията скрита под камъка, а самият камък върху който седим."

Ние правим супата и я разливаме

На скоро гледах интервю с Jim Burton, пилот който умира при самолетна катастрофа, отива някъде горе и му се дава шанс да си намести живота както иска като добавя или трие неща които предстои да се случат. Той пита гласът който му говори, който вероятно е Бог, защо на него му се дава да модифицира живота и времевата линия така, а на други не е дадено. И гласът оговаря - "липсата на избор може да се счита за милост."

Пък и тук кой знае какво сме забравили. Например интересното при първото ми преживяване когато бях на 18г, освен че изглеждаше планирано по график, отидох горе, случи се това онова, и съвсем нарочно се върнах. С желание. Второто не дават да го видя още. При третото, само 6 години по-късно, се борих да не ме върнат, не исках. Само като чух гласът на доктора да ме вика по име изпаднах в паника, и се ядосах защото всеки път като си чувах името нещо силно ме дърпаше назад и не можех да му опонирам. Докато в момента в който щях да си мушна пръстите между гредите на пикник масата не ме засмука някаква огромна сила и не ме хвърли в нещо като тъмна бездна. Хем ядосан, хем плача. И питах "защо ме върнахте?" А като се върнах в тялото и се огледах, за момент нямаше таван, всичко около мен беше като декор на театър - виждах завеси, въжета. И от тогава нещата ги караме малко на инат.

Между другото, Вера и Слава Севрюкова говорят за живота или части от него като "програма", използвайки точно този термин. Вера 1991г прави демонстрация в галерия Илия Бешков в Плевен. Приятели на художника Маргарит Цанев от Тетевен питат за него, защото се е самоубил а е бил доста млад.
Майка му била болна и гледана от жена. Гледачката казва как майката малко преди да умре започнала да повтаря - "Първо аз, после Марго" и "Скоро и Марго ще дойде при мене". Той в същото време започва да рисува една и съща картина - себе си, паднал от високо върху скала, мъртъв.

Майка му умира, и действително след няколколко месеца умира и той - скача от скала близо до Тетевен. Намират го точно както е рисувал картината, на подобно място, със същите дрехи, казват че дори ивицата от изтеклата кръв съвпадала с рисунката.

Питат Вера какво е това? И тя отговаря така - "Това е посегателство срещу живота. Рисунките са изповед на неговата душа. Всичко е било предварително зададено в него и той просто е "чакал" удобен случай за изпълнение... всъщност "то" се набира, набира, докато идва един момент, в който се отключва действието на Предопределението и следва фаталният край."

Звучи ми като сапунена опера честно казано, но не виждам причина да не е така. Ние тук сме с душевни Алцхаймери, играем си на счупен телефон и гадаем ала бала. Както казва Вера в едно интервю - тука се лъжеме, а горе е истината. И вярват.