Какво се случва след смъртта?

Според мен пък духът е нещо като частица  която е вечна, но се вселява в тялото, тя е като част от източника.
[/quote]

Е аз какво казвам - същото.

Само че не ние живеем, а някаква част от нас. Точно мен, точно теб, няма да те има, например. Ако мога да дам някакво елементарно сравнение - все едно да се казва, че живее човек, чийто орган е трансплантиран на друг. Не е съвсем точно сравнение, но дава някаква идея. Моята личност, това, което съм аз, това уникално съчетание на дух и материя, се появява веднъж и после, като умра, много важно, че духът и химичните елементи, които в момента ме образуват ще продължат да съществуват - нито ще го знам, нито ще го чувствам, просто ще съм си мъртва. Така си мисля и дано не съм права.
Това, което продължава да живее е съзнанието ни, това е душата. Това, което умира е физическото тяло. След смъртта, която е вид трансформация, съзнанието продължава да се развива и знае кой е бил в живота и дали е постигнало набелязаните точки за опитване. Смърт всъщност няма, само отпада физическото тяло и продължаваме с другите си тела и най-вече съзнанието. То е част от общото висше съзнание тоест Бог.  Трансформиралите се наши близки са около нас и при нужда ни помагат.
Трансплантираните органи пазят информацията за човека, на когото са принадлежали. Тази информация я има във всяка една клетка и по-специално в ДНК. Затова хора, на които са им били трансплантирани органи от друг човек може да имат спонтанни физични изяви, необичайни за получилия органа. Има такива случаи.
Та спокойно, мъртва няма да си, само ще си в квантов вид. 😂

Затова много хора си казват,че умреш ли, това е краят. За теб.
Тоест аз като умра няма моето съзнание и личност да отиде някъде си.
Не е като да се събудиш от сън.
Просто изчезваш.

Погрешно е.
Медиумите, които виждат и разговарят с умрелите ни предават посланията им и усещанията им. Това което написах в предния пост. Предадено е чрез медиум от хора преминали оттатък. Затова казват: смърт няма, има трансформация.

Малко е объркващо.
Хем пишеш, че не живеем ние /истинското аз/, а част от нас.
И пишеш, че моята личност се появява веднъж и умира и край.
Това в предишния пост.

Ако се обръщаш към мен, в по-предния пост болднатото е цитат на другата девойка и не е мое мнение. Мойто е под болднатото.

Ахаа, ми то не изглежда цитат.
Цитирай че ме объркваш

През телефона е малко сложничко, но ще пробвам да стане по-ясно.

Понеже съм омъжена за мъж, който си е е спомнял като дете предишната си същност в детайли , вярвам в реинкарнацията.Може да се прераждаме, но вече не сме който или която сме били в предишния живот.  Според Християнството душата продължава да живее след смъртта. Явява се пред Страшния съд, при който Бог определя дали душата отива в Рая, Ада, или Чистилището (в католицизма).
Според Исляма смъртта е преход към вечния живот.След погребението следва престой в гроба (барзах), където душата изчаква Съдния ден.
След това според делата си отива в Дженнет (рай) Джаханнем (ад) или Чистилището ( Араф).
Кабалистите вярват в реинкарнацията (гилгул) и изчистване на душата. В Индуизма , смъртта не е край, а преход. Душата (атман) се преражда в ново тяло според кармата.Целта е освобождение от цикъла на прераждания (мокша)  и сливане с Брахман (висшето съзнание).
Според Будизма , след смъртта  преминаваме през бардо (преходен свят).Душата се преражда въз основа на миналата карма.Крайната цел е нирвана или изход от страданието и вечен покой (не „рай“, а пълно освобождение от съществуването като его).

МЕРА:
Може да се прераждаме, но вече не сме който или която сме били в предишния живот.
Физически сме други, с друго тяло, обаче опита придобит от предишни животи си го носим със себе си подсъзнателно и при нужда го ползваме. Затова и се развиваме. Нещо, което сме усвоили и разбрали в един живот, не е нужно да се повтаря в следващия. Идваме с желание да разберем и научим друг аспект, друго нещо и живота на Земята ни дава тази възможност. Преди да се родим сме изготвили план - какво искаме да опитаме и за целта сключваме договор с хора, които да срещнем и да ни помогнат да постигнем нашата си цел. Договора е двустранен: на нас ни се помага за нашия опит, но същевременно ние помагаме на другите те да постигнат своята цел. Дали ще се постигне целта е вече друг въпрос.
Какво точно ще се случи когато умрем, много зависи от обстоятелствата, при които тя настъпи, но при всички положения, не е случайно. Предварително сме определили кога и от какво ще си отидем от това измерение.

Да, помни, но не е същия човек, разбираемо.
Може ли повече Мера да разкажеш? Какво точно помни? Колко животи? Какъв е бил.

И защо едни си спомнят, други не.
Предполагам не са готови. Психически сигурно.

Angela61, добре, да приемем, че предварително си знаем какво ще стане.
Как си обясняваш тогава жертвите на ужасни престъпления?
Изнасилвания, побоища, мъчения.
Нещо не ми се връзва.

Angela61, добре, да приемем, че предварително си знаем какво ще стане.
Как си обясняваш тогава жертвите на ужасни престъпления?
Изнасилвания, побоища, мъчения.
Нещо не ми се връзва.
Знаем докато сме оттатък, момента преди да се родим минаваме процес на временна забрава (пием от реката на забравата, описана от много източници). При някои забравата не е толкова дълбока и някои неща помнят, но при други хора забравата е по-голяма и не помнят нищо.
Сложно е да ти кажа точно причината за някои насилия. Много зависи какво е било в някой предишен живот, защо си пожелал да изпиташ нещо толкова ужасно. Възможно е да си се отнасял зле към някого/някои и толкова да се чувстваш виновен, че си приел да изпиташ същото. Знам случаи (разказани от близки) когато в предишен живот е бил нацист и е убивал и безчинствал с деца и други хора и в сегашния се е родил като жена, чието дете е било силно увредено и е трябвало да се грижи цял живот за него, а и тя самата е била увредена. Един много труден живот. След смъртта си се свързва със своята приятелка ( известна бразилка, която използва усъвършенствана апаратура за контакт с умрелите) и когато я запитват защо е имала толкова труден живот казва, че е заради живота си като нацист и е причинил много страдание на много хора и деца.
Друг случай - когато в миналото са били палачи. Упражнявали са убийство на някого по нареждане на краля примерно. Получавали са пари за това. В тогавашния им живот са били презирани, но в сегашния  са били също убити.
Та няма еднозначно обяснение. Ние само виждаме в сегашния живот какво се случва, но обяснението може да се крие в минал такъв. В един живот го правя на теб, но в друг живот ти ми го правиш на мен. И двамата научаваме по нещо и създаваме равновесие.

Съжалявам, не ми звучи логично това обяснение.
Няма как да се подлагаме доброволно на такива неща.
Няма начин.

Част от Визшия Аз, много вероятно. При третото ми преживяване близо до смъртта, докато падах в "бездната" погледнах нагоре и се видях - все още на пейката, гледах към мен докато падам. След това се смени, бях на пейката и гледа надолу към бездната как падах. Та този останалият "горе"  е много вероятно онова на което му казват Визш Аз (Higher Self).

А горе на пикник масата преди да ме дръпне "вакуума" бяха бабите ми, включително и едната която беше жива тук долу.



рептилния мозък още не може да възприеме някои неща. Те хора които преживяват NDE и се върнат се  стресират какво остана за другите. От няколко години започнаха да се връщат спомени от трите ми NDE-та и има спомени които ме джуркат здраво въпреки, че съм го преживявал "на живо", но ума се шашка. На скоро един спомен се върна точно когато четях медийни новини. Съвсем леко се фокусирах върху тази мисъл, че ми отне вниманието и след момент този спомен се случваше в момента, но мозъка ми се включи и като се усетих, че това всъщност е стар спомен подскочих. Нямаше нищо страшно в спомена напротив.

Колкото до негативните преживявания, вероятно е карма, рано или късно всичко се плаща, естествено има и шанса това или онова да се случи. Ние самите си кроим света, не е задължително всичко да е зададено предварително.

Дънов казва, че прераждането равива съзнанието, и реализира Божията воля.

"За да се поправи, човек трябва да се върне. Няма друг начин. Не можеш да се измъкнеш от последствията на делата си."

"Всяка душа е била стотици пъти на Земята, но не е научила уроците си. Затова трябва да дойде отново."

"Душата трябва да мине през всички изпитания, за да се очисти и да се свърже с Божественото."

Аз веднъж разказах историята на мъжа ми и ме обзе едно тягостно чувството след това. Добре, че админ замете. Той самия не обича да говори на тази тема,  неприятно му е. Свекърва ми разказва подробности , но все пак не смятам за етично да разказвам една толкова лична история. Ще кажа само , че хората, на които им е отнет живота се връщат по-бързо. Аз самата винаги съм имала усещането, че трябва много да внимавам каква карма създавам, как се държа с хората, как реагирам. Не искам да се връщам повече , старая се да изправям всичко докато съм жива тук , в този живот. В този ред на мисли, според мен “чистилището” е тук на Земята.