Време не остана, ОКТОМВРИЙЧЕ ще гушка всяка мама -Тема 9

Записвам се и аз в новата тема. Имаме още само няколко дни от септември и после ще започнат да излизат октомврийчета.

Момичета, вие как излизате от вкъщи на разходка или дори да си вършите работа из града пеша/с градски? На мен разходката ми може да е макс до час-час и половина, защото започвам да се притеснявам, че ще се напишкам. Пък днес ми се налага да излизам в центъра на София и към час да пътувам с градски, съответно много се притеснявам да не ми изтекат водите някъде по пътя или да припадна нещо от задух . А и хората ме гледат много странно, аз не се опитвам да си скрия корема и с една впита рокля излязох. Ама той не може да се скрие вече дори да опитвам.

И аз си мислех, че няма да я позная, но е различна от нормалното течение, доста е слузеста и имах едва забележими жилки с кръв.

Аз се въртя в квартала само, рядко карам колата по надалеч или като пазарувам, на лекар с мм или такси. Ако издържа час и половина без пишкане си е цяло геройство. 🤣🤣🤣

Абсурд да се кача на градски транспорт, ще припадна вътре от задух, страх ме е и от вируси.
Или обикалям пеш в квартала или с колата (скоро ми стана лошо и едвам се прибрах, та вече реших и да не шофирам), ако е някъде по-далеч с мъжа ми с колата, а 1-2 пъти хванах такси.
И на мен все ми се пишка, пък и се уморявам.

Благодаря за новата темичка, Аси! 🤗 Как сте с Георги?

Суити, мисля, че ти беше питала - аз имам (понякога доста силни) болки в корема. Отделно, обръщането в легло е доста болезнено, но това е открай време. Вероятно и двете са нормални, имайки предвид колко тежи бебето в момента, но това не прави нещата по-приятни.

Лунатичка , грижи се за себе си, момиче. На финала сме, няма смисъл да се направиш нещо точно сега.

Благодаря, Ася, за новата тема! Надявам се всичко при вас да е наред!

Лунатичка, пази се не остана, всичко ще бъде наред!

Аз съм също доста уморена вече. Тежа много килограма спрямо първоначалните, вече даже не ми се казват, а парадокса е, че дори нямам апетит и дори ми се гади. Но пък съм същински тюлен повечето дни само в леглото мога долу горе да си почина, дивана ми е неудобен и всичко друго. По цели нощи се въртя към три ме хващат болките, пишам постоянно. Освен това много често ми е лошо, задух и какво ли не. Но какво да се прави поне не остана, знам, че бързо ще забравим всичко като родим. Тогава пак няма да е песен, но нали знаете, когато ви изтръпне едната ръка искате да прехвърлите на другата и така🙂.

Родилите мами, пишете ни като имате време 🙏! Мислим за вас често.

Благодаря за новата тема Аси.
Наистина още малко от септември и влизаме в октомври.
Аз продължавам да си шофирам. Разходките с кучетата ги правя от по час по полето и срам не срам там винаги мога да отида до тоалетната. А прегледите са на цивилизовано място и просто не пия много вода преди да тръгна.
И аз си мисля, че тая тапа няма да я позная, но да изчака още малко, защото съм координатор на един проект в училище и ми се иска да присъствам на две от дейностите.
Днес и вчера ме болят мускулите на краката над коляното, много е неприятно.
Лунатичка, пази се и си почивай. С хапчето дано да задържиш положението и да ходиш на лек режим в болницата. Ти явно сама няма да се спреш.
Родилите момичета как сте? Как са бебоците?

Добре сме момичета, благодаря ви ,че ни мислите
От вторник сме си вкъщи и все още се напасваме,защото въпреки че ми е второ…някак нещата сега са супер различни.
Опитваме се да се кърмим,но мяй нямам много кърма за сега
Понякога уж му стига и си изкарва 2-2:30-3 часа, понякога си търси и добавката АМ , някой път е на гърдите през час…някой път храненето е само АМ предимно вечерта и през ноща,за да съм по-спокойна че се е наял и ще си издържи 3-4 часа
Като цяло нямаме много установен режим за сега

Да ви разкажа малко за раждането и как се стигна до спешното секцио
Последните 3 седмици докторката ми установи,че има изоставане в размерите на коремчето на бебето.Изписа ми Натаспин за разреждане на кръвта,желязо за качване на хемоглобина и Протеин на прах(който е отвратителен,но насила се пие)  …както и да ям повече месо
На следващата седмица 14.09 пак на преглед..и коремчето все още изоставаше ,но уж бебето беше качило около 100 гр и евентуално да тежи около 2600( въпреки ,че родих седмица след това 2270, така че не разчитайте много на тия мерения на ехограф)
На 17.09 вечерта имах доста контракции ,не болезнени през 30 мин,после 3-4 през 20 мин и тъкмо си мислех на следващата контракция вече да звъня на АГ и контракциите спряха и съм заспала. На 18.09 имах час за тонове и преглед вечерта при нея ,и  тогава на тоновете нещо не и хареса, на ехографа го гледа и каза че не пораснало въобще и,че плацентата изобщо не си върши работата вече ,да заминавам в болницата за спешно секцио,защото бебето е в стресираща среда и трябва да го вадим
Трябваше попринцип да раждам нормално,през цялата бременност коментирахме как хубаво съм се разширила в ханша и структурата ми идеална за раждане нормално…и сега изведнъж бам секцио…направо бях в шок
Още по-тъпото беше,че моето АГ роди през август и сега съответно беше по майчинство,чакаше нещо си да подпише ,за да може да се върне в болницата и да прави ражданията…и тогава ми казва,за съжаление ми забавиха договора и ще подпиша чак в петък, няма как да те израждам аз….и аз вече тотален шок и ужас
Отидох в болницата, тя се беше обадила да предупреди докторите които бяха на смяна и те ме очакваха.
Взеха ми кръв и урина, сложиха ми абокат ,пуснаха някаква система , и се подготвяха за операцията.
Сложиха ми някаква инжекция с нещо и като ми стана лошо…силно сърцебиене,зверско стягане и болки отзад на главата…честно ви казвам…мислех,че умирам
Доктора се притесни мери кръвното..180 на незнам си колко(а аз съм винаги с ниско 110 или 100 на 70) полежах малко..измери пак 140 на нещо си
Казвам му, нещо ми стана от инжекцията-той ми вика притеснила си се и вдигна кръвно ….
Поразмина ми и ме вкараха в операционната
Сложиха ми упойка в гърба и анестезиолога постоянно ме пипаше щипеше и питаше къде какво усещам.Явно ме хвана както трябва,опънаха ми чершафа да не гледам и започнаха операцията
Почти нищо не се усеща…леко пипане едва едва ,абсолютно никаква болка и дискомфорт…всичко става супер бързо…и най-щастливия момент беше като казаха -вадим го …и го чух как изплака веднага …сълзите ми потекоха от радост като чух гласчето му.Отнесоха го да го оправят и започнаха да ме шият предполагам.
Всичко беше по-малко от 1 час
Върнаха ме в стаята…естествено не усещах нищо от кръста надолу все още нямах никакви болки,сложиха ми превръзка между краката и еднократна пелена
Минавайки да ме видят как съм…се оказва че кървя яко от долу…цялото легло в кръв…
Почнаха да ми вливат някакви системи,инжекции…. И не спира и не спира
Цялото отделение се ошашка…цяла нощ всички на крак…няколко пъти сменяха чершафи…и всичко в кръв…докторката вика,ако не го овладеем ,ще трябва да те оперираме и да махнем матката….айде пак шок…
Слава богу овладяха кървенето…но хемоглобина ми падна яко…от132 влязох да раждам…беше на 88
Почнаха да ми вливат желязо и някви други инжекции и така няколко дни
Раздвижването на другия ден беше някакъв ужас също..в началото …боли си опъва всичко а и на мен ми се виеше свят заради кръвозагубата и общо взето все се бях отказала, но се насилих…казах си трябва да се раздвижа, за да мога да си гушна детето …и общо взето на третия опит успях да стана и да се разходя.Още вечерта ми го донесоха да си е при мен 
На следващия ден вече нямах проблеми и си се движех свободно
Най-важното беше,че детето ми се роди живо и здраво,благодарение на бързата реакция на всички и че въпреки малките килограми той си е доносено бебе,не го слагаха в кувиоз и ни изписаха 2320 мисля, не ни държаха да стане 2500.
 Май доста дълго стана …а се опитах бая съкратено да ви разкажа,ама

Всяка болка се забравя… особено като погледнете и гушнете малките съкровища

Мале, Ася, какво нещо си преживяла! Ти си герой бъдете живи и здрави и само хубави емоции! ❤

ASY, ASY, просълзих се заедно с теб при проплакването на Георги 🤗 Голям мъж ще порасне, сигурна съм!

“ Имало е да теглиш”, са казали старите хора. Оцеляла си, браво на теб 🌹🤗 Силна мама, силно бебе!

Радвам се, че си добре , ASY. В коя болница се разви това действие, браво и на тях.

Isibel, благодаря, че сподели. Трудно е много от физическа гледна точка. Нямам търпение да дойде време за раждане, да мине, после възстановяване и след това вече да съм каквато си се знам, имам предвид да мога да посрещам изискванията на деня. Сега в момента и въобще бременността е доста уязвимо състояние.
Ей сега един другар ми дръпна лекция много да внимавам в следващите седмици и с право де. Каза “внимавай къде ходиш, как стъпваш, какво правиш, почивай и се грижи за себе си”. Ей днес, например, ще трябва да стоя на топло, че навън 10 градуса.

Мила, Аси, мен също ме просълзи.
Всичко си струва за нашите малки слънчица, а ние майките сме героини. ❤️

Броени дни ми остават и на мен и ми е много емоционално.

Isibel, аз се чувствам по същия начин, като тюлен, а дори не съм качила мн кг. Като легна вечер и едни болки, едно будуване, едвам ставам, едвам се обръщам, направо мъчение, все ми натиска бебко.

Asy, настръхнах докато четях, голям стрес си преживяла. Важното е, че всичко в крайна сметка е минало и бебчето и ти сте добре. ❤

Както ви споделих, последната седмица бях тотална свежарка. Цял ден обикалям, коремът не ми пречи изобщо на съня, все едно не съм бременна. Е да, но от този следобяд имам болезнени контракции, като при цикъл бих определила. Не мисля, че ще раждам днес или утре, но може би е началото.

Леле, Аси, какво си преживяла! Куражлия си ти, голям стрес е това, и особено сега като е минало и премисляш нещата! Но най-важното е, че и двамата с Георги сте добре, че ти се възстановяваш, че сте си вкъщи и се гледате! Все по- на добре ще са нещата от тук нататък, лошото е зад гърба ти вече! Пращам ти много положителна енергия и много прегръдки!

Благодаря ви момичета
Доста стрес около раждането да, а и преди това ,затова и не съм писала, но ви четях постоянно
Важното е ,че всичко мина благополучно и спасиха и мен и Георги,защото честно казано колкото повече премислям нещата си давам сметката ,че можеше и двамата да ни няма.
Благодарна съм на господ и на докторите разбирасе
MayaJane - Раждах в София в болница Лозенец

Благодаря за новата тема.Aся ти си герой ,както и малкия,стреса е бил голям.
И аз много съм се притеснила броя дните до 2-ри искам всичко да минава бързо и всичко да е наред.