Харесвам и уважавам мъже, които могат и обичат да работят яко. Амбициозни, дейни и волеви, да не им остава много време и ищах за странични занимания. Освен спорт и четене, пак по много. А смяташ ли че след 12-16 ч. блъскане за кинтите, защото друг смисъл реално няма от блъскането, животът не е само работа - спане, ядене, тоалетна, и обратно, ще има сили и желание да е с теб?
При такъв "лайфстайл" хобита няма, откъде време?
Ти какво ще правиш през този интервал?
Ами, ако и той иска "жената да е ангажирана", какво се случва?

Не е само за кинтите. Има хора с призвание, има и други, на които отвътре им гори да “случват” нещата, да съзидават, да огъват материалната реалност и това им доставя удоволствие. Въпрос на темперамент и възможности.
Моят партньор има сили и желание за мен след работа, другите работохилици не ме интересуват. Има си и хобита, както писах, и пътува(ме), че и на брънчове и театри го влача. Не ми е отказал нищо. Просто не е тип човек, който ще седне да си почива или да се забавлява в общоприетия смисъл на думата, ако го оставиш на самотек уикенда. Или ще работи, или ще тренира, или ще си действа по нещо свое.
Аз в работния му интервал също си имам ангажименти, занимания, свой живот и други любими хора.Свободолюбив интроверт съм, така че един-два часа вечер заедно са ми предостатъчни. Въпрос на темперамент, както казах. Паснали сме си.
Звучи като ти самата да нямаш работен интервал и че си си намерила магаре да те носи.


