Деца - мобилни устройства и интернет

Много болна тема. Записвам се да ви следя. С каката на 10 г. е страшно. Не само с телефона, но и с телевизора. Телефона има ограничение,но после се бумва на телевизора. Опитвам се да и говоря, да излиза навън, да играе, за да не седи на устройствата, но трудно. Като вманиачена е, и ако примерно я накажа за ден без телефон, полудява.
В паралека с народни танци е и Слава Богу имат много занимания и танци извънкласно, а и се записа на баскетбол, дано в това да е спасението, че говоренето ми и влиза през едното и излиза през другото ухо /ако изобщо влезе/.  

И ние го водим на футбол 3 пъти в седмицата , но след като научи се залепва за телефона. Ползвате ли проложение за ограничаване на игри и други ?

Аз ги ограничавам от 9 сутринта до 9 вечерта физически, не с приложението. В делник и без това са на училище и на градина.
Но откакто тези дни дъщерята заяви, че искала пак да е ваканция, след като три години неизменно се кефеше да ходи на училище, се притесних, че И това е резултат от невъзможността да е с телефона постоянно, и ще мисля как по-безболезнено да въведа ограничения.
Телевизорът им е без ограничения.
За съжаление си е до дете - някои не се интересуват особено много ни от учене, ни от спортове, ни от хобита, с които да им отвлечеш вниманието, дано не стигнем такъв момент. А зависи и от обкръжението.
Винаги когато работи, добрият начин е намиране на друго занимание.

Макар че все още ми е далечна темета, мисля че е полезно да се сподели, освен ограничаването на времето, как може да се следи и ограничава съдържанието до което децата имат достъп. Като нека да е с конкретни примери - приложения,.програми и др. Отделно дали знаете за някакви курсове, за ограмотяване в тази посока, а именно сигурността в интернет. Мисля че са ми попадали такива репортажи, но къде и как се провеждат такива мероприятия не съм запозната, а мисля че темата е много наболяла. Вече и децата в градината са с телефони и таблети, а към телевизията пристрастяването е от ранна възраст.

И големият ми син е доста залепен за телефона. Получи смартфон на 9г. Преди това не е играл игри, гледаше ютюб клипчета на нашите телефони, но рядко. Сега е на 12г и всяка свободна минута е на телефона. Излиза и навън, през лятото някои дни по цял ден беше навън. Сега излиза след училище. В събота от 9:30 до 15:30 е на уроци, след това учи по единият разказвателен предмет, а в неделя по другите два. Като цяло когато е свободен го оставям, но вечер му е забранено и телефонът се прибира при нас. На дете в детската градина телефон/таблет не давам. На малкият 2г7м пускам клипчета от ютюб на телевизора, когато искам да свърша нещо. Той от скоро има повече интерес, но бързо му писва все още. Преди изобщо не ги отразяваше.

На 12 години все още няма смартфон. Има обикновена Нокиа с копчета, за да ми звънне, когато приключи училище, защото се прибира сам с градския транспорт. В училище телефоните са забранени. У дома ползва таблет и Нинтендо суич. В стаята си няма интернет, така че всичко ползва, когато съм наоколо. Аз му следя екранното време - 45 минути от понеделник до петък, два пъти по толкова уикенд и ваканции. Разправя се, но аз не отстъпвам. Гледа клипове в Ютюб и играе Фортнайт. От време на време надавам ухо какво гледа в Ютюб - някакви безобидни глупости. Телевизия не гледа, от време на време някой филм купуваме от Ютюб - 3-4 пъти в годината. На кино ходим сравнително често.

Тези деца, които са лишавани от достъп до телефони, или ограничавани до някакви минути, след време, когато имат свои пари и си купят първия телефон, компютър ще се зомбясат да се наиграят и за миналите периоди.
Единственото решение е, ако родителите му предложат нещо по-интересно от телефона.
С по-малките  деца родителите да си припомнят някои игри и да играят с детето.
Друго решение е да се предлагат на децата някакви дейности, занимания и да не им остава толкова време. Евентуално може детето да намери някакъв интересен спорт, музикален инструмент. Но трябва на детето да му е приятно любимото занимание.

Детето се пристрастява към технологиите, когато е самотно.

И накрая, осигурявайте му достъп до игри с деца -- детска площадка, катерушки, пред блока. Някои деца живеят по шаблона 'от училище вкъщи". Родителите да канят деца/съученици в къщи на гости.

Когато има достатъчно пари за телефон и компютър и си ги купи сам, мисля, че вече не говорим за дете, а за възрастен, който успява да си контролира желанията. Ако не успява, негов проблем, но на такава възраст вече не може да се говори за родителски контрол.

8 год. - детско събота и неделя
11 год. - мобилен 45-60 мин на ден, макс 90 мин, компютър ако му потрябва, филм - събота и неделя.
3 год. - никакви екрани
Не мърдам от това. Не се и замислят за друго, играят, излизат, четат, живеят тук и сега.
Аз самата се ограничавам и вярвам, че животът е по-спокоен и щастлив с минимум технологии.
Може да съм старомодна, но това е.

Моят син е на 14 години. Аз съм от либералните майки и на принципа да види и пробва, ако трябва да прекали и да му омръзне. Става донякъде. Ограничавала и контролирала съм да, но никога не съм му забранявала нищо: от таблет като малък, телефон + Myki часовник, wii nintendo, плейстейшън, компютър, та до сега има по-хубав телефон от моя.
Етапите бяха много: като по-малък понеже много боледуваше и си седеше вкъщи повече се закачи за устройствата, но постепенно го израстна и сега предпочита да спортува, да е навън с приятели.  Гласувах му доверие държейки го все пак под око чрез family link за да знам все пак какво се случва на устройството му. Понякога се е налагало да му "дръпна шалтера" ограничавайки от приложението достъпа до игри например, но са единични случаи и си взе поука от тях сам. Да, гледа tik tok и youtube, но дотам. Телевизия изобщо не гледа, ходи на кино с приятели или си сваля сам филми които са му интересни. Наблюдавам, че си е изградил вкус и предпочитания и докато преди гледаше тъпотии, сега си подбира и игнорира останалото.
Гледам, че играе на игри, но и това забравя като му звъннат да излиза. Няма да се сети цял ден да си погледне телефона, а всичките устройства дето ги накупих прашасват. Общо взето съм доволна от резултата от подхода си и не съжалявам. Всяко дете е специфично - на едни ограниченията не се отразяват толкова, но на други могат да имат много негативен ефект, който дългосрочно не са ок. За мен най-доброто решение е да се намери златната среда, така че детето да не се чувства по-назад от другите, но и да не е всичко свободия безконтролна. Крайностите никога не са печеливши според мен!