Дали умиращи близки може да чакат някого, за да починат?

  • 8 159
  • 70
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 6 167
...
Чували ли сте за такива неща, вярвате ли?

случаят не е същият, но татко ми почина почти веднага, щом дочака сестра си.
вярвам да.
говорили сме у нас, че сякаш чакаше тя да дойде , за да почине....

Последна редакция: пт, 02 мар 2007, 15:01 от Lennie

# 31
  • Мнения: 4 520
И аз вярвам в това. Баба ми ми е разказвала, как когато нейният свекър бил на смътрния си одър, майка ми - неговата внучка била студентка. Прадядо ми все повтарял, хайде, тя няма ли да си дойде, все питал за нея. Починал малко, след като майка ми наистина си дошла.

# 32
  • Някъде там на юг...
  • Мнения: 1 233
Аз вярвам! Моята баба /мир на праха й/ много се притесняваше "да не ми обърка държавния изпит". По това време беше на легло, а майка ми ми помагаше за бебата през деня като ходеше и при баба. Изпита ми беше на 26.07, а тя  почина на 27.07  Cry

Мила, знам, че е много трудно, но ако можеш непременно иди да я видиш Sad

# 33
  • Мнения: 172
Аз не бях си идвала в България почти година и половина от първоначалното ми заминаване и когато се пребрах за 2 седмици татко ми почина на 7-ия ден от престоя ми в къщи, тихо в съня си без да притесни никой с болката си , въпреки че беше болен последните 15 години. Не знаех какво да мисля тогава, не знам и сега, но все пак много по-мъчно щеше да ми е ако не бях успяла да го видя или разберях по телефона. Понякога се питам дали не се развълнува прекалено от срещата ни или просто ме е чакал......... Praynig PraynigОбичам те татко.

# 34
  • Мнения: 1 470
   Определено има силна връзка,между хората...Моите баба и дядо умряха в един и същи ден...Баба ми боледуваше от години,но дядо ми получи инсулт и легна...Чакахме го да умре,но почина първо баба ми.Баща ми реши да спести на стареца тази вест,и без това се мъчеше,но и той си отиде два часа по късно...Сега си говорим че са се чакали,и нагласили-цял живот си бяха заедно,и заедно си отидоха...
   От друга страна,дядото на мъжът ми пък почина от мъка,първият път когато се изнесохме от домът му,направи някакъв припадък,за който още не е сигурно какъв е бил...И вторият път когато се изнесохме той почина...Може би просто е живял заради внукът си и правнуците...Още ме е яд,че оставихме човека!!!
   А чували ли сте и за това че стопанина взима и кучето си с него?!И другият ми дядо пък почина,и на другият ден открихме трупа на бедното животно,което бе изчезнало два дни по рано...

# 35
  • Мнения: 315
Съжалявам много за баба ти .Моята майка почина през лятото,не можа да ме дочака,закъснях с 2часа и цял живот няма да си го простя така че заминавай при баба си за да не ти тежи после.

# 36
  • Мнения: 53
Сигурно има нещо вярно в това хората на легло да чакат най-близките си хора да дойдат.Вечерта преди майка ми да почине(внезапно) толкова  много ми се молеше да остана да пием кафе,а аз бьрзах.Незнам но сякаш съм го предчуствала,защото си преготвих и дрехи.

# 37
  • Мнения: 1 418
Майка ми почина в прегръдката на малкият ми брат,когото явно чакаше...
На 09.03.стават точно 3 месеца откакто я няма. Cry

# 38
  • Мнения: 179
wa wa,
Много, много са тежки тези моменти... всички рано или късно минаваме по този път.
По-скоро подкрепа е нужна на родителя ти, който е в момента при нея, така че ако прецениш от тази гледна точка нещата - отиди. Ако е в предкоматозно състояние сигурно не й остава много ...
Pipsi,
Моята майчица почина в къщи, преди три години  - уверявам те, че болката от загубата е огромна и винаги се питам не можеше ли още нещо да направя... Тя всъщност до последно питаше за брат си, когото обожаваше, но не го дочака ... Толкова много го обичаше... така че от моя опит, по-скоро вътрешното ми чувство по темата на wa wa  че може и да чакат, но едва ли ...
Мир на праха ти, маме  Praynig, обичам те

Последна редакция: пт, 02 мар 2007, 19:28 от mmery

# 39
  • Мнения: 3 500
Да, вярвам. Изживяла съм го. За съжаление моята не ме дочака.

# 40
  • Мнения: 420
Бабата на мъжът ми получи инсулт, но почина две седмици по-късно, ден след като другия и внук се върна след тригодишен престой в Америка.

Моята баба почина след като единия и син, който от години живее в чужбина беше дошъл да я види и пак си замина.
И още нещо странно се случи с баба ми: на погребението бяхме насрочили късен час следобед заради единия от внуците и, който трябваше да пристигне от далече. Катафалката пристигна в уречения час, а внукът се обади, че е попаднал в голямо задръстване и няма да може да пристигне навреме. Налагаше се да тръгнем без него. Нямаше го и автобуса, който щеше да кара хората на гробището. Шофьорът на катафалката бързаше да тръгваме, защото го чакало следващо погребение, но аз заявих, че няма да мръднем без автобуса и хората, които ще дойдат с него. Автобусът закъсня повече от половин час, но останахме вкъщи да го чакаме. През това време чакания внук беше успял да се придвижи, а автобусът пристигна две минути след него. Мисля си, че баба не искаше да тръгне без любимия си внук.

След всичко това вярвам, че хората в кома усещат всичко, което става около тях и по някакъв особен начин могат да контролират събитията.

# 41
  • София
  • Мнения: 2 079
Вярвам, как да не повярвам ....
Примери - колкото искаш .....
Майката на моя приятелка не почина, въпреки, че гаснеше от ден на ден и нямаше никаква сила да диша, докато не се върна голямата й дъщеря от чужбина. Изчака я жената ....  
Мир на праха й!   Flowers Rose
Моята баба изчака да мине рожденият ми ден, за да почине. Погребах ме я на нейния рожден ден, когато щеше да навърши 85 години .....
Мир и на нейния прах!  Flowers Rose Flowers Rose

Чували ли сте за такива неща, вярвате ли?

Миличка wa_wa, не чакай, а отиди!  Peace
После никога няма да си простиш, че не си отишла .....  Sob

# 42
  • Мнения: 295
Случаят с едната ми баба - сестра ми роди, а вечерта баба почина. В един и същи ден баща ми стана за първи път дядо и изгуби майка си. Дядо ми преди две години почина - бяхме си в България, имаше си както винаги проблеми със сърцето, но нищо не показваше, че е близък краят му. Когато си тръгвахме, помня колко силно го прегръщах и плаках и си виках Боже, дали пак ще го видя. Две седмици след това почина. Майка каза, че когато сме си заминали, въздъхнал и й казал Е, сега вече мога спокойно да умра.

# 43
  • Варна
  • Мнения: 2 171
Чакат. Моята баба/след втория инсулт/ специално ме изчака да отида/аз и бях любимата внучка/. Дори се посъвзе като ме видя и ме прати да обядвам вместо да стоя при нея/тоест и проговори/ и на следващият ден си отиде Cry.

# 44
  • No Line On The Horizon
  • Мнения: 2 738
Баба ми беше в кома повече от 10 дни в интензивно отделение. Баща ми уреди с връзки да ни пуснат при нея, за да я видим. Един след друг влезнахме аз, баща ми и чичо ми. 2 часа по-късно почина. Останах с чувството, че ни е чакала, за да се сбогуваме с нея.

Общи условия

Активация на акаунт