В събота правим на дядо 40 дни,преди да почини казал на майка да ни викне защото иска да ни види за последно,тя ни се обади и когато отидохме той почна да ни търси по име да ни чуе че сме там, а беше в нещо като транс,след като ни чу ни попита колко е часа,беше 14 и15 и той ни каза че е с нас до 17 часа,почина в 17 и15.Някои неща нямат обяснение но се случват
- Публикувана: 2 март 2007, 08:41 ч.
- Последно мнение: 14 март 2007, 11:47 ч.
Дали умиращи близки може да чакат някого, за да починат?
Братчето ми почина този януари, и никой не дочака.
Единствено ми остана споделената Коледа, последният път когато го видях.
Щеше ми се и аз да споделям нещо за баба, дядо не за 20 годишното ми братче.
Единствено ми остана споделената Коледа, последният път когато го видях.
Щеше ми се и аз да споделям нещо за баба, дядо не за 20 годишното ми братче.
Толкова младо и хубаво момче...Не винаги успяват да ни дочакат
Аз писах за едната ми баба. Но другата не успя да ме дочака, а се бяхме рабрали, че ще отида да я видя заедно с малката ми дъщеря. 
Братчето ми почина този януари, и никой не дочака.
Единствено ми остана споделената Коледа, последният път когато го видях.
Щеше ми се и аз да споделям нещо за баба, дядо не за 20 годишното ми братче.
Единствено ми остана споделената Коледа, последният път когато го видях.
Щеше ми се и аз да споделям нещо за баба, дядо не за 20 годишното ми братче.
Съболезнования! Да почива в мир...
Много мъчно ми стана.
Ех, колко мъка има на този свят...много младо си е отишло братчето ти
Не знам дали чакат някой...на венчавката ми поканих моят полубрат, който е бил осиновен като бебе от леля си, на татко е син, но от първия му брак - не го беше виждал 40 години, не знам какво ме накара да го поканя....дори не го познавах, така через роднини помолих да дойде...
Събрахме се всичките му деца, внуци, зетове....той си запали цигара, щастлив и усмихнат, погледна ме и издъхна....издъхна преди да сервират основното ядене в ресторанта...преди това каза, че булката е прекрасна...щастието му беше пълно, беше горд и щастлив, че всички сме около него...свалих воала си и заплаках...осиротях напълно..вече нямах никой....
Чакат, наистина има нещо....отиди при баба си, може би те чака...
Не знам дали чакат някой...на венчавката ми поканих моят полубрат, който е бил осиновен като бебе от леля си, на татко е син, но от първия му брак - не го беше виждал 40 години, не знам какво ме накара да го поканя....дори не го познавах, така через роднини помолих да дойде...
Събрахме се всичките му деца, внуци, зетове....той си запали цигара, щастлив и усмихнат, погледна ме и издъхна....издъхна преди да сервират основното ядене в ресторанта...преди това каза, че булката е прекрасна...щастието му беше пълно, беше горд и щастлив, че всички сме около него...свалих воала си и заплаках...осиротях напълно..вече нямах никой....
Чакат, наистина има нещо....отиди при баба си, може би те чака...
Когато татко беше вече много болен, аз реших да се върна в София за последното лекарство, което ми бяха обещали от чужбина.
Щяха да ми го пратят по човек.
Казах на татко, че отивам до София, без да обяснявам защо. Той само ме попита: "Кога ще се върнеш?" Казах му - след два-три дни.
Той кимна и аз заминах.
Посрещнах си човека с лекарството след 4 дни.
Когато се върнах при татко беше късно вечерта, реших да го оставя да си почива до сутринта, само му се обадих и подържах ръката му.
След няколко часа, призори татко почина.
Така последните думи, които бях чула от него останаха тези: "Кога ще се върнеш?"
Щяха да ми го пратят по човек.
Казах на татко, че отивам до София, без да обяснявам защо. Той само ме попита: "Кога ще се върнеш?" Казах му - след два-три дни.
Той кимна и аз заминах.
Посрещнах си човека с лекарството след 4 дни.
Когато се върнах при татко беше късно вечерта, реших да го оставя да си почива до сутринта, само му се обадих и подържах ръката му.
След няколко часа, призори татко почина.
Така последните думи, които бях чула от него останаха тези: "Кога ще се върнеш?"
Не изчетох цялата тема, признавам.
Вярвам, да. Направи всичко по силите си да те види.
Съжалявам много, зная колко те боли.
Вярвам, да. Направи всичко по силите си да те види.
Съжалявам много, зная колко те боли.
Със сигурност 4акат. Когато по4ина единия ми дядо (бях още студентка) баба все му повтаряше да се държи още малко, докато ми минат изпитите. и наистина - след като си взех последния изпит и отидох да го видя ... той по4ина. Другия ми дядо 4акаше да види брат ми. Майка все му викаше "ела да видиш дядо си 4е не му остава още много", ама ние с драт ми жевеем дале4 и все не оставаше време. накрая се реши и отде. когато дошло време брат ми да си тръгва, дядо му казал , 4е няма смисъл. брат ми се прибра късно ве4ерта, на сутринта в 5:00 часа се обади баща ни за да ни каже, 4е дядо е по4инал.