Тази носталгия по социализма се пренася и към руско влияние, не се отърсваме от миналото. Страхът да не плащаме за възстановяване на Украйна, и сега за помагане, се базира на тази носталгия и навика ,че руснаците са безгрешни братя.
Ние не сме нетен донор , нищо още не даваме на Ес, ама пак не даваме да дават и те. Ние не се смятаме за западни, но искаме думата при тях шизофренично.
Какво страшно , връща се соц мизерията, уравниловката, на която повечето от нас са свикнали, никакъв проблем.
Но май има, проблем, защото хем сърби , хем боли, да не е американско , западно, но да е техен стандарта. Ако ме разбирате , че често не съм разбрана.
Нека разсъждаваме, не с емоциите.
И ако трябва да казвам на някого нещо, трябва и на анти-ваксърите да питат загубили близки от ковид, на глупавите за умните, че може да не са забелязали разликата, на много групи за противоположните им.
На русофилите за нищо на света да не говоря друго, те знаят всичко.
И за това при демокрацията решава мнозинството и се иска критичен минимум на съгласие, поне 50%. Защото еднакво мнение на всички при нея няма, само диктаторските режими правят съгласие под страх.