След 200-300 дни в окопа, често подгизнал от кал и вода или вкочанясал от студ, от главата ти изфирясват всякакви героични мисли за опазване на украинската държавност, за уроците на историята и т.н. Остава единствено злобата към онези, които са те изпратили там и са те оставили да умираш, докато в същото време крадат милиарди на твой гръб. И гледаш само как да оживееш, а при удобен случай и да си биеш шута от бойното поле и от държавата.
Следя украинци от различни части на Украйна, някои харесват Зеленски, други не го харесват, но всички са напълно наясно кой им причинява това и ненавиждат Русия, особено след поредните разрушени жилищни сгради и избити цивилни и деца мрежата ври и кипи, няма никакъв шанс тези хора, преживяващи ежедневния ужас на руските бомби, да не могат да насочат правилно гнева си, бълването на хиляди пропагандни текстове по темата не може да им повлияе, нито на нас, няма смисъл да се хабите.
