Жените не разбират.

Но дори и той знаеше, че има някои територии, в които не се стъпва - раждане, кърмене, повечето от отглеждането, училището...

Защо пък и отглеждането и училището? За раждането и кърменето съм съгласна, че не е работа на мъжа да дава съвети, но за другото съм напълно против майката да е единствената компетентна.

Защо пък и отглеждането и училището? За раждането и кърменето съм съгласна, че не е работа на мъжа да дава съвети, но за другото съм напълно против майката да е единствената компетентна.

Ами аз дори не знам дали бих искала свои биологични деца, съответно и дали ще раждам някога, но ми стана интересна темата.

И бих се радвала авторът да отговори как би действал в хипотетична ситуация:

Какво се случва, ако с приятелката ти сте се събрали, без да изкоментирате предварително всеки от вас какво мисли за естественото раждане и секциото. Тя забременява и с напредване на бременността ти казва, че иска да роди секцио, защото така ще се чувства по-спокойна. Има страх от естественото раждане, от факта, че ще трябва да е активна страна в него, докато изпитва силен дискомфорт и болки. Наясно е с факта, че след секциото възстановяването може да бъде по-продължително и евентуално пак ще изпитва дискомфорт и болка, но предпочита този метод. Коментирате го, ти й предоставяш твоя куп с доказателства в подкрепа на твоето мнение (което, доколкото разбирам, е по-скоро за естественото раждане). Тя те изслушва, прочита материалите, които си й дал. Съгласява се да посетите повече от един лекар, които си казват становището, което мога да си представя, че би било: при неналичие на сериозни здравословни предпоставки по време на бременността и непосредствено преди раждането, че евентуално биха препоръчали естествено раждане, но в крайна сметка решението е на родилката и как тя ще се чувства най-сигурна.

В крайна сметка, тя ти благодари, че си отделил време и ресурси и си се поинтересувал по темата, придружил си я при специалистите и най-вече, че си й споделил какво мислиш и ти по въпроса. Но, от своя страна, ти споделя, че тя все още се чувства по същия начин и ще бъде по-спокойна да роди секцио въпреки изговорените и прочетени мнения и съвети. Тоест нейната позиция по въпроса не се е променила.

Ти какво правиш тогава? Отговори честно, ще продължиш ли да дълбаеш, да търсиш още доводи в подкрепа на своята теза: "ама нали прочете какво ти показах..."; "ама нали докторът ти каза, че не е страшно..."...? Или ще приемеш, че вие сте го изкоментирали, всеки си е казал мнението и е бил изслушан, чули сте и специалисти, ти си бил съществена част от процеса по размисъла над решението... И така след участието и на двама ви в този процес, тя все още е на мнението, че би предпочела да роди секцио, съответно спокоен, че не си бил игнориран по време на обмислянето по въпроса, я оставяш да роди както ще се чувства по-добре тя?

Мани сега раждането, вече се е родило детето. За училището мнение имаш ли? Ходиш ли на родителски срещи? И по-общо трябва ли мъжът да ходи на такива?

А отговора : Аз си правя квото си искам това си е моето тяло.
Амиии не. Благодаря

Да, бе ама това е противоречие. Уж заедно ги взимате решенията, а реално тя е решила секцио, ти си я подкрепил. После си е променила мнението, но не заради теб, а заради лекар. Тоест ти във взимането на решение, не си участвал реално.
Подкрепил си я с факти и мнение, и си я оставил да реши и пак си я подкрепил. Което е похвално и правилно, но не е взимане на решение заедно, каквото твърдиш, че е.