Примерът ми беше, че е възможно и допустимо някои неща да се правят, но да предпазва е децата и да не одобрявам тези навици в децата.
За прибиране на дрехи, не е сложно, всеки трябва да го прави.
Понякога на масата си поглеждам телефона и синът ми веднъж ми метна изречение защо аз съм гледала, а той не може като сме на масата. Реагирах първосигнално като му казах точно това, което мисля, но не беше правилно от моя страна. Казах му, че когато той започне да ми плаща сметката, а не аз неговата, тогава ще обсъжда. Знам, че не е възпитателно, но се ядосах, защото трябваше да реагирам на важно съобщение. После му обясних, че когато аз използвам телефон, то е за някаква необходимост(спешен съвет, спешна уговорка, понякога ни информират за важни служ събития по вайбър и др).
Мисля, че има такива ситуации, да не допускаме децата да правят това, което ние правим. Но има и други, като тази за дрехите, тогава няма оправдание децата да се наказват за разхвърляне и мъжът също да разхвърляне.