Дъщеря ми на 3.5г. иска да е момче

  • 3 305
  • 60
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 420
Аз познавам дечица, които до към 4 годишни бяха кучета и след това станаха принцеси еднорози. Ако имахте морско свинче за домашен любимец, съм готова да се обзаложа, че детето Ви щеше да е гризач, а не момче, но така се е случило.

# 16
  • София
  • Мнения: 971
Според мен е много рано да де правят някакви заключения, важното е че имате хубава връзка и, че детето расте щастливо. Аз също бих се съобразила ако детето иска къса коса, или си играе с други момчета, вместо на кукли...нищо не значи това на тази възраст. По скоро бих и показала, че не е нужно да е момче, за да парви каквото и харесва, може да си играе както го праеят момчетата, та дори и да има професията на баща си. Не бих и вкарвала някакви стереотипи на "момичешко поведение" и "момичешки игри", защото ако я отегчават, може точно за това да си мисли, че трябва да непременно да е момче, за да играе на каквото тя иска, а не на кукли.

# 17
  • Мнения: 3 961
Ни бих се съгласила на къса коса.
Поддадете ли давате сигнал, че да иска да е момче е нещо нормално.
Съвсем сериозно се замислите за психолог.
Да не се окаже, че изпускате последния момент нещата да се оправят.

# 18
  • Мнения: 29
Здравейте и благодаря на всички мнения!
Може би като за всяко нещо "всяко чудо за три дни", след 2-3 разговора в които тя повдига темата, накрая вчера вечер сама ми каза че е решила да си е момиче и че неиска къса коса, но ще си харесва спайдърмен, любимия й цвят ще си е синьо и ще играе мъжките роли в приказките. Аз й обясних че това си е ок а е и правилно защото така или иначе неможе да стане момче, и изредих всички страхотни неща които могат жените и момичетата и майките , заинтригува се че може да си слага от червилото ми и след това цяла нощ слагаше червилото на мама.. да слага.
Да ви кажа честно, в днешно време, може и да съм прекалила в мисленето си по темата но виждате какво е, кой не би се притеснил? Щом има и хора които са решили да оставят бебето си само да си избере пол.. това е днешната реалност

# 19
  • Мнения: 10 884
Тук не става въпрос за избор на пол, детето ви не си избира пол, детето ви ви казва, че татко му му липсва и то се опитва да 'поеме' функциите на липсващата фигура, в случая мъжките дейности.

# 20
  • София
  • Мнения: 971
Това последното  с избирането на пол малко поресоли манджата...темата за де възмутим от "днешната реалност" ли е? Не познавам такива хора, които ще оставят бебе да избере пола си, но явно пак ще се плашим с "джендъри"...

# 21
  • София
  • Мнения: 18 670
И без това един ден ще избере сама каква да бъде и с кого да бъде, без да можеш да повлияеш. Независимо дали става дума за пол, сексуалност, начин на обличане, музикален вкус, приятели, професия и т.н.
Работи над себе си, не над детето.

# 22
  • Мнения: 14 951
Сетих се за още един пример: сестра ми като малка беше много буйна и си играеше с момчета, момичешките игри не й бяха достатъчно динамични. И нищо, стана си енергична жена.
Може по-нататък да я запишеш на някакъв спорт, да може да си изразходва енергията.

# 23
  • Мнения: 3 961
Добре ти казаха, че след време нама да можеш да повлияеш.
Затова действай бързо и сега. Един психолог ще може да разбере дали има нещо нередно в самоопределянето на детето.
Това с червилото донякъде е добре, но желанието да играе мъжки роли? Възможно е да западне да си фантазира, че е момче или вече са го прави.
Задължително трябва да дадете да се разбере, че това поведение не се одобрява от вас като майка и от баща й.
Замисля ли сте се, колко се труди този човек и какво огорчение и  го чака ако чуе тези ужасни небивалици.

# 24
  • София
  • Мнения: 18 670
...
Задължително трябва да дадете да се разбере, че това поведение не се одобрява от вас като майка и от баща й.
Замисля ли сте се, колко се труди този човек и какво огорчение и  го чака ако чуе тези ужасни небивалици.

И ако някой ден детето наистина се окаже с различно мнение, независимо за какво, да няма доверие в родителите си, за да не ги разочарова!?

# 25
  • Мнения: 3 961
Като например, че иска зелени пердета, а родителите искат жълти?
Защото тук мисля не говорим за пердета, а за нещо много сериозно, за което ако не се вземат мерки точно сега , може да е непоправимо и изключително неприятно.

# 26
  • София
  • Мнения: 35 503
Добре ти казаха, че след време нама да можеш да повлияеш.
Затова действай бързо и сега. Един психолог ще може да разбере дали има нещо нередно в самоопределянето на детето.
Това с червилото донякъде е добре, но желанието да играе мъжки роли? Възможно е да западне да си фантазира, че е момче или вече са го прави.
Задължително трябва да дадете да се разбере, че това поведение не се одобрява от вас като майка и от баща й.
Замисля ли сте се, колко се труди този човек и какво огорчение и  го чака ако чуе тези ужасни небивалици.
Искрено се надявам тези съвети да не бъдат последвани.

# 27
  • Мнения: 228
Това мнение на Uncommon е напълно достатъчно. Ясно и изчерпателно.

Някои хора, всъщност много хора, трябва да разберат, че психологът не ,,оправя" другото, за което си мислят. Такъв се раждаш. Все едно мен сега да ме пратят на терапия и да ми казват, че съм мъж.
Едно познато момиченце на 4 отказваше да бъде Ана или Елза от Леденото кралство, искаше да е Снежният човек. Сега е вече на 7, играе на понита, като всяко друго момиченце. Не се притеснявай, не я насилвай.
Ако иска да е с по-къса коса, бих се съобразила. Има време да си пусне коса по-нататък, ако желае.

Би могла да й разказваш приказки и истории, където принцесата е воин, примерно. Където момичето е активно, а не жертва, да чака да я спасяват. Както Пипи Дългото чорапче, да речем. Хем тя е с плитки.

Или ако е за животни, пак такива, където женското животно е силно - майка-орлица например. Можеш да измислиш такива истории, които да покажат силата на мама и на момичетата/жените като цяло.

# 28
  • Мнения: 3 961
Ако има минимален шанс да се оправи, трябва да се направи всичко възможно.
Тези, които искат да са котенца, не са започнали ги  хранят с  уискас, нали?

# 29
  • София
  • Мнения: 18 670
Защото тук мисля не говорим за пердета, а за нещо много сериозно, за което ако не се вземат мерки точно сега , може да е непоправимо и изключително неприятно.

За нещо, на което не може да се противодейства с насаждане на комплекси у детето.

Ако след пълнолетие едно "котенце" реши да се храни с Уискас, може би с това мислене ще се отречеш от него? Или ще се срамуваш?
Някои неща са временен каприз, други са предопределени от природата, но родителят няма как да знае. По-важното е да изгради обич и доверие у детето си, за да не се срамува то от същността си, независимо дали просто харесва къса коса или търси идентичността си.

Общи условия

Активация на акаунт