Момичета, не знам откъде да започна, но се чувствам ужасно и наистина имам нужда от съвет. Баща ми, който е собственик на жилището, се върна да живее с мен преди два месеца и оттогава моят живот се превърна в нещо, което не мога да нарека нормално.
• Яде само кренвирши – евтини, сурови, без никакво разнообразие. Няма значение дали е празник или не, за него си е все едно – и на Великден, вместо да има яйца, козунак или нещо по-нормално, той си яде само кренвирши и пие бира.
• Пие по 2 до 4 литра бира всеки ден. Въпреки че има диагноза за проблеми със сърцето (ДКМП – дилатативна кардиомиопатия), бирата си остава основна част от неговото “лечение”.
• Пуши като комин и не работи. Единственото, което прави, е да търси бързи кредити и да звъни на бивши, за да се оплаква, че няма пари.
• Подал е документи за ТЕЛК преди повече от година, но все не може да ги извади, защото няма пари за прегледи и изследвания.
• Лъже хората, че му ям храната (крeнвиршите) и пия кафето, но истината е, че той не готви въобще. Просто не му е в навика да готви.
• Когато има пари, купува хляб, кренвирши, кафе и бира, но не купува никаква нормална храна. Дори сапун не е купил от месеци.
• Често се случва в къщата да няма храна, а той да се прибере с две бири и да ми каже: “Ако искаш, вземи си хляб.”
• Ходи и говори зад гърба ми на други хора, че съм яла при майка ми, че съм му “изяла наденицата” и че не съм го попитала за нескафето му.
• Когато трябва да свърши някаква работа, като мъкнене на перални, се оказва, че може да прави всичко, но в същото време се води “тежко болен” и не може да се справи с ежедневните си задължения.
Не знам как да се справя. Още от дете се опитвах да го избягвам. Когато го виждах на улицата, сменях тротоара, за да не се срещам с него. Никога не ме е питал дали съм гладна, дали имам нужда от нещо, а всичко, което съм имала, съм си го осигурила сама.
И сега съм на ръба на нервите си. Единственото, което изпитвам към него, е омраза и разочарование. Чувствам, че е психически нестабилен, егоист и просто паразитира върху мен. Няма грам човечност и никога не проявява интерес към моето благосъстояние. И после, ще се обиди, ако не му взема от неговата “наденица”…
Пиша тук, защото просто не мога да издържам повече. Искам да имам нормален живот – да живея с някой, с когото да готвим заедно, да имаме хладилник с истинска храна, а не само бира и кренвирши. Искам да се чувствам у дома, а не в затвор.
Имате ли подобен случай? Това нормално ли е? Какво бихте направили на мое място?
• Яде само кренвирши – евтини, сурови, без никакво разнообразие. Няма значение дали е празник или не, за него си е все едно – и на Великден, вместо да има яйца, козунак или нещо по-нормално, той си яде само кренвирши и пие бира.
• Пие по 2 до 4 литра бира всеки ден. Въпреки че има диагноза за проблеми със сърцето (ДКМП – дилатативна кардиомиопатия), бирата си остава основна част от неговото “лечение”.
• Пуши като комин и не работи. Единственото, което прави, е да търси бързи кредити и да звъни на бивши, за да се оплаква, че няма пари.
• Подал е документи за ТЕЛК преди повече от година, но все не може да ги извади, защото няма пари за прегледи и изследвания.
• Лъже хората, че му ям храната (крeнвиршите) и пия кафето, но истината е, че той не готви въобще. Просто не му е в навика да готви.
• Когато има пари, купува хляб, кренвирши, кафе и бира, но не купува никаква нормална храна. Дори сапун не е купил от месеци.
• Често се случва в къщата да няма храна, а той да се прибере с две бири и да ми каже: “Ако искаш, вземи си хляб.”
• Ходи и говори зад гърба ми на други хора, че съм яла при майка ми, че съм му “изяла наденицата” и че не съм го попитала за нескафето му.
• Когато трябва да свърши някаква работа, като мъкнене на перални, се оказва, че може да прави всичко, но в същото време се води “тежко болен” и не може да се справи с ежедневните си задължения.
Не знам как да се справя. Още от дете се опитвах да го избягвам. Когато го виждах на улицата, сменях тротоара, за да не се срещам с него. Никога не ме е питал дали съм гладна, дали имам нужда от нещо, а всичко, което съм имала, съм си го осигурила сама.
И сега съм на ръба на нервите си. Единственото, което изпитвам към него, е омраза и разочарование. Чувствам, че е психически нестабилен, егоист и просто паразитира върху мен. Няма грам човечност и никога не проявява интерес към моето благосъстояние. И после, ще се обиди, ако не му взема от неговата “наденица”…
Пиша тук, защото просто не мога да издържам повече. Искам да имам нормален живот – да живея с някой, с когото да готвим заедно, да имаме хладилник с истинска храна, а не само бира и кренвирши. Искам да се чувствам у дома, а не в затвор.
Имате ли подобен случай? Това нормално ли е? Какво бихте направили на мое място?
