Лотария "Зелена карта" 2026

  • 28 024
  • 402
  •   2
Отговори
# 210
  • Мнения: 27 424
Подкрепям Абуто. И аз доведох 3 годишно и още се чудя с чий акъл съм тръгнала. Патка.
И за другото е прав. В края на 30те си години бяхме и наистина е тегаво, когато си изграден характер с ценностна система. Идваш тук и в градината ти казват, че детето ще спи на земята със обувките, без завивка на климатик.

Усеща се далечината и още как. Часовата разлика не позволява след работа да се обадиш на брат си, защото там е 1 през нощта.
Носталгия по масите имам и аз. Една шопска салата от истински домати и сирене, няма да откажа никога....месо не ям.

Винаги съм казвала, нека всеки който мечтае да емигрира, получи своя шанс.

# 211
  • Мнения: 6 945
Като дойдат празници и в България роднините и приятелите ви започнат да постват снимките с масите - а вие сте на 10000 км от родителите си или в някои случаи от децата си... не е най-приятното усещане.

Ох, като чета такива неща, за пореден път осъзнавам колко различни сме хората. Simple Smile
Някои нямат роднини и приятели в България (или не общуват с тях), а отгоре на всичко - може да не понасят сбирки с пияндурски привкус. Извинявам се за цветното описание, но си е точно така.
Аз даже социални мрежи не ползвам към момента, та няма как да ги видя тия прословути събирания, че (на теория) да ми залипсват. Grinning
Не слагайте всички под един знаменател. Колкото хора, толкова и индивидуални случаи.

Последна редакция: пн, 12 май 2025, 23:36 от Гърне без похлупак

# 212
  • Мнения: 442
Извинявам се ако съм засегнал някого.
Аз другата седмица имигрирам. Да не е в САЩ ама не мисля че ще ми е драма. Малкия е вече записан в новото училище, аз тръгвам търся квартира настанявам се и Юли пристигат. Поне за сега такъв е плана

# 213
  • Мнения: 124
Подкрепям Абуто. И аз доведох 3 годишно и още се чудя с чий акъл съм тръгнала. Патка.
И за другото е прав. В края на 30те си години бяхме и наистина е тегаво, когато си изграден характер с ценностна система. Идваш тук и в градината ти казват, че детето ще спи на земята със обувките, без завивка на климатик.

Усеща се далечината и още как. Часовата разлика не позволява след работа да се обадиш на брат си, защото там е 1 през нощта.
Носталгия по масите имам и аз. Една шопска салата от истински домати и сирене, няма да откажа никога....месо не ям.

Винаги съм казвала, нека всеки който мечтае да емигрира, получи своя шанс.
И при нас е така, аз бях навършил 40-ка и хоп с две деца на 4 години, и съпруга та ей така 11 години вече. За яслите, градините и прочие съпругата ми ги отгледа по възможно най-добрият начин, като  “Майка героиня”. Тя беше жертвата на за няколко години. Сега, вятър ги вее 15 годишните тинейджъри, тогава 4-ри годишни.
Честно, Не бих тръгнал пак отново!

# 214
  • Мнения: X
Подкрепям Абуто. И аз доведох 3 годишно и още се чудя с чий акъл съм тръгнала. Патка.
И за другото е прав. В края на 30те си години бяхме и наистина е тегаво, когато си изграден характер с ценностна система. Идваш тук и в градината ти казват, че детето ще спи на земята със обувките, без завивка на климатик.

Усеща се далечината и още как. Часовата разлика не позволява след работа да се обадиш на брат си, защото там е 1 през нощта.
Носталгия по масите имам и аз. Една шопска салата от истински домати и сирене, няма да откажа никога....месо не ям.

Винаги съм казвала, нека всеки който мечтае да емигрира, получи своя шанс.
Абе да ви кажа на теб с Абуто и сам да тръгнеш не си е работа. По-лесно е за квартира и работа, ама като нямаш близки нещата стават тегави в един момент. Аз бих предпочел да бях имигрирал със семейство. Да не казвам пък как се търси булка по тия ширини като се почва отначало с толкова много неща. Simple Smile

# 215
  • Мнения: 442
Тези неща се мислят преди да се имигрира. Всичко си има цена и се питаш готов ли си да я платиш. Не след известно време да се питаш "ама сега то така било то иначе". Въпреки носталгията, самотата, трудностите keep pushing. Тук според мен е че имигрират хора без да знаят за какво имигрират. Просто ей така за фън и остават разочаровани.

# 216
  • Мнения: 27 424
Всички емигрират с идеята за по добър живот.
Само че това никой не може да ти го гарантира.

# 217
  • София
  • Мнения: 3 307
Нашата идея не е била изобщо за по-добър живот. Ние сме живели достатъчно дълго в чужбина, за да сме наясно с много неща. Всеки си преследва определени цели, а те са най-различни. В бг дори и на отпуска не ми се ходи, но това съм аз.

# 218
  • Мнения: 27 424
Така е, различни хора сме. Аз нямам търпение да дойде лятото да се прибера да разпусна...

# 219
  • Мнения: 6 945
Реално погледнато, не съм убедена, че ако емигрирам където и да е в чужбина, животът ми би бил по-добър във финансов аспект.
Моят стимул за "навън" също е от друго естество. Simple Smile

# 220
  • Мнения: 2 304
И аз вече не съм сигурна, че искам да живея за постоянно там, ако някога спечеля, но си имам едни детски мечти, които просто никога няма да умрат, а и съм американски възпитаник, отраснах с американските филми и култура, от учители съм била подтиквана в тази посока, баща ми също искаше, даже когато бях на 11, аз го натисках да кандидатства... на студентските бригади беше невероятно преживяване, намерих много приятели, ходих в Ню Йорк. Липсва ми много.

# 221
  • Мнения: 442
Всички емигрират с идеята за по добър живот.
Само че това никой не може да ти го гарантира.
Никой и нищо не гарантира за по - добър живот. Всички имат различни причини за имиграция:
- за пари
- за кариера
- за свобода
- мечти
САЩ не е са лузъри. Имиграцията за там е психическо и физическо изпитание или издържаш или не. Имах възможност да се срещна с БГ диаспората там, имаше хора от 15 години не са се пребирали, защото не могат да си го позволят, а в същото време задния им двор пълен с кемпери, ходят по Мексико и Хавай на почивки. Хем тъгуват за Бг хем “немогат да си позволят” едно лято в БГ.
Усеща се лицемерие в имигрантите там.
Един пример ще дам, когато кацнахме за първи път с жена ми и дете на 7. Американец бивш колега дойде да ни вземе от летището, няма да забравя когато ми каза “Заповяйате вкъщи и спести парите за хотел” БГ приятели, познати, близки всички се потопиха. Този жест ми беше достатъчен.
Та по - добрия живот много зависи с какви хора си заобиколен, не къде се намираш и колко пари имаш.

Последна редакция: ср, 14 май 2025, 18:47 от Scott

# 222
  • Мнения: 27 424
По добрия живот не е само финамсовата част. Сащ е голяма държава с много възможности за работа, обучение и живот. Не е само до $$$$. И в Долно нагорнище може да правиш пари, но като си на село нямаш достъп до нищо.

Сащ не бил за лузъри. Тогава защо е пълно с такива тук? Даже има хора които не говорят английски, кютат си някак, супер са си. Сащ е за всеки. Кой както си го направи. Лотарията е пример за това. Хора дошли със заем от брадчеда, след 20 години в Сащ имат няколко къщи, нови коли и деца в колеж.

# 223
  • София
  • Мнения: 3 307
САЩ, а и всяка др държава е за който издържи😄всякак психически, финансово, физически! Червен килим няма и няма да има. Аз не мога да посоча един от моите близки/приятели/познати, който може да направи това, което ние сме направили/постигнали/рискували/излезли от зоната си на комфорт и още, и още на 40+, тъй че ще се гордея и още как😂 Шапка свалям на всички ви тук, които имате смелостта да го направите. Лесното всички го знаем! 😝

# 224
  • Мнения: 27 424
Лесно няма вече никъде. В България да не би да е лесно.

Общи условия

Активация на акаунт