Сериозно ли казвате, че за голям човек с дете е най-добре да се върне в детската си стая? Иначе 11 годишното било голямо. А 18 годишните ги пращаме да учат и да работят. Но за жена, намерила любовта на живота си е ок да е при мама и татко, че да им тръсне и детето си, да го гледат.
- Публикувана: 9 окт. 2024, 07:02 ч.
- Последно мнение: 13 окт. 2024, 20:08 ч.
В плен на детето си
Психолог трябва и за двамата, дори подозирам, че за детето отдавна е трябвало. 50 позвънявания за 30 минути на пазар с изискване за клипчета, моля? Това е някакъв ад.
alex_jp, ама ти защо във всеки пост повтаряш, че е в детската стая и че е тръснала детето на майка си и баща си? Ами хората може да живеят в триетажна къща, какъв е проблемът? И нито веднъж не е казала, че бабата и дядото се грижат, напротив, каза, че стоят настрани. Наумила си си нещо, което да ти пасва на идеята, че е ок малкия да нарича майка си изрод и го повтаряш ли повтаряш.
Никъде, никога не съм казала, че е ок дете да обижда майка си. Но, че действията на майката не са ок и това рефлектира върху детето е видно.
А голям, самостоятелен човек не би се върнал да живее при родителите си. Това за плавния преход са алабализми, които не знам кой заблуждават.
Това, което казва Лорелада също е възможно.
А голям, самостоятелен човек не би се върнал да живее при родителите си. Това за плавния преход са алабализми, които не знам кой заблуждават.
Това, което казва Лорелада също е възможно.
Авторката е написала, че са при бабата и дядото по тяхно настояване, за да е по-плавен преходът за детето. Как разбрахме, че тя няма собствено жилище или възможности за квартира? Как разбрахме, че новият не иска съвместен живот?
Ако новият искаше съвместен живот, щеше да се прибере преди авторката ако е бил там, където тя е живяла и да обзаведе жилище,в което да я покани с детето.
Възможностите за квартира ако се разболее секват. На квартира с пубер и обмисля бебе = два пубера заедно на квартира. Ако има собствено жилище е било по-добре да иде там, а детето и да ходи при бабата и дядото.
Тя е клекнала на настояванията на родителите си и явно те я командорят и детето вижда всичко това. Няма как да я вижда в роля на пубер и да не опитва да я командори и то.
Детето не вижда колко жилища има майката. То я вижда смачкана. Имах приятелка в подобно положение. Имаше си жилища, но майка и я убеди да ги даде всичките под наем и да живее с нея за да помагала. Синът и отиде при баща си като завърши гимназия. Обясни и, че е парцал и тъпа и не ще повече контакт. У тях майка и решаваше, майка и налагаше на сина и как да се облича, какво, кога и как да учи и всичко останало.
Да бе, върха, от развода, хоп - при новия, чудесно. Сто пъти е по-добре при бабата и дядото. Авторката както се е подложила като изтривалка под малкия, съвсем резонно е да се вре при родителите си "за негово добро". Та тя цяла работа отказала ли, променила ли, че да му пасне на режима. Невена, не виждам какво общо има невъзпитания син на приятелката ти или искаш да кажеш, че и геройчето на темата от "изрод" ще надгради до "парцал"? Ами ако не му се свият перките овреме и това ще стане скоро.
Скрит текст:
50 позвънявания за 30 минути на пазар с изискване за клипчета, моля? Това е някакъв ад.Авторката е написала, че са при бабата и дядото по тяхно настояване, за да е по-плавен преходът за детето. Как разбрахме, че тя няма собствено жилище или възможности за квартира? Как разбрахме, че новият не иска съвместен живот? Или от съда след решението за развод, направо да се прибере при новия, така ли? И след като е над 40, не разполага с кой знае какво време за обмисляне на второ дете, не е казала, че правят опити, просто допуска идеята. Психолог трябва и за двамата, дори подозирам, че за детето отдавна е трябвало.
Ад, в който детето живее. Авторката писа, че когато го е оставяла с бащата за час то пък е звъняло къде е. Не искам да се правя на психолог, но според мен това дете се (e) страхува(ло), че тя просто ще си тръгне. Подозирам, че няколкогодишната борба на влюбенита да бъдат заедно, която така и не разбрахме в какво се е изразявала, явно не е минала без да остави отпечатък върху другите членове на семейството.
Нали сме наясно, че 11 годишно дете няма току така да звъни на пожар на майка си по сто пъти за да се увери къде е и кога ще си дойде, вместо да си гледа кефа и да си сложи на вратата надпис "Не влизай без да чукаш". Обикновено майките на 11годишните звънят къде са и кога ще се приберат, а не обратното.
Поведението на детето и гневът му говорят, че се чувства адски, адски, зле. Майката, както и много потребители в темата го тълкуват като някакви неща, които прави да я тормози нея.
Не е тя жертвата в случая.
В случая и двамата са жертви на невъзможността на авторката да си намери мястото и да се заяви. Не знаем защо детето е развило тази неадекватна тревожност, не знаем как се е поддържала връзката с любовника, при положение, че тя е била в чужбина, а той - очевидно в България. С тази болезнена привързаност към майката, как не е потърсен специалист по-рано, не мога да си обясня.
Не е потърсен специалист за детето, защото майка му се е борила за любовта си, все пак. Къде ти време да обърне внимание, какво се случва с него. А то тогава е било съвсем дете, не голям човек на цели 11 години.
А тогава е имало и баща, представи си, който също не е обърнал внимание. Пак напомням, че голямата борба за любовта е в две различни държави, така че не знам как точно се е водила.
Ами очевидно и двамата родители не са му обърнали внимание, тя погълната от борбата за любовта си, бащата сигурно също е водил някаква борба. Накрая, обаче тя се озовава сама, със силно тревожно дете. Та очевидно тя е тази, която трябва да намери начин да успокои детето си. Ако ѝ пука разбира се. Иначе го мята на родителите си и заминава да си гледа новото семейство. Нито ще е първата такава, нито последната, за съжаление.