Искам да разкажа за ужаса и трагедията, които преживях, когато в края на май 2024 постъпих за задържане в 34 г.с в Майчин дом в София.
Имах предишно спешно секцио на живо и здраво момче отново в 34 г.с. пак в Майчин дом през януари 2022. Бебето имаше изоставане в растежа и тоновете му се губеха. Тогава на корема ми направиха вертикален разрез, за да го извадят. Но д-р Хранов, който беше израждащият, така и не си направи труда да запише в епикризата ми какъв е бил точно разрезът на матката ми и какви са прогнозите или рисковете при следваща бременност. Това е нещо, което се прави в други страни, а тук се пренебрегва масово. Разрезът на матката ми е бил вертикален.. което имаше фатални последствия за следващата бременност.
Мина година и девет месеца и забременях отново. Бебето, за разлика от първата бременност, се развиваше перфектно, растеше както си трябва, дори вървеше по-голямо. Бях не на три, но на четири фетални морфологии и всичките му показатели бяха съвършени. Съветвах се както с проследяващия ме лекар Иван Цанов, така и с д-р Диков и двамата ме увериха, че разрезът на матката трябва да е бил хоризонтален. Диков ми насрочи секцио за 38 г.с. с голямо спокойствие.
Така в 34 г.с. започнах да имам контракции, които не бяха силни, но бяха продължителни. Постъпих в болницата в понеделник 27.05.2024 и измериха тоновете на бебето в 17:30 и бяха добре. Сложиха ми банка магнезий и ме настаниха на 8 етаж на болницата, която е за Паталогична бременност. От 17:30 никоя сестра или лекар не дойде при мен да провери как съм или да поиска да прослуша отново тоновете на бебето. В ранните часове на 28.05 в 1:40 през нощта усетих неописуемо пронизваща болка в корема ми, която отива към влагалището. С помощта на момичето, с което бях настанена в стая, издирихме акушерката, която пък извика дежурния на етажа лекар Цветомир Златев. Въпросният господин после разбрах, че е специализант там, а майка му е била кандидат кмент на Ботевград. Макар че многократно обяснявах за пронизващата болка в корема ми, д-р Златев ме погледна единствено дали имам разкритие, държа се грубо с мен и отказа да помага при качването и слизането от магарето. Той попита дежурната сестра кога последно са мерени тоновете на бебето и тя му съобщи, че е било към 17:30 ч предния ден. В този момент беше около 2 през нощта и ме отпратиха в стаята, като само ми биха болкоуспокояващо, без дори да погледнат бебето. Имаме информация, че той звъннал на лекаря над него (д-р Наталия Петракиева), но реакция не е имало.
Към 5 през нощта болката стана толкова неописуема, че вече бях сигурна, че ако остана още малко в леглото, ще припадна и може и да не се събудя повече. Вече съвсем не можех да се движа, бяха ми заглъхнали ушите, виеше ми се свят, виждах размазано, а болката в корема беше огромна. С последни сили, благодарение на момичето, с което бях в стая, едвам намерихме дежурната сестра на етажа, която отново извика д-р Златев. И той отново грубо ми нареди да се кача на магарето. Вече цялата треперех от неописуема болка и световъртеж. Тогава бях на косъм да колабирам, казах им, че всеки момент ще се свлека на земята. Единствено тогава ме взеха насериозно, преляха ми глюкоза и започнаха да гледат на ехограф бебето. Цели 12 часа след последното измерване на тоновете, ги измериха пак. Дойде и д-р Петракиева. Тогава ми обясниха, че не виждат сърдечна дейност и че то е умряло. Аз изпаднах в такъв шок, не можех да повярвам на чутото.
Продължих да им казвам колко много ме боли корема, наложи се втора банка глюкоза да сложат, защото пак щях да припадна. Появи се и д-р Валентин Иванов, който по това време беше шеф екип за лекарите на смяна в Майчин дом. Пристъпиха към операция някъде в 6:15 часа сутринта. До този момент съм била с вътрешен кръвоизлив от около 5 часа. Когато се събудих, бях още на операционната маса. Лекарите казаха, че матката ми се била пръснала и бебето ни е нямало никакъв шанс да оцелее. Тя се беше отворила вертикално от горе до долу. По думите им едвам са спасили моя живот, целият ми корем бил пълен с кръв. Но благодарение на Бога, матката ми е възстановена, както са запазени и яйчниците ми. Д-р Иванов, който ме оперира, каза, че през живота си не е виждал такава руптура на матката. Oт корема ми също така е бил изваден и голям хематом.
Ако Бог не ми беше дал сили да остана в съзнание до самата операция и да извикам втори път за помощ, нямаше да съм жива сега. Лекарите ме бяха оставили на произвола. Това костваше скъпоценния живот на нашата дъщеричка.
Болката ни е огромна и скърбим много за нашата дъщеричка, но като отговорни български граждани, сме длъжни да дадем гласност на случая, за да бъдат опазени други жени от това тотално престъпно неглижиране, което аз преживях.
Веднага подадохме жалба към Майчин дом. Не получихме отговор от болницата. Подадохме сигнал към Изпълнителна Агенция "Медицински надзор", които за втори път отлагат своя отговор с цел допълнително разследване. Целта ни е на никоя друга жена да не се случи това, което се случи на мен.
Ако има други жени, в чиято епикриза при секцио в Майчин дом не е бил описан вида разрез на матката, може да ми пишете на ЛС, за да го включим като допълнително доказателство към жалбата ни към Агенцията. Дори да не е имало лоши последствия от това. Аз лично познавам жена с много подобен случай на моя. В нейната епикриза от Майчин дом не е бил описан, че разрезът е Т-образен и претърпява руптура при следваща бременност с фатални последствия за детето.
Завършвам с думите новия ми гинеколог: "Само в Майчин дом все още правят такива разрези [вертикален и Т-образен]".
Имах предишно спешно секцио на живо и здраво момче отново в 34 г.с. пак в Майчин дом през януари 2022. Бебето имаше изоставане в растежа и тоновете му се губеха. Тогава на корема ми направиха вертикален разрез, за да го извадят. Но д-р Хранов, който беше израждащият, така и не си направи труда да запише в епикризата ми какъв е бил точно разрезът на матката ми и какви са прогнозите или рисковете при следваща бременност. Това е нещо, което се прави в други страни, а тук се пренебрегва масово. Разрезът на матката ми е бил вертикален.. което имаше фатални последствия за следващата бременност.
Мина година и девет месеца и забременях отново. Бебето, за разлика от първата бременност, се развиваше перфектно, растеше както си трябва, дори вървеше по-голямо. Бях не на три, но на четири фетални морфологии и всичките му показатели бяха съвършени. Съветвах се както с проследяващия ме лекар Иван Цанов, така и с д-р Диков и двамата ме увериха, че разрезът на матката трябва да е бил хоризонтален. Диков ми насрочи секцио за 38 г.с. с голямо спокойствие.
Така в 34 г.с. започнах да имам контракции, които не бяха силни, но бяха продължителни. Постъпих в болницата в понеделник 27.05.2024 и измериха тоновете на бебето в 17:30 и бяха добре. Сложиха ми банка магнезий и ме настаниха на 8 етаж на болницата, която е за Паталогична бременност. От 17:30 никоя сестра или лекар не дойде при мен да провери как съм или да поиска да прослуша отново тоновете на бебето. В ранните часове на 28.05 в 1:40 през нощта усетих неописуемо пронизваща болка в корема ми, която отива към влагалището. С помощта на момичето, с което бях настанена в стая, издирихме акушерката, която пък извика дежурния на етажа лекар Цветомир Златев. Въпросният господин после разбрах, че е специализант там, а майка му е била кандидат кмент на Ботевград. Макар че многократно обяснявах за пронизващата болка в корема ми, д-р Златев ме погледна единствено дали имам разкритие, държа се грубо с мен и отказа да помага при качването и слизането от магарето. Той попита дежурната сестра кога последно са мерени тоновете на бебето и тя му съобщи, че е било към 17:30 ч предния ден. В този момент беше около 2 през нощта и ме отпратиха в стаята, като само ми биха болкоуспокояващо, без дори да погледнат бебето. Имаме информация, че той звъннал на лекаря над него (д-р Наталия Петракиева), но реакция не е имало.
Към 5 през нощта болката стана толкова неописуема, че вече бях сигурна, че ако остана още малко в леглото, ще припадна и може и да не се събудя повече. Вече съвсем не можех да се движа, бяха ми заглъхнали ушите, виеше ми се свят, виждах размазано, а болката в корема беше огромна. С последни сили, благодарение на момичето, с което бях в стая, едвам намерихме дежурната сестра на етажа, която отново извика д-р Златев. И той отново грубо ми нареди да се кача на магарето. Вече цялата треперех от неописуема болка и световъртеж. Тогава бях на косъм да колабирам, казах им, че всеки момент ще се свлека на земята. Единствено тогава ме взеха насериозно, преляха ми глюкоза и започнаха да гледат на ехограф бебето. Цели 12 часа след последното измерване на тоновете, ги измериха пак. Дойде и д-р Петракиева. Тогава ми обясниха, че не виждат сърдечна дейност и че то е умряло. Аз изпаднах в такъв шок, не можех да повярвам на чутото.
Продължих да им казвам колко много ме боли корема, наложи се втора банка глюкоза да сложат, защото пак щях да припадна. Появи се и д-р Валентин Иванов, който по това време беше шеф екип за лекарите на смяна в Майчин дом. Пристъпиха към операция някъде в 6:15 часа сутринта. До този момент съм била с вътрешен кръвоизлив от около 5 часа. Когато се събудих, бях още на операционната маса. Лекарите казаха, че матката ми се била пръснала и бебето ни е нямало никакъв шанс да оцелее. Тя се беше отворила вертикално от горе до долу. По думите им едвам са спасили моя живот, целият ми корем бил пълен с кръв. Но благодарение на Бога, матката ми е възстановена, както са запазени и яйчниците ми. Д-р Иванов, който ме оперира, каза, че през живота си не е виждал такава руптура на матката. Oт корема ми също така е бил изваден и голям хематом.
Ако Бог не ми беше дал сили да остана в съзнание до самата операция и да извикам втори път за помощ, нямаше да съм жива сега. Лекарите ме бяха оставили на произвола. Това костваше скъпоценния живот на нашата дъщеричка.
Болката ни е огромна и скърбим много за нашата дъщеричка, но като отговорни български граждани, сме длъжни да дадем гласност на случая, за да бъдат опазени други жени от това тотално престъпно неглижиране, което аз преживях.
Веднага подадохме жалба към Майчин дом. Не получихме отговор от болницата. Подадохме сигнал към Изпълнителна Агенция "Медицински надзор", които за втори път отлагат своя отговор с цел допълнително разследване. Целта ни е на никоя друга жена да не се случи това, което се случи на мен.
Ако има други жени, в чиято епикриза при секцио в Майчин дом не е бил описан вида разрез на матката, може да ми пишете на ЛС, за да го включим като допълнително доказателство към жалбата ни към Агенцията. Дори да не е имало лоши последствия от това. Аз лично познавам жена с много подобен случай на моя. В нейната епикриза от Майчин дом не е бил описан, че разрезът е Т-образен и претърпява руптура при следваща бременност с фатални последствия за детето.
Завършвам с думите новия ми гинеколог: "Само в Майчин дом все още правят такива разрези [вертикален и Т-образен]".
(( 
