Здравейте,оказах се с вродена дисплазия на тазобедрените стави на 42години. Вече са износени, особено едната е наложителна смяната. Поради дисплазията ми и измененията в костната структура ,при мен варианта е само индивидуална такава става .Ще се радвам някой да сподели ако е минал през това. Разбрах че няма да е лесна операцията в моя случай. Излишно е да казвам колко ме е страх . Но болките са нетърпими вече и няма накъде...
- Публикувана: 12 окт. 2024, 08:05 ч.
- Последно мнение: 25 ноем. 2024, 07:28 ч.
Смяна на тазобедрени стави с индивидуални изкуствени
Здравейте, оказах се с вродена дисплазия на тазобедрените стави на 42години. Вече са износени, особено едната е наложителна смяната. Поради дисплазията ми и измененията в костната структура ,при мен варианта е само индивидуална такава става .Ще се радвам някой да сподели ако е минал през това. Разбрах че няма да е лесна операцията в моя случай. Излишно е да казвам колко ме е страх . Но болките са нетърпими вече и няма накъде...
Elsinor, здравей.
Защо казваш оказах се? Не са ли диагностицирали дисплазията, когато си била малко бебе или в ранна детска възраст?
Познавам хора със сменена тазобедрена става, но в по-късна възраст. Възстановяват се напълно и водят живота си от преди. Разбира се, зависи къде и кой е направил смяната/операцията. Не знам това за индивидуална какво точно означава.
Здравейте, оказах се с вродена дисплазия на тазобедрените стави на 42години. Вече са износени, особено едната е наложителна смяната. Поради дисплазията ми и измененията в костната структура ,при мен варианта е само индивидуална такава става .Ще се радвам някой да сподели ако е минал през това. Разбрах че няма да е лесна операцията в моя случай. Излишно е да казвам колко ме е страх . Но болките са нетърпими вече и няма накъде...
Elsinor, здравей.
Защо казваш оказах се? Не са ли диагностицирали дисплазията, когато си била малко бебе или в ранна детска възраст?
Познавам хора със сменена тазобедрена става, но в по-късна възраст. Възстановяват се напълно и водят живота си от преди. Разбира се, зависи къде и кой е направил смяната/операцията. Не знам това за индивидуална какво точно означава.
В моя случай се налага индивидуална изработена , защото с друга обикновена,операцията ще е неуспешна заради променената анатомия...
Здравейте, оказах се с вродена дисплазия на тазобедрените стави на 42години. Вече са износени, особено едната е наложителна смяната. Поради дисплазията ми и измененията в костната структура ,при мен варианта е само индивидуална такава става .Ще се радвам някой да сподели ако е минал през това. Разбрах че няма да е лесна операцията в моя случай. Излишно е да казвам колко ме е страх . Но болките са нетърпими вече и няма накъде...
Elsinor, здравей.
Защо казваш оказах се? Не са ли диагностицирали дисплазията, когато си била малко бебе или в ранна детска възраст?
Познавам хора със сменена тазобедрена става, но в по-късна възраст. Възстановяват се напълно и водят живота си от преди. Разбира се, зависи къде и кой е направил смяната/операцията. Не знам това за индивидуална какво точно означава.
В моя случай се налага индивидуална изработена , защото с друга обикновена,операцията ще е неуспешна заради променената анатомия...
Това е много странно. Ако е вродена, още в ранна детска възраст започват болки и/или леко накуцване.
В Европа на деца, родени от 1988 год нататък, се прави задължителен скрининг (екография) на възраст 2-3 месеца. Ако има вродена дисплазия на тазобедрената става, се открива веднага, коригира се лесно и бързо с двоен памперси, ако е малко бебето (на 2-3 месеца), след това със специални гащички или други приспособления.
Затова не се срещат хора, родени след тази дата, куцащи поради такава диагноза - може да има случаи на куцане след инцидент, катастрофа или по др мед. причини, но не и заради вродена дисплазия.
В Бг също се справяха доста добре е през 70-те години - каиши ги наричаха.
А за тези 5 години какви съвети ти дадоха? Какво направи?
Да не би да си с тежка работа, с придобита дисплазия?
Не съм лекар. Потърси второ и трето лекарско мнение, не се хвърляй/отчайвай веднага.
Не е упрек. Обикновено с началото на болките се дават важни съвети и ако се спазват, положението по принцип се подобрява. Така се отлага/избягва смяна на ставата. Ако/когато хрущяла се износи много, операцията става неизбежна. Но пак зависи.
Затова трябва да чуеш много добри ортопеди - един, двама, трима.
Физиотерапия е добре. Има и гимнастика - упражненията трябва да се запишат (иначе скоро се забравят) и да се правят редовно, не само през десетте дни в поликлиниката.
Много много добре се отразяват минералните бани веднъж годишно за 20 дни, без пропускане на година - в с. Баня, Пловдивско или в Кюстендил. Не кое да е място с термални води. Видях ефекта при мои близки.
Много важно е да не качваш стълби, да не катериш планини, да не носиш тежко (торби), ако ортопедът ти препоръча да ползваш бастун, да не се срамуваш..
Виж си картона, стари рентгенови снимки, за да си изясниш въпроса от миналото. Знам за човек, роден през 1971 г в Бг, майка му забелязала, че едното краче е 1 см по-късо от другото, още на 3-4 месеца. Не е имало екография, тогава, но са гледали броя на гънките на крачетата - когато на едното са били повече е било сигнал, че може да има дисплазия. Въпросният човек е носил каишчета, така се е регулирала дисплазията и краката са се изравнили.
Желая ти успех!!
ПС. В с. Баня имаше модерен санаториум навремето, много удобно - всички процедури бяха вътре.
Затова трябва да чуеш много добри ортопеди - един, двама, трима.
Физиотерапия е добре. Има и гимнастика - упражненията трябва да се запишат (иначе скоро се забравят) и да се правят редовно, не само през десетте дни в поликлиниката.
Много много добре се отразяват минералните бани веднъж годишно за 20 дни, без пропускане на година - в с. Баня, Пловдивско или в Кюстендил. Не кое да е място с термални води. Видях ефекта при мои близки.
Много важно е да не качваш стълби, да не катериш планини, да не носиш тежко (торби), ако ортопедът ти препоръча да ползваш бастун, да не се срамуваш..
Виж си картона, стари рентгенови снимки, за да си изясниш въпроса от миналото. Знам за човек, роден през 1971 г в Бг, майка му забелязала, че едното краче е 1 см по-късо от другото, още на 3-4 месеца. Не е имало екография, тогава, но са гледали броя на гънките на крачетата - когато на едното са били повече е било сигнал, че може да има дисплазия. Въпросният човек е носил каишчета, така се е регулирала дисплазията и краката са се изравнили.
Желая ти успех!!
ПС. В с. Баня имаше модерен санаториум навремето, много удобно - всички процедури бяха вътре.
Здравейте,оказах се с вродена дисплазия на тазобедрените стави на 42години. Вече са износени, особено едната е наложителна смяната. Поради дисплазията ми и измененията в костната структура ,при мен варианта е само индивидуална такава става .Ще се радвам някой да сподели ако е минал през това. Разбрах че няма да е лесна операцията в моя случай. Излишно е да казвам колко ме е страх . Но болките са нетърпими вече и няма накъде...
Аз съм с такава става. Оперирах се преди 5г в Света Марина-Варна при доц. Калин Михов.
Сега работи в други болници.
Много съм доволна, голям професионалист, благодарение на него се върнах на 20г 😊
Отново имам пълноценен живот без болка и правя всякакви натоварвания.
Идете на преглед при него, той да си каже професионалното мнение.
Желая ви успех!
Кой лекар е поставил тази диагноза? Как вродена и не е открита до сега?
С вродена дисплазия щяхте да сте с по- къс крак и да куцате. Походката е специфична. Дори като бебе да не е открит проблем, при прохождане щеше да се види. В ония години профилактичен преглед за това се извършва на 3 месечна възраст. При по-късо краче или несиметрични кожни гънки се прави рьография/ ехографиите се появиха около 2000г/. Лечението е със стремена на Павлик/каишки/ и при изпълнение и се постига добър резултат .Казвам при изпълнение, защото много родителите не ги слагат постоянно,а само за прегледа. Познават се такива родители - бебето плаче, защото е неудобно. При редовно носене детето свиква и е спокойно. Ако тези каишки не помогнат има други по-неудобни начини. Работя в тази сфера и картоните на такива деца още се пазят в картотеката. Затова ми е чудно как на тези години ви говорят за вродена дисплазия.
Препоръката за доц.Михов е добра. Страхотен специалист, отворен към новостите в медицината, но затвърдил знанията си от старата школа. Работи чисто и стерилно, спокоен в операционната. Оперира в болницата в Шумен и "Еврохоспитал" Варна.
Мисля, че преглежда и в София, но незнам къде.
С вродена дисплазия щяхте да сте с по- къс крак и да куцате. Походката е специфична. Дори като бебе да не е открит проблем, при прохождане щеше да се види. В ония години профилактичен преглед за това се извършва на 3 месечна възраст. При по-късо краче или несиметрични кожни гънки се прави рьография/ ехографиите се появиха около 2000г/. Лечението е със стремена на Павлик/каишки/ и при изпълнение и се постига добър резултат .Казвам при изпълнение, защото много родителите не ги слагат постоянно,а само за прегледа. Познават се такива родители - бебето плаче, защото е неудобно. При редовно носене детето свиква и е спокойно. Ако тези каишки не помогнат има други по-неудобни начини. Работя в тази сфера и картоните на такива деца още се пазят в картотеката. Затова ми е чудно как на тези години ви говорят за вродена дисплазия.
Препоръката за доц.Михов е добра. Страхотен специалист, отворен към новостите в медицината, но затвърдил знанията си от старата школа. Работи чисто и стерилно, спокоен в операционната. Оперира в болницата в Шумен и "Еврохоспитал" Варна.
Мисля, че преглежда и в София, но незнам къде.
Здравейте,оказах се с вродена дисплазия на тазобедрените стави на 42години. Вече са износени, особено едната е наложителна смяната. Поради дисплазията ми и измененията в костната структура ,при мен варианта е само индивидуална такава става .Ще се радвам някой да сподели ако е минал през това. Разбрах че няма да е лесна операцията в моя случай. Излишно е да казвам колко ме е страх . Но болките са нетърпими вече и няма накъде...
Аз съм с такава става. Оперирах се преди 5г в Света Марина-Варна при доц. Калин Михов.
Сега работи в други болници.
Много съм доволна, голям професионалист, благодарение на него се върнах на 20г 😊
Отново имам пълноценен живот без болка и правя всякакви натоварвания.
Идете на преглед при него, той да си каже професионалното мнение.
Желая ви успех!
Димис...както писах и доц .Михов и още други поставиха тази диагноза . И да вече куцам и имам скъсен крайник . Но нито като съм била малка ,нито по-напред във времето някой е видял че имам проблем . Едва сега ...38 години след раждането ми като започнаха болките ....